когато не спя...

Той.
Същност първо се чухме по телефона. Въдвори хаос още с появяването си. Казах си „Мамка му!” и плаках цяла седмица.
Когато за пръв път го видях исках да падна, да се размажа, да изчезна някъде, никога да не съм се раждала. Не стана! Той ме гледа с топлите си бадемови очи и с онзи поглед, който някак (не знам как) те кара да ти е по-удобно и уютно, и искаш да се гушнеш в него, и да заспиш, и да си там завинаги. Той ме гледа с този поглед без да има ни най-малка представа за това. Ни най-малка представа, че се увивам с три одеала и се скопчвам в него всеки път, когато ме погледне. Говори. Не знам какво, не мога все още да го слушам – за сега само гледам. Това е първият стадии. Аз съм гледач. Не, не го поглеждам естествено. Един поглед ми беше достатъчен.
После ще го слушам.
И наистина го слушах. Изслушах го.Всяка буква. Всеки звук. Заря. Заря от думи. Неговите думи. Повече и повече. И после аз. Като някакъв умствен акт. Виртуален секс без техника.
И знам.
Знам.
Той ще ми се обади. И ще се видим пак. Пак ще си говорим дълго. Той ще се усмихва. Аз ще се усмихвам. Ще кажа нещо смешно. Ще се смеем. Много. После ще ме изпрати до нас. Чао! Чао!
(Когато влязох във входа се помолих да не си е тръгнал още. Обърнах се – нямаше го.)
Аз ще му се обадя. За кафе. Ще пием бира. Ще ми разкаже филм, който гледал снощи. Когато свърши ще му кажа, че и аз съм го гледала… снощи. Той ще ме погледне пак така. Ще се усмихне. Аз ще се усмихна. Ще си поръчаме бърбън. Чист. Ще говорим за музика. Часове. Часове. Часове. Той ще ми поиска запалката, въпреки че има. Докато я взима ще докосне ръката ми. Аз ще потръпна. После аз ще му я поискам. Ще докосна ръката му. После той ще каже нещо смешно. Аз ще го хвана за рамото и ще се смея. Дълго. Той ще ме докосне още няколко пъти небрежно. Аз ще го забележа. Ще стане късно. Аз ще кажа, че е време вече да си ходя, с идеята той да ме спре. Той няма да ме спре. Аз ще се почувствам тъпо. Ще си тръгна. Той ще ме изпрати с такси. Ще седнем на задната седалка. Аз ще искам да ме целуне. Той ще иска да ме целуне. Няма да го направим. Пак. Пред нас ще ми каже, че му е било приятно. С мен. И аз така ще му кажа. Една секунда. Две секунди. Три секунди. Ще докосна лицето му с обратната страна на ръката си. Усмивка. Поглед. Вечност. Чао! Чао!
Той ще ми се обади. За нещо. Нито той, нито аз ще знаем за какво. Ще се видим. Ще идем на клуб. Ще се напием. Ще крещим. Той ще ме прегърне. След малко и аз. После ще пуснат някоя песен, която и двамата харесваме. Ще го хвана за ръката и ще го целуна. Нежно. Много нежно. И дълго. После той ще се усмихне. Ще си отпием от уискитата и ще започнем да се натискаме. Пред всички. Ще си вкарам ръката под блузата му и ще прокарам ноктите си по гърба му. Ще ми се чука. Много. Ужасно много. Ще си представям как го прави. Той ще ме притисне в ъгъла. Ще му се чука също толкова много. Няма да се прибера вкъщи. Ще ида в тях. Още в таксито ще му разкопчая ципа. Ще се качим в тях и ще се изчукаме. Грубо. Нежно. Огнено. Всякак. Ще спя там. С него. Ще се събудя, хванала ръката му. Той ще ми направи кафе. Аз ще му кажа, че е много… все нещо подходящо ще измисля до тогава. Той ще ме целуне. Аз ще го целуна. Пак ще се изчукаме. Ще стане време за ядене. Той ще поръча. Ще ядем. Аз пак ще спя там. После ще си тръгна. На другият ден.
Той ще ми се обади още същата вечер. Ще си говорим дълго. Ще му кажа „Лека нощ!” и ще заспя, мислейки си за него.
