My OperaСпешни случаи
Sunday, March 18, 2007 10:41:28 AM
ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ И СЪРДЕЧЕН МАСАЖ
Изкуственото (спасяващото) дишане е спешна процедура, чрез която се подпомага газовият обмен, ако котката е в безсъзнание. Сърдечният масаж се прилага, когато не може да се чуят или усетят сърдечните удари. Комбинирането на сърдечния масаж с изкуствено дишане се нарича кардиопулмонална реанимация. Тъй като спирането на дишането скоро се последва от спиране на сърдечната дейност и обратно, възстановяването и на двете жизнени функции по едно и също време се налага най-често при застрашаващи живота състояния.
Кардиопулмоналната реанимация може да се извърши от един човек, но става по-лесно, ако участват двама души: единият да извършва обдишването, а другият – сърдечния масаж.
Изкуствено дишане, или кардиопулмонална реанимация, изискват следните спешни ситуации:
· шок;
· отравяне;
· продължителен припадък;
· кома;
· нараняване на главата;
· електрически шок;
· блокирани дихателни пътища, задушаване;
· внезапно спиране на сърдечната дейност и на дишането.
Най-напред определете коя основна животоподдържаща техника ще е необходима, в случай че котката ви е в безсъзнание. За целта отговорете на следните въпроси:
1. Котката диша ли?
Наблюдавайте повдигането и снишаването на гръдния кош. Почувствайте на бузата си дали има движение на въздух от устата и ноздрите.
Ако отговорът е ДА, издърпайте езика и освободете дихателния път. Наблюдавайте.
Ако отговорът е НЕ, опипайте пулса.
2. Котката има ли пулс?
Опипайте феморалната артерия в хълбочната област.
Ако отговорът е ДА, приложете изкуствено дишане.
Ако отговорът е НЕ, започнете веднага кардиопулмонално спасяване.
1. Положете котката върху плоска повърхност откъм дясната є страна.
2. Отворете устата на котката и почистете секрециите. Проверете за чуждо тяло и ако откриете, го отстранете. Ако това е невъзможно, приложете метода на Хаймлих – виж Десета глава.
3. Издърпайте езика напред и затворете устата. Поставете устата си върху носа на котката. Духнете нежно в ноздрите. Гръдният кош на животното ще се разшири. Отдръпнете устата си, за да може въздухът да се издиша. Излишният въздух ще излезе между устните на котката, което предпазва белите дробове и стомаха от свръхраздуване.
4. Ако гръдният кош не се повдига и не спада, духайте по-силно или ако е необходимо, затворете устата на котката с ръка.
5. Честотата на дишането е едно вдишване на 4–5 секунди (12–15 вдишвания в минута).
6. Продължавайте, докато котката започне да диша самостоятелно или докато се възобнови сърдечната дейност.
Изкуствено дишане и сърдечен масаж (кардиопулмо-нална реанимация)
1. Продължавайте с обдишването уста в нос.
2. Подгответе се за сърдечен масаж. Поставете пръстите и палеца от двете страни на стернума (гръдната кост), зад лактите.
3. Компресирайте гръдния кош силно 6 пъти и направете едно вдишване уста в нос. Повторете. Масажирайте от 80 до 120 пъти в минута.
4. Ако е възможно, не спирайте сърдечния масаж, докато правите вдишванията.
Почивайте на всеки две минути за около 10–15 секунди, за да проверите пулса и дали е настъпило спонтанно дишане.
5. Продължете до възстановяване на пулса и на самостоятелното дишане или докато липсва сърдечен удар в продължение на 30 минути.
ИЗГАРЯНЕ
Изгарянията могат да се причинят от топлинен източник, химични вещества, електрически шок и радиация.
Слънчевото изгаряне е пример за изгаряне от радиация. Явява се по ушите при бели котки през лятото.
Котката може да бъде изгорена при изливане на гореща течност върху нея или засегната при друг домашен инцидент. Чест тип изгаряне се получава по възглавничките на ходилата при ходене по гореща повърхност, като тенекиен покрив, гореща печка или асфалтиран път.
Дълбочината на увреждането зависи от продължителността и интензитета на излагане. При повърхностно изгаряне кожата е зачервена, понякога се появяват мехурчета, има лек оток и е много чувствителна. При дълбоко изгаряне кожата става бяла, космите лесно се скубят и болката е силна. Ако повече от 15 % от телесната повърхност е дълбоко изгорена, изгледите за оздравяване са лоши. Загубата на течности е голяма. Котката може да развие шок.
Лечение: За да облекчите болката при леки изгаряния, поставете студени компреси (но не лед) за 30 минути. Сменяйте ги, когато станат топли. Подстрижете внимателно космите, измийте кожата с хирургически сапун и попийте до сухо. Намажете с тройна антибиотична паста и обвийте обгорената област с хлабава марлена превръзка.
При изгаряне с киселини, основи, газолин, керосин и други химикали промийте обилно с вода в продължение на 5 минути. Поставете си защитни ръкавици и изкъпете котката с мек сапун и вода. Подсушете и намажете с антибиотичен крем. Направете хлабава превръзка.
ИЗЛАГАНЕ НА СТУД
Хипотермия (ниска телесна температура)
Продължителното излагане на студ води до спадане на телесната температура. Това се случва най-често, когато котката е мокра. Хипотермията се придружава от шок след продължителна анестезия и при новородени котенца. При продължително излагане на студ енергията на животните се изразходва бързо, което води до понижаване на кръвната захар.
Признаците на хипотермията са силно треперене, последвано от отпадналост и летаргия, ректална температура под 35 °С (което е диагностично) и накрая – колапс и кома. Хипотермичните котки могат продължително да издържат на спряла сърдечна дейност поради ниска телесна температура и намалено ниво на обмяната на веществата. При такива случаи сърдечно-белодробната реанимация може да бъде успешна.
