My OperaVälkommen hit. Välkommen hem.
Monday, November 24, 2008 12:45:09 AM
Топли поздрави от една студена страна....
Ако кажа, че не съм писала от години, няма да е съвсем коректно. Все още няма една година. Има обаче почти година. Не е като да не е имало какво да пиша и да изливам по един или друг начин. Не се стигаше до това обаче. Случиха ми се невероятно хубави неща, но и преживях огромни разочарования. Това хората сме странни същества. А простотията как ходи по нас.... Скача, премята се през глава, то салто, то ходи на ръце, голяма акробатка.
Обаче простотията има едно голямо преимущество - научава те от кого да се пазиш. Е, париш се понякога, но то не може всичко да е розово, я! Тя е голяма тема простотията, като се замисля. Ако почна да я умувам и къдря, отиде – няма да се спи тая нощ. А малко сън няма хич да ми навреди, че има да се пуля умно в лекцията.
Като за първи писания след осем месеца (всъщност, мислех, че са десет, постоянно забравям, че съм писала март месец нещичко), може би трябва да почна с хубавите неща. Хубавите неща са.... може би най-важното е, че в Швеция много добре ми понася. Малко студено.... Малко много се разваля тоя пусти сняг тея дни. Но е красиво. Беше красиво есента, с невероятни контрастни цветове в слънчево време, красиво е и сега, когато снегът натрупа. Само не знам утре с колелото как ще се придвижвам. Публичният транспорт е твърде скъп за вкуса ми. А пеш ми е малко далече, а и като слушам вятъра, ще вземе да ме издуха – отиде, та се не видя. Но пък е такава една... бяла приказка.... Няма вятър... Вали лек сняг.... Красиви бели снежинки се носят из въздуха, танцуват пируети – и накрая, уморени от дългия танц, падат нежно на земята и се стапят мигновено.... Отстрани къщичките са се сгушили под дебело снежно одеало и излъчват една примамлива топлина... Майки с колички смело бутат бузести руси ангелчета, от които се виждат само оченцата – едни такива ококорени и изпълнени с любопитство към света, откриващи го за първи път... Красив студ, като че изваял дърветата в нови причудливи форми, украсил прозорците и оставящ те без дъх, докато гледаш как снежинките падат върху ръкавицата ти и застиват.... сякаш за да се възхищаваш на перфектната им и неповторима форма....
Никога не съм обичала зимата. Студено е. Днитеса къси. Във Варна няма сняг. Има киша. Но тук – тук е красиво. Подредено, китно, и всеки си пази.... Дворчетата, с паркираните коли и колелета, ниските оградки, красивото осветление на къщичките. И те кара да се чувстваш у дома. А е студено. И въпреки това те кара да се чувстваш у дома. Противно на очакванията, тук си по у дома, отколкото някъде на юг. Тук има ред. Чисто е. Хората се уважават. И, в крайна сметка, шведите май не са толкова студени , колкото си си мислил. Напротив, даже са страхотно мили. Май си у дома. Точно като мотото на града, в който се намира най-старият скандинавски университет – Упсала.
„Välkommen hit. Välkommen hem.”
„Добре дошъл тук. Добре дошъл у дома.”
У дома съм.