Ще се разберем да ходим някъде на другият ден. Ще идем. Ще се смеем много. Ще останем да спим там. Сексът ще стане още по-хубав. Като се събудим ще ми каже, че му е много хубаво с мен. Ще си помисли, че се влюбва. Аз отдавна вече съм.
Ще започнем да излизаме всеки ден. Да спим заедно. Да излизаме с други двойки. Да им разказваме един за друг през цялата вечер. Те ще ни харесват и ще си говорят, че ще се оженим, когато си тръгнем.
Клубове. Кръчми. Филми. Дълги разходки. Секс. Много секс. Чат. Погледи. Любов.
След време аз ще му подаря кутия. Хубава. Празна. С бележка „Обичам те!”. Той ще ми подари куче. Няма да мога да го гледам в нас, затова той ще ме покани да живея при него. Аз ще се съглася – по-щастлива от всякога. Ще бъде страхотно. Ще се чувстваме още по-близо. Той ще ми каже, че аз съм жената. Аз ще се уловя, че се просълзявам след секса с него. Той ще го види и ще ми каже, че винаги ще е до мен. Ще бъдем щастливи. Много щастливи.
Той ще бъде перфектен. Аз ще бъда перфектна. The perfect fit!
После аз ще гледам един и същи филм десет пъти. Той ще ми признае, че не го харесва. Аз ще го питам защо. Той ще ми обясни. Аз ще му кажа, че не е възможно някой до такава степен да не може да го разбере. Той ще каже, че е възможно и че филмът е тъп. Аз ще помълча десет секунди и ще му кажа, че той е тъп. Ще се изсмеем. Той ще ме целуне. След три дни ще имаме грандиозен скандал поради същата причина. Все още няма да го знаем. Аз ще продължа да гледам филма. Нарочно.
След три дни ще се караме часове. Ще започнем от филма и ще завършим с моят егоизъм и неговата незаинтересованост. Ще блъсна вратата и ще отида да спя при Фокси. Ще й разкажа и ще плача. Той ще ми се обади към дванайсет. Ще ми се извини. Ще ми каже, че ме обича. Ще дойде да ме вземе и ще правим невероятен секс.
Ще мине време. Ще има още такива случаи. Ще спя във Фокси и той няма да идва да ме взима всеки път. Той ще започне да се напива без мен. Аз няма да имам нищо против, защото през това време ще се напивам без него. Ще искам повече време за себе си. Той също. Ще се скараме за кърпата в банята. Аз ще му кажа, че ми лази по нервите постоянно. Той ще ми каже, че това си е неговата къща и ще прави каквото на него му е кеф. Аз ще се обидя. Той ще ми се извини. След време. Аз няма да му простя.
Ще започна да си търся квартира без той да знае. Той ще узнае. Ще ме пита защо. Пак ще се скараме. Накрая и двамата ще плачем прегърнати. Ще му обещая, че няма да се изнасям.
След половин година ще се изнеса. „Имам нужда от лично пространство!” С кучето.
Няма да скъсаме. Той ще се чуди дали няма друг. Аз всяка вечер ще съм сигурна, че ми изневерява. Той ще го направи. Ще се чувства виновен. Аз ще усетя. Ще й намеря ластика. Ще крещя. Той ще лъже. Аз ще плача. Той ще ми каже, че съм единствената. Аз ще плача още по-силно.
Ще си тръгна. Ще се напия. Ще се изчукам с първият срещат. Ще съжалявам. Ще съм виновна. Ще ида при него и ще му кажа.
Ще боли…
Ще боли дълго…
Ще скъсаме.
Ще боли вечно…
Ще боли на всички Св.Валентин, Коледа, Нова Година, на семейните сбирки, на моят рожден ден, на неговият рожден ден, на рожденият ден на моят най-добър приятел, на рожденият ден на неговият най-добър приятел, на всички рождени дни. Ще си спомням хубавите моменти. Малките имена. Всички цветя – листче по листче. Ще ми липсва. Ще го откривам в другите.
Ще боли…
Знам.
Гледам в бадемовите му очи и знам, че така ще стане. Той няма ни най-малка представа. Все още. Аз знам. Въпреки това – искам. Знам, че ще боли и го искам повече от всичко. Искам депресията, агонията и болезнената самота. Искам я. Искам него повече от всичко. Искам го в спомените си. Искам точно той да ме нарани.
Утре ще го поканя на кафе. И знам, че ще се видим.
Знам…