Лечение: Увийте котката в одеяло или палто и я внесете в топло помещение. Ако козината е мокра от падане в студена вода, изкъпете я с топла вода (температурата на водата трябва да бъде търпима при потапяне на ръката до китката) и я изтрийте с кърпа до сухо.
Затоплете простудената котка с топли компреси под мишниците, на гърдите и корема. Мерете ректалната температура на всеки 10 минути. Сменяйте компресите, докато ректалната температура достигне 37 °С. Избягвайте затопляне със сешоар, тъй като може да причините изгаряне.
Когато котката започне да се движи, дайте є малко мед, глюкоза или 4 чаени лъжички захар в половин литър вода.
За затопляне на простудено котенце – Седемнайсета глава.
Измръзване
Измръзването засяга предимно пръстите, ушите, скротума и опашката. Тези телесни части са най-изложени на студ и най-малко предпазени от козина. Измръзналата кожа е бледа или синкава. След възвръщане на кръвообращението тя се зачервява, отича и по-късно започва да се бели. Евентуално може да изглежда черна, с линия между здравата и мъртвата тъкан, която опада за една-три седмици.
Лечение: Затоплете измръзналите места чрез потапяне в топла (не гореща) вода за около 20 минути или докато тъканта порозовее. Никога не слагайте сняг или лед. Увреждането на тъканта става по-сериозно, ако стоплянето бъде последвано от повторно измръзване. Не разтривайте, нито масажирайте засегнатите части. За да се предотврати инфекция, намажете с антибиотична паста или троен антибиотичен крем. Направете суха предпазна превръзка.
ДЕХИДРАТАЦИЯ
Получава се при силна загуба на телесни течности, при което се губят вода и електролити (минерали като натрий, хлорни и калиеви соли). При боледуване дехидратацията може да се дължи на неравностойно приемане на течности. При повишена температура загубата на вода се увеличава, особено когато котката не поема достатъчно течности, за да я компенсира. Други чести причини за дехидратация са продължителното повръщане и диарията.
Един от признаците за обезводняването е загубата на кожната еластичност. Как можете да проверите еластичността на кожата? Когато прещипете кожата на гърба на котката и тя придобие вид на гънка, при пускането є тя трябва да отскочи обратно на мястото си. При дехидратация гънката остава и образува ръб. Друг признак е сухотата на устата. Венците, които трябва да са влажни и лъскави, стават сухи и лепкави, а слюнката – гъста и жилава. Късен симптом са хлътналите очи на котката и циркулаторният колапс (шок).
Лечение: За котка, която значително е обезводнена, е необходима незабавна ветеринарна помощ с интравенозно вливане на заместителни течности за предпазване от продължаваща загуба на вода.
При леки случаи, но без повръщане можете да давате течности през устата. Ако котката не желае да пие, се дава електролитен разтвор с бутилка или със спринцовка във вътрешната ямка на бузата. В аптеките се продават балансирани електролитни разтвори за лечение на дехидратация при деца. Подходящи за котки са рингеровият лактат с
5-процентов воден разтвор на декстроза и разтворът Pedialyte. Дозират се 2–4 мл за 500 грама телесно тегло на час в зависимост от тежестта на случая или се следват предписанията на ветеринарния лекар.
За лечението на дехидратация при малки котенца – виж Седемнайсета глава.
ДАВЕНЕ И ЗАДУШАВАНЕ
Всяко състояние, при което се препятства притокът на кислород към белите дробове и кръвта, причинява задушаване. Такива състояния са отравяне с въглероден окис, вдишване на токсични изпарения (пушек, бензин, пропан, разтворители), удавяне и задушаване – когато котката е била оставена продължително време в затворено помещение.
Други причини са наличието на чужди тела в дихателните пътища и нараняването на гръдния кош, което възпрепятства дишането. Котката може да се задуши и от шийната каишка, докато се мъчи да се освободи, когато тя се закачи за клон или за ограда. Затова употребявайте еластична материя, която в такъв случай може да се разтегля и да се изхлузва през главата на котката.
Котките са плувци по рождение и лесно могат да преодолеят къси разстояния, но не могат да излязат от плувен басейн или на стръмен бряг и тогава може да се удавят.
Симптомите на кислородна недостатъчност (хипоксия) са извънредна уплаха, напрягане за дишане, задъхване за въздух (често с изпъната назад глава), последвани от загуба на съзнание, разширени зеници и смърт. Езикът и лигавиците посиняват, което е сигнал за кислородна недостатъчност в кръвта. Синият цвят като симптом на хипоксията отсъства при отравянето с въглероден окис, при което лигавиците стават яркочервени.
Лечение: Най-важно е котката да се постави на чист въздух, по-добре влажен, и при възможност да є се даде кислород. Ако дишането е повърхностно или напълно липсва, веднага приложете обдишване уста в нос.
Ако котката има отворена рана на гръдния кош (пневмоторакс) и е налице хриптене навътре и навън, защипете двата края на кожата над раната, за да се затвори гръдният кош.
При удавяне отстранете колкото е възможно повече вода от белите дробове. Дръжте котката с главата надолу, като поставите ръцете си около долната част на корема є и я движите напред-назад около 30 секунди. След това я положете на дясната є страна, така че главата да е по-ниско от гърдите. Започнете обдишване уста в нос. Ако сърдечната дейност е спряла, трябва да опитате сърдечен масаж, който продължава до поява на спонтанно дишане или на пулс поне до 30 минути.
След преминаване на непосредствената криза трябва да потърсите ветеринарна помощ заради възможни усложнения, най-честа сред които е аспирационната пневмония.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ШОК
Електрически шок може да се получи, когато котката захапе електрически кабел или влезе в контакт с паднал проводник. Той причинява неволна мускулна контракция на челюстите, поради което животното не може да пусне захапания проводник. В резултат могат да настъпят изгаряне или спиране на сърдечната дейност. Електрическият ток уврежда белодробните капиляри, което води до събиране на течност в алвеолите – това състояние се нарича белодробен едем. Признаците са затруднено дишане.
