Николай Иванов Турлаков

Опустелите паркове

Saturday, 31. January 2009, 21:15:34

Следвайки извивките на реката, избледняващата пътека все още пресича стария парк и извежда до покрайнините на града, в самото поле, където се губи. Клоните на последните дървета потръпват в тишината зад гърба ми, пращайки своето сбогом... Пристъпвам напред и душата ми отново пропива в примирената всеобхватна тъга на онзи мътен старчески поглед - погледът на човек, надживял своето време...

В мъглата на късната есенНихилизмът - ще даде ли добър плод това, което е засято и което засяваме, в нашата днешна съдба?

Comments

Anonymous # 21. March 2009, 09:41

Гесер Курултаев writes:

Не си единствен, нито самотен в надживяването на своето време. То и аз съм така. Разликата е, че аз положих и полагам всички сили да се доближавам до общество, което, поне малко, се доближава до идеалното-бъдеще-време. А ти предпочиташ да битуваш в родния си край. Кой е по-прав и по-крив не казвам, защото зависи от реперната точка на мислене като АКСИОЛОГИЯ.