Ranting in the dark

Да видим сега доколко съм запомнил подредбата на фонетичната клавиатура. Мисля си - защо ли да пиша за ограничена публика и така да изнервя някой който се опитва да го прочете. Или пък - дали имам нещо да напиша за хора само от родината.

Може и да нямам. Нямам и редовната чашка - борим се с алкохолизма, разбирате ли. Така че може и да е малко скучно. Като се замисля - това май мама по-добре да не го чете. Не че нещо ще види стряскащо и изненадващо. Както и да е - преборихме се с няколко стандартни интоксикиращи продукта таз година. Какви гении са само нашите съюзници Шведите. Освен блондинките, са измислили тази хитрост Snuss/Snuff(според зависи на кои език го казваш). Еквивалента на няколко кутии цигари, натъпкан в малки пакетчета, дето трябва да си ги завреш под устната. Ефекта е стряскащ за непушач, надрусваш се до безумие. Особено с кафе или бира е просто уникат. Разбира се, както пише на кутииката - силно пристрастяващо е. Ама не думайте драги. Никотин? Неее, никога, просто няма начин.

Нека само да кажем че недостига на изкуствено доставен никотин не е оферта. Мамка му колко съм доволен че не пуша. И че не друсам глупости. Това усещане, все едно мозъкът ти замръзва отвътре, просто не е забавно. А това което го следва - хич даже.

И да - понякога искам да съм дете. Искам да не знам всичките неща които съм научил по неприятен начин. Колко лесно би било. И същевременно не, не мисля че наистина би имало полза. Просто нещо интересно.

Аз не мога да спра, не искам да спя.