Лечение: Ако откриете котката си в контакт с електрически кабел или уред, НЕ Я ПИПАЙТЕ! Първо изключете тока чрез главния бушон или извадете щепсела на уреда от електрическата мрежа. Ако котката е в безсъзнание и не диша, приложете изкуствено дишане. Белодробният едем трябва да се лекува от ветеринарен лекар.
УКРОТЯВАНЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ
Хващане на котката
Има няколко ефективни метода за укротяване на котка. Изборът ви зависи от индивидуалните особености на животното, от това, дали е спокойно и готово да сътрудничи, или е уплашено и агресивно.
Общо правило е котката да се хваща отгоре. Не я гледайте лице в лице, защото може да я провокирате да прояви агресия или допълнителна плахост.
При покорна котка: Поставете едната си ръка около корема под гърдите и дръжте с другата предните є крака, кръстосани с показалец между тях, за да бъде по-сигурна хватката. Притиснете котката до тялото си. С другата ръка я погалете по бузата.
При кротка котка: Повдигнете я отдолу, като я държите за задните крака, а с другата ръка я хванете за врата, така както котките майки носят малките си.
При уплашена котка: Завийте я с хавлиена кърпа. След минута-две, когато се успокои, подпъхнете останалата част от кърпата и повдигнете котката като вързоп.
При агресивна котка: Завийте едно въже около шията и един от предните крака. Повдигнете котката с въжето и я поставете върху маса или в кашон. Този метод трябва да се използва само като последно средство, тъй като може още повече да раздразни животното.
При покорна котка: Когато е склонна да сътрудничи, поставете я върху гладка повърхност или маса. Тя няма да е съвсем отпусната, но няма и да е уплашена. Говорете є с тих глас, докато се успокои. Дръжте я с едната ръка отпред около гърдите, а с другата є дайте лекарството.
При непокорна котка: В зависимост от степента на раздразненост има много укротяващи методи. Ако котката позволява, хванете я отзад за врата и я притиснете силно към повърхността на масата, така че да се разкрачи. Тази хватка ще ви предпази да не ви одраскат ноктите на задните крака.
Ако имате помощник, нека той да притисне с две ръце страните на котката. Завиване с кърпа или одеяло около тялото на животното също действа успокоително при даване на лекарство. Помощникът трябва здраво да държи увитата в кърпа котка.
Отлично укротително средство са ръкавите на палто. Котката често с желание влиза в тях. Така ще можете да лекувате главата или опашката є.
Ако се налагат по-продължителни лечебни процедури, гореописаните методи не са твърде ефикасни. В такъв случай хванете отзад врата на котката с едната ръка, а с другата дръжте здраво задните лапи. Притиснете я силно към масата, така че да легне изпъната на едната си страна. След това един помощник увива предните є крака под лактите със самозалепваща лента. Задните крака се обездвижват по същия начин над коленете. Успокойте котката, като покриете главата є с кърпа.
Когато са подходящо укротени, котките обикновено се успокояват и приемат лечението. След освобождаването им скоро забравят неприятното преживяване.
Укротяване за лечение
Независимо колко покорна по природа е дадена котка, при болка не е изключено тя да дращи и да хапе. В такъв случай подходящата хватка ще ви предпази. Освен това неправилният подход с наранена котка може да причини усилване на шока и колапс.
Ако котката е покорна, я сложете върху скута си, като задните є лапи бъдат прегънати назад. Притиснете я отстрани с лакътя и предмишницата на едната си ръка и я пренесете, като покриете главата и очите є с другата ръка.
При уплашена и изпитваща силна болка котка вземете мерки да избегнете влошаване на състоянието є. Хванете я здраво за тила, повдигнете я и я сложете в платнен сак или калъфка за възглавница от проветрива материя, за да не се задуши. След като вече е вътре и не вижда нищо, животното се чувства сигурно и започва да се успокоява. Транспортирайте котката до най-близката ветеринарна клиника.
Ако не можете да приложите описаните методи за укротяване, хвърлете едно одеяло върху котката, след това поставете един кашон отгоре, повдигнете го леко и прегънете отдолу краищата. Сега котката е затворена и може да бъде транспортирана.
Транспортиране на ранена котка
ТОПЛИНЕН УДАР
Топлинният удар е спешно състояние, затова изисква незабавно разпознаване и лечение. За разлика от хората котките не понасят високи температури. Те дишат учестено през устата, за да обменят топлия с хладен въздух. Засегнатите от топлина котки отделят много слюнка и се ближат, за да навлажняват козината си. Изпарението на слюнката е важен допълнителен охлаждащ механизъм. Но когато температурата на въздуха е близка до температурата на тялото, охлаждането чрез усилено дишане и изпарение на слюнката не е твърде ефикасно.
Котки със заболявания на дихателните пътища също имат затруднения при висока температура на околната среда.
Чести причини за прегряване или топлинен удар:
1. Повишена околна температура при оставяне в затворена кола в горещо време или в тясно помещение без вода.
2. Късоносова порода, особено персийска.
3. Болести на дихателните пътища, при което отделянето на излишната топлина чрез характерното учестено дишане е възпрепятствано.
4. Усилено производство на топлина при трескаво температурно състояние, припадък или усилени тренировки.
Топлинният удар започва със задъхване и тежко дишане. Езикът и лигавиците придобиват яркочервен цвят. Слюнката е гъста и лепкава, температурата се повишава, котката често повръща. Ректалната температура се покачва на 39–42 °С. Това състояние може да бъде потвърдено чрез измерване на температурата.
Ако не се лекува, котката става нестабилна, залита и често получава кървава диария и прогресираща слабост. Устните и лигавиците са бледосини или сиви, скоро настъпват колапс, кома и смърт.
Топлинният удар е спешен случай. Охладете
котката с водна струя или я потопете в студена
вода.
