Rivo

Е най-после и аз завърших. Колкото и трудно да беше през изминалата година се радвам, че вече отминава. Това беше, може би най-трудната година от моя живот. Трябваше да уча, за да кандидатствам и да продължа обучението си, но хич не се получиха нещатата както очаквах и бях планувал. Бог имаше друго мнение по въпроса. По цял ден решавах задачи по математика, но така и не се получаваше. В края на старата година разбрах за едно съзтезание и реших да участвам, макар че беше късно за каквото и да било. Все пак се хванах и спретнат един проект с който трябваше да участвам. До сега никога не бях се явявал на съзтезание по ИТ и бях много притеснен, как ще се развият нещата. Дълго мислех на каква тема да бъде проекта ми и така и не можех да измисля нищо оригинално и интересно, което да не бъде само за отбиване на номера. След дълги размисли реших, че така и така нямам време да уча и по български език и литература за матурите, та реших да направя именно проект за матурите. Така, хем ще можех да правя проекта си за ИТ съзтезанието, хем ще можех и да понауча нещо за матурата по бел. Е така и се получиха нещата, запознах търсене на материали и търсене в интернет, какво липсва, как да направя така, че матурите да бъдат нещо интересно и любопитно за хората на мойта възраст. Открих, че няма нищо интересно за матурите в интернет и реших да използвам малко видео и други трикове на 21 век с които да направя нещата малко по-прилични и достъпни за поколенията на "високите технологии". След дълги и уморителни нощи на писане и решаване на задачи, дойде и време за съзтезанието. То мина неочаквано добре за мен, даже успях да получа оценка 6.00 за всички специалности на ПУ, което беше супер. Дойде и време за матурите, бях много притеснен за матурата по математика, защото се чувствах не уверен въпреки всички решени задачи и други простотии. Преглеждах задачите до последния момент и какво стана. Изпита започна, а аз бях като ударен с парцал. Всичко изжеднъж избледня, гледам първа задача и се чудя това какво е. Беше ужасно, изведнъж всичко от главата ми изчезна, колкото и малко да е било то. Всякаш задачите просто не вървяха, гледах ги все едно не съм решавал такива, а беше точно обратното. Така си мина и изпита и всичко за което съм се борил и старал изведнъж пропадна. Явно Бог реши, че нещата трябва да станат по друг начин. Както и да е, все пак успях да си взема всички матури и станах студент.
Това е моята история за тази година, описана на кратко.