Философски отблясъци в полето на всекидневността

Известно е, че еволюцията на една държава, тоест нейната цивилизованост и развитост, проличава по един характерен начин в съдебните и изпълнителни практики по защита на детските права. И тук, от висотата на нашите претенции за хуманно и развито демократично общество, следва да възникват винаги и при всички частни случаи поне два неотклонни въпроса:
Какви, колко и как институционални и правни усилия се въвличат и ангажират като процедури в защитата на крехката детска психика? Достатъчни ли са тези усилия, за да предпазват ефективно на практика, а не просто на книга (по иначе не спазвани закони или по брой на често неефективни агенции за защита), децата от възможни тежки травми - да речем при бракоразводни дела, свързани с попечителство върху тях?
И най-накрая, нещо, което бих искал да попитам и самия себе си като философ: Къде трябва да свърши и на какво следва да се опре юридическата реторика и аргументация, едно съдебно решение, за да възтържествува справедливост, когато става дума за решения, в които са въвлечени съдбите на деца? Струва ми се, че и тук, както навсякъде другаде, се разкрива характерната за нашето съвременно общество трагична липса на осмисляне на дълбочината и цялостността на подобни проблеми.