Лечение: Съживителните мерки трябва да започнат веднага.
Мерете ректалната температура на всеки 10 минути. При леките случаи състоянието на животното бързо се подобрява след пренасянето му в по-хладна среда, като климатично охладени сгради или кола. При ректална температура над 39 °С или в случай че котката е нестабилна, поставете є влажни студени кърпи или я потопете в студена вода, докато ректалната температура достигне 37 °С. Може също така да намокрите котката със студена вода или да сложите студени компреси върху главата є. Спрете охладителните процедури и подсушете котката, когато температурата є спадне под 37 °С. Терморегулаторната система все още не функционира нормално, поради което продължаващото охлаждане може да премине в хипотермия.
Топлинният удар може да протече и с ларингеален оток, който сериозно влошава дишането. В такъв случай е необходима консултация с ветеринарния лекар, който може да постави кортизонова инжекция.
Профилактика:
· Не излагайте продължително време на топлина котка със заболяване на дихателните пътища или с увредено дишане.
· Не оставяйте котката в автомобил със затворени прозорци дори когато сте паркирали на сянка.
· При пътуване с кола затворете котката в добре вентилирана кошница.
· Осигурете сянка и студена вода за котки, които живеят в двора.
КАК ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА ПОВРЪЩАНЕ
Не предизвиквайте повръщане
1. Ако котката вече е повръщала.
2. Ако е в безсъзнание или има конвулсии.
3. Ако е погълнала киселина, алкален разтвор, почистващ препарат, домакински препарати или петролни продукти.
4. Ако е погълнала остър предмет, който може да заседне в хранопровода или да перфорира стомаха.
5. Ако е погълнала отровата преди повече от два часа.
Предизвикайте повръщане
1. С 3-процентова кислородна вода (най-ефективна). Дозата е 1 чаена лъжичка на 2,26 кг телесно тегло (до 3 чаени лъжички за една доза) на всеки 10 минути или докато котката повърне. Предизвикването на повръщане с кислородна вода се опитва само до три пъти.
2. Със сироп от ипека (вид алкалоид от корените на бразилско растение). Внимавайте да не сгрешите сиропа с течен екстракт от ипека, който има 14 пъти по-силно действие. Сиропът се предписва 1 чаена лъжичка на 4,5 кг телесно тегло. Опитайте да предизвиквате повръщане със сиропа само веднъж. Забележка: Не давайте втора доза (освен ако не е по предписание на ветеринарния лекар) поради токсичния ефект върху сърцето, ако котката не повърне сиропа.
Ухапване от насекоми, паяци и скорпиони
Ужилването от пчели, оси и мравки причинява болезнен оток. Ако бъде ужилена многократно, в резултат на абсорбираната отрова котката може да изпадне в шок. Понякога, макар и много рядко, се развива реакция на свръхчувствителност (нарича се анафилактичен шок).
Ухапването от паяк от видовете черна вдовица или кафяв паяк, както и от тарантула е доста токсично за животните. Симптомите се проявяват с остра болка на мястото на ухапването. По-късно се развиват треска и температура, дишането се затруднява и животното може да изпадне в шок.
Ухапванията от стоножка и скорпион причиняват местна реакция, а понякога и сериозно заболяване, от което котката оздравява бавно.
Лечение: Идентифицирайте насекомото. Отстранете жилото с пинсета (само пчелите оставят жилото си на мястото на ужилването). Нанесете каша от хлебна сода върху мястото на ужилването. Поставете лед за облекчаване на болката и отока. Намажете с кортизонова паста за успокояване на сърбежа.
Ако котката проявява признаци на генерализирана токсичност или анафилаксия (нервност, дращене по лицето, изтичане на слюнка, повръщане, диария, трудно дишане, колапс или гърч), веднага я отнесете в най-близкия ветеринарен кабинет.
Болезнен (акутен) корем
Болезненият корем е индикация за незабавна
ветеринарна помощ.
Болезненият (акутният) корем е спешен случай, който може да доведе до смърт, ако лечението не започне навреме. Състоянието се характеризира с внезапна коремна болка, придружена с гадене, повръщане, силно неспокойство, мяукане, ръмжене и затруднено дишане. Коремът е извънредно болезнен на пипане и натиск. Понякога котката заема характерно положение с гърди към пода и с тяло, сочещо нагоре (молеща позиция). При влошаване на състоянието пулсът отслабва, лигавиците побледняват и скоро настъпва шок.
Причините могат да бъдат:
· блокиране на пикочните пътища от камък в пикочния мехур;
· тъпа коремна травма с вътрешен кръвоизлив;
· руптура (разкъсване) на пикочния мехур;
· стомашна или чревна перфорация;
· отравяне;
· руптура на матката при бременна котка;
· остър перитонит;
· чревна непроходимост.
При котка с акутен абдомен (болезнен корем) говорим за критично състояние, при което животното се нуждае от спешна ветеринарна помощ.
ОТРАВЯНЕ
Отровно е всяко вещество, което уврежда организма. Особено опасни са примамките за отравяне на животни.
Котките са любопитни по природа и имат склонност да ловуват с дребен дивеч, да се отклоняват от пътя, да изследват храсти и места със складирани стоки, при което могат да се натъкнат на насекоми, остатъци от умрели животни и токсични растения. В повечето случаи, когато има съмнение за отравяне, действителната причина остава неизвестна. Поради голямото разнообразие на отровни растения идентифицирането им е трудно или невъзможно, освен ако собственикът знае точно от какво растение или продукт е яла котката. Повечето съмнителни случаи на злонамерено отравяне всъщност не са такива.
