В началото бе скуката...

STICKY POST

Deutschlands Sehenswürdigkeiten

Friday, 18. January 2008, 13:08:25

В предния си пост споменах, че може би ще публикувам списъка със забележителностите на Германия като стики пост. Ами, ето го и него. Ще го копирам направо от текстовия файл, като ще запазя и форматирането. Първите градове са подчертани, защото съответните забележителности се срещат на много места, когато се каже символ на Германия. Удебелените са от списъка на UNESCO. Подреждани са по азбучен ред според това дали се срещат често споменати, дали са от списъка за световно културно наследство, или се споменават по веднъж. В края на списъка са останалите от списъка на UNESCO, намиращи се в по-малки и неизвестни градчета, които по някаква причина съм сметнала за не толкова интересни.... Enjoy! И пожелавам на всички един ден да могат да видят поне част от тези забележителности, независимо дали харесва Германия, или не

. А аз ще отбелязвам къде съм била с червен наклонен шрифт и датата кога съм била там

Dance through the Night

Thursday, 27. November 2008, 12:00:00

Моите песни, Време за разпускане, Моята музика, За убиване на времето ...

През последните месеци се случиха много неща, и не на последно място беше музиката. По принцип трудно изкарвам без музика, но интересното е, че имах дълъг период, в който нищо не слушах. Започна със "смъртта" на компютъра, когато не си бях прехвърлила музиката на външния хард диск, и трябваше да копирам от стари дискове. Част от песните не успях да прехвърля, много от новата си музика не бях запаметила никъде. Естествено, това се случи точно след един относително дълът период, в който бях чистила и прослушвала всичко, което не ми трябва. След възстановяването на поне част от това, което имах, още не съм се занимавала изцяло с почистването на папка Музика. В последствие се прибрах в България, където, по неизвестни и необясними причини за мен самата, почти не слушах музика. Това продължи и първите седмици от престоя ми в Швеция. Отново - нямам идея защо. За щастие, всичко се нормализира, и аз си слушам музика почти през цялото време, като постоянно откривам нова или преоткривам стара, в която се влюбвам. Най-интересното е, че независимо от това дълго умълчаване, точно тези месеци бяха и най-богатите на музикални събития от много време насам. Може би даже и през целия ми живот.
Първи беше концертът на Kamelot в Мюнхен. 22.04.2008. Личният ми подарък за собствения ми имен ден. За съжаление си забравих фотоапарата в Нюрнберг. А бях почти на сцената! Бях успяла да застана непосредствено между / пред пианото и центъра на сцената! Беше невероатно! Доста лоша акустика, заради което гласът на Roy Khan почти не се чуваше, но въпреси нова концертът надмина очакванията ми и имаше невероятно въздействие върху мен самата. Оттогава нямя начин да слушам която и да било песен от Ghost Opera, без да се сетя как концертът започна с интрото към самия албум, докато гост вокалистката (за съжаление не й помня името) имитираше свирене на цигука със завързани очи, точно като на обложката. Не мога да слушам The Human Stain, Rule The World или Ghost Opera, без да мисля да това как цялото ми същество настръхна, докато я изпълняваха на сцената. Не мога да слушам Somewhere In Time или Love You To Death, без в главата ми да нахлуят спомени и картини от осветената сцена и изпълнение на едни от най-красивите любовни песни в може би цялата история на съвременната музика. Допълнително вълнение за мен лично представляваше The Pendulous Fall, по която се бях побъркала последните два дни преди концерта. Даже в момента, докато пиша, сълзите ми напират от спомена какво невероятно изживяване беше. Концерт, за който мислех с дни наред, едва ли не неспособна да се концентрирам върху каквото и да било друго.
Точно 37 дни по-късно бях на концерт на Bon Jovi в Щутгарт. За съжаление, далеч не толкова силен и впечатляващ, въпреки три пъти по-високите цени плюс три пъти по-скъпите билети дотам и обратно, наложилото се висене на гарата цяла нощ и последвалата настинка. Но донякъде и се очакваше, че няма да е толкова впечетляващ концерт. Все пак турнето беше по повод представянето на последния им албум. А той, да си кажем правичката, не е нищо особено. За щастие изпълниха много от старите си хитове, което направи концерта. И все пак, мисля, че ще ми е обеца на ухото и следващия път доста ще се замисля, преди да реша да давам луди пари за концерт. Всъщност, следващият концерт, на който искам да отида, е отново на Kamelot, но този път заедно с Edguy. Възможност бих имала в края на януари - при това в Бамберг. Дотогава обаче има много време, а и зависи от много променливи, не на последно място - парите - билет, път, нощувка.
Та, така, стига с концертите. Сега малко за стиловете. Там имам една чувствителна промяна на вкуса. Не е като окончателно да съм прехвърлила от метъл и рок, но определено сама за себе си усещам прехвърляне към по-леки стилове рок. Като изключим Poets Of The Fall, които според Last.fm са любимата ми група, съм посветила вниманието си на мелодичен и AOR рок (AOR е подстил, асоцииран също така с класически или мелодичен рок. За повече справки - тук). Причина и същевременно последствие е една невероятна компилация от 17 албума на различни групи. Истината е, че не слушам всички, даже някои изобщо не ми харесват, а по-скоро на периоди слушам само по някой конкретен, или някоя конккретна група. Сега актуалният албум е Roll The Dice на 101 South. Големият недостатък и същевремено голямото преимущество на тези албуми е, че всички песни толкова ми харесват, че трудно си избирам някоя много, много любима. И все пак, песента на деня и на няколко дни назад е Dance Through The Night. За съжаление, текст няма никъде из интернет, така ча ще публикувам, това, което сама успях да запиша... Надявам се да е достатъчно коректно

. Надявам се песента да ви хареса!

Young, innocent, with a smile so confident,
Just a schoolgirl with her dreams, she came into my life
Cold in the rain she was lost and hard to tame
But it seemed the ideal opportunity for me

My heart’s (?)
Now is (?) time, time to make them believe
That our love’s not a show
There’s no need to say anymore
As we finally take to the floor

We’re gonna dance through the night
We’re gonna love the hours away
We’re gonna smell the roses, taste the wine
We’re gonna dance into this day

We’re gonna dance through the night
We’re gonna really rock this time
And when the sun comes up,
We’ll find out once it’s all
As we dance through the night

(?)
That’s the lesson that I learned so clear from you and me
Days come and go I don’t know where this may lead
But I’m caught up in the middle of this fantasy

Dark is the night
But I still can see the smile on your face
And though for tonight
We’ll dance over and over again
Keep on right to the end

Толкова красив текст с толкова красива мелодия... Карат ме да мечтая. За една любов под звездите... Една любов с много танци....
Мечтите са хубаво нещо, нали?

No comments