Skip navigation.

Философски отблясъци в полето на всекидневността

Един скромен блог на дядо Ники - философът-пастир

Из цикъла наблюдения върху "аристократите" на телесността: § 1.1. Сетивните "вампири".

Един от аспектите (моделите) на привилегироване на телесността е т.н. от мен сетивен вампиризъм :smile:. Сетивен вампиризъм е присъщ на хора, които получават временно удоволетворение от себе си, водещо до усещане за пълноценен живот, най-вече на базата на многообразни, богати и често сменящи се сетивни афекти. Сетивният вампиризъм може да бъде мислен през Киркегоровото понятие за "естетическия избор". Ако естетическия начин на живот е присъщ на някого, например, на младостта, то на младостта е присъща и една определена форма на сетивен вампиризъм. (Младият човек трябва да "поглъща" многообразното, той сякаш трябва да бъде сетивен вампир,за да се подготви за "общото"?)
От своя страна, сетивният вампиризъм може да бъде възвишен (артистичен), както може да бъде и вулгарен (пошъл). Независимо обаче дали усещането за пълноценен живот ще бъде свързвано със сетивни емоции, натрупавани от изкуство и далечни пътувания по чужди страни или пък от банален животински похот, и при двата случая имаме едно привилегироване на телесността или поне на свързаното (идващото) от нея в саморазбирането на нашата идентичност.

Защо оставам в "провинцията"?

Възможно ли е един текст да бъде кратък, приятен и "лек" за четене, но същевременно дълбок на прозрения и плътен на смисли?
В кратката и приятна художествена форма на текста, който прикрепвам като файл по-долу, текст, който ми е подарил дни на размисъл и решения, е казано твърде много! Казано е толкова, че изреченото сякаш не се побира в самия текст, а заговаря и препраща отвъд него:
Provinz.pdf


За оценката и самооценката на философското дело

Таблици на оценки, самооценки, атестации, цитирания, публикации, проекти, контакти, международни програми и мрежи, грантове, колове, форуми, конференции, семинари, индердисциплинарни изгъзици,цитиране и целуване на задници всякакви, особено модерни такива, връзки със запада, връзки с изтока... и проекти, проекти, проекти...за всичко проекти..
От толкова много активности, няма място за мислене! Не си и помисляй да мислиш! Вместо това прави оценки, самооценки, атестации, цитирания, публикации, проекти, контакти, международни програми и мрежи, грантове, колове, форуми, конференции, семинари, индердисциплинарни изгъзици,цитиране и целуване на задници всякакви, особено модерни такива, връзки със запада, връзки с изтока... и прави проекти, проекти, проекти... за всичко прави проекти...

Read more...

Из цикъла наблюдения върху "аристократите" на телесността. § 1: Привилегированото тяло.

Феноменът на "привилегированото тяло" може да бъде разкрит по много начини, доколкото, предполагам, той може да се прикрива в много страни на пребиваването на човешкото. Човешкото тяло, като собствено, като "мое", се оказва нещо, което се узнава като "притежавано", далеч преди всяко притежание. На един етап от своя живот, по-ясно или не, всеки от нас намира (узнава) себе си като "притежаващ тяло". (Според мен, началото на разбирането, че имаш тяло, е едновременно с началото на разбирането, че можеш да мислиш, или, както би казал Хегел, с началото на "мисленето за мисленето"? Съгласни ли сте с такова твърдение? Все пак, тялото, както е показала историята на човешкото самоосмисляне, е едно такова притежание, което може да си позволим както да привилегироваме, така и да игнорираме като "съществено" за нашата идентичност. Навярно това наше отношение към нашето тяло не е без значение за нашето съществуване?
Под "аристократизъм на телесността" ще разглеждам това разбиране, за което загубата или субстанциалната промяна на собственото тяло е неминуемо загуба или промяна на собствената идентичност.

Read more...

Кой съм аз?

"Кой съм аз?" - в едни по-далечни времена този въпрос не би имал значението, което днес му се придава. Знаете, че модерният човек, както и самите ние, отличава себе си от човека на предишните общества с това, че той е автономен, че сам определя себе си и сам решава своята събда. Днес това е станало емблематичен шаблон в развитите либерални демокрации. Философски понятия като "различие", "другост", "свобода", "автономност", "право на самоопределение", "идентичност", "равнопоставен диалог" и т.н. и т.под. са се банализирали като нагласи и очаквания във всички форми на всекидневно и институционално общуване.

Read more...