При някои видове растения токсична е само определена част от тях, при други – цялото растение. Консумирането им причинява широк спектър от симптоми: раздразняване на устата, обилно слюнкоотделяне, повръщане, диария, халюцинации, гърчове, кома и смърт. Други видове растителни субстанции могат да предизвикат кожни обриви. Някои токсични растения притежават специфични фармакологични действия, които се използват за производство на медикаменти. От токсичните домашни растения ще споменем хризантемата и смокинята. Възбуждащо действие имат филодендронът, калията, бръшлянът. Токсични са аспарагусът, някои видове бръшлян, азалията, жълтият нарцис, спанакът. Марихуаната е халюциногенна отрова.
ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ОТРАВЯНЕ С ОТРОВИ
Ако смятате, че котката ви е отровена, първо опитайте да определите отровата. При повечето продукти, съдържащи химични вещества, има пълна информация за състава им върху етикета. Следователно най-напред прочетете етикета. Ако тя не ви е достатъчна за възможна токсичност, посъветвайте се с ветеринарния лекар.
Най-важната стъпка в лечението е да отстраните отровата от стомаха на котката, като предизвикате повръщане. В някои случаи обаче това е противопоказано. Посъветвайте се с ветеринарния лекар или вижте изброените по-горе начини за предизвикване на повръщане.
Как да се забави или да се предотврати поглъщането на отровата
Активиран въглен (среща се още и като активен въглен) се използва за защита на червата, както и за предпазване от абсорбиране на отровата. В много случаи е трудно да се даде активиран въглен, без първо да се въведе сонда в стомаха на котката. Смесете една част активиран въглен с шест части студена вода и дайте на котката от 4 до 8 чаени лъжички. След 30 минути є дайте половин чаена лъжичка магнезиево мляко – дозата е за 2,5 кг телесно тегло. Въвеждането на стомашна сонда е свързано с известен риск, затова най-добрият съвет за сериозно болна котка е да предизвикате повръщане и след това да я отнесете в най-близкия ветеринарен кабинет.
При леко натравяне дайте мляко, яйчен белтък или две чаени лъжички растително олио, примесено в храната (дозата е за средно голяма котка). Не насилвайте котката да приеме олиото, защото това може да причини аспирационна пневмония.
Ако върху кожата или козината има отровна субстанция, промийте засегнатата област обилно с вода в продължение на 5 минути. Като си сложите предпазни ръкавици, изкъпете котката в хладка (не студена) вода, тъй като тя може да се ближе и да погълне част от отровата. Отровното вещество ще бъде отстранено, без да се дразни кожата. Ако върху кожата има остатъци от нафтени петна, накиснете ги с растително масло (но не с разредители за боя или терпентин). Разтрийте местата с нишесте или брашно, след което измийте животното с мек сапун.
Появата на признаци за засегната нервна система показва, че животното е в тежко състояние и трябва колкото е възможно по-скоро да се отнесе за лечение във ветеринарния кабинет. Добре е да покажете на лекаря част от повърнатата материя или опаковката на предполагаемата причина за отравянето. Не се бавете сами да оказвате първа помощ, но ако котката се гърчи в конвулсии, в безсъзнание е или не диша, є направете кардиопулмонално съживяване.
Профилактика: Не допускайте котката да рови из отпадъци и да се скита по места, където има вероятност да попадне на заложена отрова против гризачи. Съхранявайте отровите в оригиналните им опаковки на сигурно и недостъпно за котки място.
Най-често срещаните във ветеринарната практика случаи на отравяне са със следните отрови.
Стрихнин
Стрихнинът се използва като отрова за плъхове и къртици, а често и за вълци. Продава се във вид на червени, тъмночервени или зелени зрънца. Симптомите на отравянето са типични, така че диагнозата може да се постави веднага. Началните признаци настъпват бързо (за по-малко от два часа) и се изразяват във възбуда, раздразнимост и страх, бързо последвани от интензивни болезнени конвулсии. Гърчовете траят около 60 секунди, през което време котката изпъва главата си назад, спира да диша и посинява. Най-малкото дразнение, като докосване или пляскане с ръце, може да отключи пристъп на гърч и този тест се използва за поставяне на диагнозата. Този вид припадък е типичен само за стрихниновото отравяне. Други признаци, свързани със засягането на нервната система, са треперене, дъвчене, обилно слюнкоотделяне, некоординирани движения на крайниците, мускулни спазми и колапс.
Гърчовете, дължащи се на стрихниново отравяне и на други токсични за централната нервна система субстанции, често се диагностицират погрешно като епилепсия. Подобна грешка показва необходимостта от ветеринарна намеса. Епилептичните гърчове обикновено траят само няколко минути и не се повтарят по време на един припадък. Симптомите винаги се появяват в определен ред. Всяка епилептична атака протича по един и същ начин и преминава, преди котката да бъде заведена при ветеринарния лекар. Обикновено епилептичният припадък не се смята за спешен случай.
Лечение: Ако котката ви проявява първите симптоми на отравяне и не е повърнала, предизвикайте повръщане, както вече описахме. Не бива да провокирате повръщане, ако има признаци на затруднено дишане.
При наличие на симптоми за засягане на централната нервна система не губете време да предизвиквате повръщане. Много е важно да избегнете силен шум и излишни манипулации, които могат да отключат гърчове. Покрийте котката с палто или одеяло и я отнесете в най-близката ветеринарна клиника.
Натриев флуороацетат
Натриевият флуороацетат е химично вещество, което се смесва с житни трици и други храни при борбата с плъхове. Представлява извънредно силна отрова, така че котки и кучета могат да се отровят дори при ядене на умъртвени с отровата гризачи. Симптомите на отравяне настъпват внезапно и започват с повръщане, последвано от възбуда, напъни за уриниране или дефекиране (изхождане), залитане при ходене, атипични или истински конвулсии и колапс. Гърчовете не се отключват от външни дразнители, както това се наблюдава при стрихниновото отравяне.
Лечение: Веднага след като котката е погълнала отровата, предизвикайте повръщане. Грижите и лечението са както при отравяне със стрихнин. Има специфичен антидот (противоотрова).
