Котешко кътче

Повечето собственици на котки смятат, че щом открият във фекалиите на домашните им любимци паразити, те трябва да са заболели. Това невинаги е вярно. Повечетo котки се заразяват с чревни паразити, но това съвсем не е задължително. Някои се раждат с тях, а други ги придобиват по-късно през живота си. След като се освободят от чревните паразити, котките развиват известен имунитет, който им помага да не боледуват.
Ако глистите причинят заболяване, във вида на фекалиите настъпват известни изменения и общото здравословно състояние на котките се влошава. Наблюдават се загуба на апетита и на теглото, понякога изпъкване на третия клепач, диария, придружена с отделянето на слуз или на кръв, както и анемия.
Има вероятност котките (подобно на кучетата) да развият резистентност (устойчивост) спрямо някои чревни паразити с лаври (например кръгли и кукести червеи).
Лентовидните червеи нямат миграционна фаза, затова изграждат твърде слаб имунитет.
Кръглите, лентовидните и кукестите глисти са най-често срещаните вътрешни паразити при котките. Резистентността към кръглите глисти зависи от възрастта на котката. Малките котенца и по-младите котки показват по-слаба устойчивост и могат да бъдат силно опаразитени. Това може да доведе до силно изтощение и дори до смърт. Котки над 6-месечна възраст рядко развиват клинични симптоми.

Имуносупресивните лекарства като кортизона активизират голям брой от кукестите глисти, намиращи се в тъканите на животните в т. нар. "дремещо състояние" (или "дремещи ларви").
Стресови случки като травми, хирургически интервенции и емоционални разстройства (като транспортиране), могат също да активизират ларви, което води до поява на яйца в изпражненията.
По време на лактационния (кърмаческия) период ларвите на кръглите глисти се активират и се появяват в майчиното мляко. Затова при сериозно заразяване те могат да се развият в малките котенца дори когато майката е обезпаразитена. Това се случва понеже нито един от противопаразитните медикаменти не е активен срещу "дремещите" ларви.


Обезпаразитяване на котката

Въпреки че някои от противопаразитните препарати действат срещу повече от един вид паразити, няма медикамент, който да е ефикасен за всички. Следователно нужна е точна диагноза, за да се избере безопасно и ефикасно лекарство. Важно е също така правилно да приложите предписаното от ветеринарния лекар лечение. Занижените дози водят до резистентност на паразитите и усложняване на по-нататъшното лечение, а завишените до токсификация и понякога дори и смърт. Естествените странични явления, като диария и повръщане, не трябва да се тълкуват погрешно и да се смятат за токсични реакции. Затова е необходимо да се провежда само под ветеринарен контрол.

Котенцата:
Почти всички котенца са заразени с кръгли глисти, но могат да присъстват също и други глисти. Желателно е ветеринарният лекар да изследва изпражненията на котетата, преди да започне лечението срещу кръгли глисти, защото другите паразити могат да останат неоткрити.
Опаразитяването е практически безобидно за котенца, изложени на студ, затворени в тесни помещения или при рязка промяна в диетата им. Не предприемайте лечение на котенце с диария или с други симптоми на заболяване, докато ветеринарният лекар не установи, че болестта е предизвикана именно от глисти.
Котенцата с кръгли глисти трябва да се обезпаразитяват на втората или третата седмица след раждането и отново - на петата до шестата седмица, като за целта се използват единствено медикаменти, подходящи за малки котенца. Ако и след това се открият яйца или глисти в изпражненията, е наложителен още един курс на лечение.

Възрастни котки:
Много ветеринарни лекари препоръчват възрастните котки да се обезпаразитяват само когато реагират със специфични признаци на зараза. Изследването на фекалиите е най-сигурният начин, за да се постави точна диагноза и да се избере най-добрият медикамент.

Внимание! Не е разумно да се обезпаразитява котка, страдаща от неизвестна болест, за която се допуска, че може да е причинена от глисти. Всички противопаразитни препарати са отровни, тъй като предназначението им е да тровят глистите, а не котката. Изтощени от болест, животните са твърде слаби, за да устоят токсичния ефект на обезпаразитяващия медикамент.

Котките от всяка възраст, особено тези, които ловуват и скитат свободно, могат да бъдат обект на силна паразитна инвазия. Те трябва да се проверяват за глисти най-малко веднъж или два пъти в годината. Ако се открие наличието на паразити, трябва незабавно да започне лечение.

Преди да бъде заплодена женската котка, трябва да се изследват фекалиите й. Ако се открият чревни паразити, тя трябва да се подложи на цялостно обезпаразитяване. Това няма да предпази котенцата й от заразяване, но ще намали вероятността да хване всички видове глисти и ще помогне за лекото протичане на бременността.

Жизненият цикъл на повечето паразити е такъв, че възможността за реинфекция (повторно инфектиране) е много голяма. За да се държат глистите под контрол, трябва да се унищожат яйцата и ларвите им, преди да са инфектирали котката повторно. Това изисква и добри санитарни условия и поддържане на чисти и сухи помещения.

Бълхите, въшките, хлебарките, бръмбарите и гризачите са междинни гостоприемници на лентовидните и кръглите глисти. Необходимо е тези вредители да се унищожават, за да не се допусне повторна инфекция.

Някои външни паразити прекарват ранните си стадии на жизнения си цикъл в други животни. Случва се котките да изядат тези опаразитени животни, след което се заразяват с глисти. Това означава, че за да се ограничи заразяването им с паразити, котките не бива да се оставят да скитат свободно.

Внимание: Не ги хранете със сурово месо, а само с добре сварено. Ако прилагате сурови диети, много внимателно и стриктно спазвайте нужните процедури по "обезопасяване" на месото.