Ratchkapur

Бахайството, наричано от последователите му бахайска вяра, а понякога и бахаизъм, e религиозно учение, основана през 19 век в района на днешен Ирак, от персиеца Баха-ула (или Бахаулла). Изповядващите я се наричат бахаити или бахайци, и в началото на 21 век наброяват около 6 милиона души в над 200 страни по целия свят.
Според бахайството, религиозната история е развиващ се образователен процес за човечеството. То получава знания посредством пратениците на Бог, назовавани «Проявления на Бог». Според бахаизма, Бахаулла е най-скорошният, най-прогресивният, но не и последен от божиите пратеници. Той се обявява за дългоочакван учител на всички народи, предречен в християнството, исляма, хиндуизма, будизма и други религии, като очертава своята мисия в създаването на основа за обединението на света и в изграждането на епоха на мир и справедливост.
Бахайството изповядва съществуването на един Създател-Бог, както и единството на цялото Човечество. Главното им култово съоръжение-храм се намира на хълм близо до град Хайфа в Израел.
В началото на 19-ти век новото учение започва бързо да се разпространява в Персия, особено сред висшата класа от персийски произход. Управляващата тюркска Каджарска династия съзира опасността и предприема силови и жестоки мерки. След вдигнатия бунт през 1844 г. бахайците са обкръжени в крепост в планинския масив Елбрус и водачите им избити с хитрост.

***
Бахаи (бахайската Вяра – бел. прев.), която има 4.5 милиона последователи, е основана от Мирза Хусейн Али Нури, който приел името Бахаулла (Божия слава) през 1863 г. по време на изгнанието си в Багдад. Идването на Бахаулла е било предсказано от Мирза Али Хусейн, познат като ал-Баб, който основал бабизма през 1844 г. и от който възниква бахайската Вяра. Бахайската Вяра набляга на единството на всички религиозни учения, които споделят духовни истини и се обявява за всеобщо образование, равнопоставеност на половете, световен мир и световно правителство.
Цивилизацията, учи Бахаулла, е достигнала до състояние, когато единството на човечеството се превръща в остра необходимост. Бахайската Вяра, по думите на Шоги Ефенди, «провъзгласява необходимостта от обединението на човечеството, потвърждава, че то неизбежно се приближава и заявява, че нищо, което е лишено от преобразяващия Божи дух, говорещ чрез Неговите избрани Глашатаи в този ден, не ще успее да го осъществи». Тя също така предписва на своите последователи преди всичко задължението за свободно търсене на истината, осъжда всички видове предразсъдъци и суеверия, обявява, че целта на религията е да създава дух на приятелство и съгласие, провъзгласява нейното съществено единство с науката и я признава в качеството й на първостепенно средство за постигането на мир и прогрес на човешкото общество.
Тя недвусмислено поддържа принципа за равни права, възможности и привилегии на мъжете и жените, настоява за задължително образование, премахване на крайностите в бедността и богатството, отрича духовенството, забранява робството, аскетизма, отшелничеството и монашеството, препоръчва моногамията, не одобрява разводите, подчертава необходимостта от строгото подчинение на държавното правителство, възхвалява всеки вид работа, изпълнявана в дух на служба, до нивото на богослужение, поддържа създаването или избирането на международен спомагателен език и очертава структурата на онези институции, които трябва да заздравяват и поддържат всеобщия мир за човечеството.
Членството в Бахайската общност е открито за всеки, който изповядва вярата си в Бахаулла и приема неговото учение. Не съществуват никакви церемонии по приемането, свещени обреди или духовенство. Всеки бахай обаче носи духовната отговорност за ежедневна молитва; 19-дневен пост, въздържайки се от храна и течности от изгрев до залез слънце; пълно въздържание от наркотици, алкохол и други средства, въздействащи върху съзнанието; приемане на моногамията; получаване на съгласието на родителите преди сключването на брак и участие в Празника на Деветнадесетия ден на всяко първо число от бахайския месец. Празникът на Деветнадесетия ден, установен от Баб, обединява бахаите за молитва, четене на светите писания, обсъждане делата на общността и общуване един с друг. Празниците са предназначени да осигурят всеобщото участие в делата на общността и култивирането на дух на братство и приятелство.