Арсеник
Арсеникът се комбинира с металдехид в отровни примамки за голи и черупчести охлюви. Този тежък метал се използва в отрови за мравки, в различни пестициди и инсектициди. Притежава извънредно бързо действие – смъртта може да настъпи още преди да се развият симптомите на интоксикация. При протрахирани (с по-бавно развитие) случаи признаците на отравяне са жажда, обилно слюнкоотделяне, повръщане, залитане, интензивна коремна болка, крампи, диария, парализи и смърт. Дъхът на котката има силен мирис на чесън.
Лечение: Предизвикайте повръщане. В аптеките се продава специфичен антидот. Потърсете ветеринарна помощ.
Металдехид
Металдехидът е отровна примамка, често комбинирана с арсеник, която се използва за изтребване на плъхове, на черупчести и голи охлюви. Симптомите на интоксикация са нервна възбуда, изтичане на лиги, некоординирани движения, мускулен тремор (треперене) и обща слабост, поради която котката не може да се изправи в следващите няколко часа след поемането на отровата. Треморът не се предизвиква от външни дразнители.
Лечение: Непосредствено след като котката е изяла отровата, предизвикайте повръщане. Следващите грижи са както при отравяне със стрихнин.
Олово
Намира се в инсектициди и служи като основа за много бои. Интоксикация е налице предимно при малки котенца и млади котки, които дъвчат предмети с оловно покритие или оловни бои. Други източници на олово са линолеумът и батериите. Оловно отравяне може да се срещне при по-възрастни котки след ядене на съдържащи олово инсектициди. Среща се и хронична форма на отравяне с олово.
Острото оловно отравяне започва с коремни колики и повръщане. При хроничната форма на оловно отравяне е възможно да се развият различни симптоми на централната нервна система, като конвулсии, некоординирани движения, възбуда, пристъпи на хистерия, слабост, угнетеност и слепота. Това се признаци на енцефалит.
Лечение: Непосредствено след поглъщане на отровата предизвикайте повръщане и след това потърсете ветеринарна помощ. Ветеринарният лекар ще разполага със специфичен антидот.
Фосфор
Този елемент се използва в производството на отрова за плъхове и хлебарки, а също на фойерверки и кибритени кутийки. Отровената котка има дъх на чесън. Първите признаци на интоксикация са повръщане и диария. Следва безсимптомен интервал, а след това отново повръщане, крампи (неволни мускулни контракции), коремни болки, конвулсии и кома.
Лечение: Няма специфичен антидот. Лечението е както при стрихниново отравяне.
Цинков фосфид
Използва се в производството на отрови за плъхове и мишки. Интоксикацията причинява симптоми от страна на централната нервна система, като депресия, затруднено и учестено дишане, повръщане (често кърваво), слабост, конвулсии и смърт.
Лечение: Няма специфичен антидот. Лечението е както при отравяне със стрихнин.
Антикоагуланти (противосъсирващи медикаменти) за гризачи
Често срещана причина за интоксикация е случайното поглъщане на антикоагулант против гризачи. Отровата упражнява действието си, като блокира синтеза на витамин К, който е абсолютно необходим за нормалното кръвосъсирване. Недостигът на витамин К се изразява в спонтанно кървене. Други признаци на отравяне липсват, докато котката не започне да отделя кръв с фекалиите или урината, да кърви през носа и да развива кръвоизлив от венците и под кожата. Смъртта настъпва обикновено вследствие на вътрешни кръвоизливи.
Първата генерация антикоагуланти, като Warfarin, изискват повторно прилагане, за да проявят летален ефект, докато новите препарати действат смъртоносно още при първата консумация.
Котката може да се отрови дори ако яде гризач, убит чрез някой от тези препарати. Отровата остава в организма на животното продължително време, така че то трябва да се лекува поне един месец.
Лечение: Точната идентификация на антикоагуланта е възможна. При съмнение за отравяне предизвикайте повръщане, след което потърсете ветеринарна помощ. Спонтанното кървене се овладява чрез преливане на цялостна кръв или на замразена плазма. Витамин К е специфичен антидот. Най-напред се поставя чрез инжекция, след което на котката се дават таблетки витамин К в продължение на няколко дни или седмици.
Антифриз
Антифризът е една от най-често срещаните причини за отравяния при котките, тъй като има привлекателен за кучетата и котките сладникав вкус. Една супена лъжица е достатъчна да умъртви средно голяма котка. Симптомите са повръщане, некоординирани движения, слабост, ступор и кома. Смъртта може да настъпи след 12–36 часа. Конвулсии се появяват рядко. Котките, преживели острото отравяне, могат да останат с увредени бъбреци.
Лечение: При съмнение за погълнат антифриз предизвикайте повръщане, след което веднага отведете котката в най-близката ветеринарна клиника. Специфичен антидот е интравенозното вливане на алкохол. Интензивните болнични грижи могат да предпазят котката от бъбречни усложнения.
Органофосфати и карбамати
Органофосфатите и карбаматите се използват против бълхи и други паразити. Употребяват се също в градински спрейове против червеи. Неправилното приложение на инсектициди при наличието на котки наблизо води до абсорбция на токсична доза през кожата. Тези препарати засягат първично нервната система. Повече за инсектицидите – Четвърта глава.
Петролни продукти (бензин, керосин, терпентин)
Тези летливи течности могат да причинят пневмония, ако се аспирират или инхалират. Признаците на отравяне са повръщане, затруднено дишане, треперене, конвулсии и кома. Смъртта настъпва вследствие на спиране на дишането.
Лечение: Не предизвиквайте повръщане. Дайте на котката вода, плодови сокове или газирана вода през устата (около 50 милилитра на 3 кг телесно тегло). Имайте готовност да приложите изкуствено дишане.
Хлорирани въглеводороди
Тези съединения подобно на органофосфатите се съдържат в някои инсектицидни препарати, които не се употребяват при котки. Най-честите продукти във ветеринарната практика са токсафен, хлордан, линдан, метоксихлор. Случайното им приложение при котки причинява мускулни спазми, нервна възбуда и конвулсии. Изкъпете веднага животното, за да отстраните веществото от козината. Абсолютно необходима е ветеринарна намеса.
Корозивни субстанции (киселини и алкали)
Корозивните и каустичните субстанции се съдържат в домакинските препарати за почистване, за отпушване на мивки и в разтворителите. Когато се погълнат, предизвикват изгаряне на устата, хранопровода и стомаха. При сериозни случаи може да се получат акутна перфорация или късна стриктура (стеснение) на хранопровода или стомаха.
Лечение: Промийте устата на котката с вода. Дайте є да пие вода или газирана вода (30 милилитра на 3 кг телесно тегло), след това – 2 супени лъжици растително масло (еднократно). Олиото можете да смесите с храната на котката. Практиката да се даде киселина, за да се неутрализира алкален разтвор, и обратно, вече не се практикува, поне\
Изкуственото (спасяващото) дишане е спешна процедура, чрез която се подпомага газовият обмен, ако котката е в безсъзнание. Сърдечният масаж се прилага, когато не може да се чуят или усетят сърдечните удари. Комбинирането на сърдечния масаж с изкуствено дишане се нарича кардиопулмонална реанимация. Тъй като спирането на дишането скоро се последва от спиране на сърдечната дейност и обратно, възстановяването и на двете жизнени функции по едно и също време се налага най-често при застрашаващи живота състояния.
Кардиопулмоналната реанимация може да се извърши от един човек, но става по-лесно, ако участват двама души: единият да извършва обдишването, а другият – сърдечния масаж.
Изкуствено дишане, или кардиопулмонална реанимация, изискват следните спешни ситуации:
· шок;
· отравяне;
· продължителен припадък;
· кома;
· нараняване на главата;
· електрически шок;
· блокирани дихателни пътища, задушаване;
· внезапно спиране на сърдечната дейност и на дишането.
Най-напред определете коя основна животоподдържаща техника ще е необходима, в случай че котката ви е в безсъзнание. За целта отговорете на следните въпроси:
1. Котката диша ли?
Наблюдавайте повдигането и снишаването на гръдния кош. Почувствайте на бузата си дали има движение на въздух от устата и ноздрите.
Ако отговорът е ДА, издърпайте езика и освободете дихателния път. Наблюдавайте.
Ако отговорът е НЕ, опипайте пулса.
2. Котката има ли пулс?
Опипайте феморалната артерия в хълбочната област.
Ако отговорът е ДА, приложете изкуствено дишане.
Ако отговорът е НЕ, започнете веднага кардиопулмонално спасяване.
1. Положете котката върху плоска повърхност откъм дясната є страна.
2. Отворете устата на котката и почистете секрециите. Проверете за чуждо тяло и ако откриете, го отстранете. Ако това е невъзможно, приложете метода на Хаймлих – виж Десета глава.
3. Издърпайте езика напред и затворете устата. Поставете устата си върху носа на котката. Духнете нежно в ноздрите. Гръдният кош на животното ще се разшири. Отдръпнете устата си, за да може въздухът да се издиша. Излишният въздух ще излезе между устните на котката, което предпазва белите дробове и стомаха от свръхраздуване.
4. Ако гръдният кош не се повдига и не спада, духайте по-силно или ако е необходимо, затворете устата на котката с ръка.
5. Честотата на дишането е едно вдишване на 4–5 секунди (12–15 вдишвания в минута).
6. Продължавайте, докато котката започне да диша самостоятелно или докато се възобнови сърдечната дейност.
Изкуствено дишане и сърдечен масаж (кардиопулмо-нална реанимация)
1. Продължавайте с обдишването уста в нос.
2. Подгответе се за сърдечен масаж. Поставете пръстите и палеца от двете страни на стернума (гръдната кост), зад лактите.
3. Компресирайте гръдния кош силно 6 пъти и направете едно вдишване уста в нос. Повторете. Масажирайте от 80 до 120 пъти в минута.
4. Ако е възможно, не спирайте сърдечния масаж, докато правите вдишванията.
Почивайте на всеки две минути за около 10–15 секунди, за да проверите пулса и дали е настъпило спонтанно дишане.
5. Продължете до възстановяване на пулса и на самостоятелното дишане или докато липсва сърдечен удар в продължение на 30 минути.
ИЗГАРЯНЕ
Изгарянията могат да се причинят от топлинен източник, химични вещества, електрически шок и радиация.
Слънчевото изгаряне е пример за изгаряне от радиация. Явява се по ушите при бели котки през лятото.
Котката може да бъде изгорена при изливане на гореща течност върху нея или засегната при друг домашен инцидент. Чест тип изгаряне се получава по възглавничките на ходилата при ходене по гореща повърхност, като тенекиен покрив, гореща печка или асфалтиран път.
Дълбочината на увреждането зависи от продължителността и интензитета на излагане. При повърхностно изгаряне кожата е зачервена, понякога се появяват мехурчета, има лек оток и е много чувствителна. При дълбоко изгаряне кожата става бяла, космите лесно се скубят и болката е силна. Ако повече от 15 % от телесната повърхност е дълбоко изгорена, изгледите за оздравяване са лоши. Загубата на течности е голяма. Котката може да развие шок.
Лечение: За да облекчите болката при леки изгаряния, поставете студени компреси (но не лед) за 30 минути. Сменяйте ги, когато станат топли. Подстрижете внимателно космите, измийте кожата с хирургически сапун и попийте до сухо. Намажете с тройна антибиотична паста и обвийте обгорената област с хлабава марлена превръзка.
При изгаряне с киселини, основи, газолин, керосин и други химикали промийте обилно с вода в продължение на 5 минути. Поставете си защитни ръкавици и изкъпете котката с мек сапун и вода. Подсушете и намажете с антибиотичен крем. Направете хлабава превръзка.
ИЗЛАГАНЕ НА СТУД
Хипотермия (ниска телесна температура)
Продължителното излагане на студ води до спадане на телесната температура. Това се случва най-често, когато котката е мокра. Хипотермията се придружава от шок след продължителна анестезия и при новородени котенца. При продължително излагане на студ енергията на животните се изразходва бързо, което води до понижаване на кръвната захар.
Признаците на хипотермията са силно треперене, последвано от отпадналост и летаргия, ректална температура под 35 °С (което е диагностично) и накрая – колапс и кома. Хипотермичните котки могат продължително да издържат на спряла сърдечна дейност поради ниска телесна температура и намалено ниво на обмяната на веществата. При такива случаи сърдечно-белодробната реанимация може да бъде успешна.
Лечение: Увийте котката в одеяло или палто и я внесете в топло помещение. Ако козината е мокра от падане в студена вода, изкъпете я с топла вода (температурата на водата трябва да бъде търпима при потапяне на ръката до китката) и я изтрийте с кърпа до сухо.
Затоплете простудената котка с топли компреси под мишниците, на гърдите и корема. Мерете ректалната температура на всеки 10 минути. Сменяйте компресите, докато ректалната температура достигне 37 °С. Избягвайте затопляне със сешоар, тъй като може да причините изгаряне.
Когато котката започне да се движи, дайте є малко мед, глюкоза или 4 чаени лъжички захар в половин литър вода.
За затопляне на простудено котенце – Седемнайсета глава.
Измръзване
Измръзването засяга предимно пръстите, ушите, скротума и опашката. Тези телесни части са най-изложени на студ и най-малко предпазени от козина. Измръзналата кожа е бледа или синкава. След възвръщане на кръвообращението тя се зачервява, отича и по-късно започва да се бели. Евентуално може да изглежда черна, с линия между здравата и мъртвата тъкан, която опада за една-три седмици.
Лечение: Затоплете измръзналите места чрез потапяне в топла (не гореща) вода за около 20 минути или докато тъканта порозовее. Никога не слагайте сняг или лед. Увреждането на тъканта става по-сериозно, ако стоплянето бъде последвано от повторно измръзване. Не разтривайте, нито масажирайте засегнатите части. За да се предотврати инфекция, намажете с антибиотична паста или троен антибиотичен крем. Направете суха предпазна превръзка.
ДЕХИДРАТАЦИЯ
Получава се при силна загуба на телесни течности, при което се губят вода и електролити (минерали като натрий, хлорни и калиеви соли). При боледуване дехидратацията може да се дължи на неравностойно приемане на течности. При повишена температура загубата на вода се увеличава, особено когато котката не поема достатъчно течности, за да я компенсира. Други чести причини за дехидратация са продължителното повръщане и диарията.
Един от признаците за обезводняването е загубата на кожната еластичност. Как можете да проверите еластичността на кожата? Когато прещипете кожата на гърба на котката и тя придобие вид на гънка, при пускането є тя трябва да отскочи обратно на мястото си. При дехидратация гънката остава и образува ръб. Друг признак е сухотата на устата. Венците, които трябва да са влажни и лъскави, стават сухи и лепкави, а слюнката – гъста и жилава. Късен симптом са хлътналите очи на котката и циркулаторният колапс (шок).
Лечение: За котка, която значително е обезводнена, е необходима незабавна ветеринарна помощ с интравенозно вливане на заместителни течности за предпазване от продължаваща загуба на вода.
При леки случаи, но без повръщане можете да давате течности през устата. Ако котката не желае да пие, се дава електролитен разтвор с бутилка или със спринцовка във вътрешната ямка на бузата. В аптеките се продават балансирани електролитни разтвори за лечение на дехидратация при деца. Подходящи за котки са рингеровият лактат с
5-процентов воден разтвор на декстроза и разтворът Pedialyte. Дозират се 2–4 мл за 500 грама телесно тегло на час в зависимост от тежестта на случая или се следват предписанията на ветеринарния лекар.
За лечението на дехидратация при малки котенца – виж Седемнайсета глава.
ДАВЕНЕ И ЗАДУШАВАНЕ
Всяко състояние, при което се препятства притокът на кислород към белите дробове и кръвта, причинява задушаване. Такива състояния са отравяне с въглероден окис, вдишване на токсични изпарения (пушек, бензин, пропан, разтворители), удавяне и задушаване – когато котката е била оставена продължително време в затворено помещение.
Други причини са наличието на чужди тела в дихателните пътища и нараняването на гръдния кош, което възпрепятства дишането. Котката може да се задуши и от шийната каишка, докато се мъчи да се освободи, когато тя се закачи за клон или за ограда. Затова употребявайте еластична материя, която в такъв случай може да се разтегля и да се изхлузва през главата на котката.
Котките са плувци по рождение и лесно могат да преодолеят къси разстояния, но не могат да излязат от плувен басейн или на стръмен бряг и тогава може да се удавят.
Симптомите на кислородна недостатъчност (хипоксия) са извънредна уплаха, напрягане за дишане, задъхване за въздух (често с изпъната назад глава), последвани от загуба на съзнание, разширени зеници и смърт. Езикът и лигавиците посиняват, което е сигнал за кислородна недостатъчност в кръвта. Синият цвят като симптом на хипоксията отсъства при отравянето с въглероден окис, при което лигавиците стават яркочервени.
Лечение: Най-важно е котката да се постави на чист въздух, по-добре влажен, и при възможност да є се даде кислород. Ако дишането е повърхностно или напълно липсва, веднага приложете обдишване уста в нос.
Ако котката има отворена рана на гръдния кош (пневмоторакс) и е налице хриптене навътре и навън, защипете двата края на кожата над раната, за да се затвори гръдният кош.
При удавяне отстранете колкото е възможно повече вода от белите дробове. Дръжте котката с главата надолу, като поставите ръцете си около долната част на корема є и я движите напред-назад около 30 секунди. След това я положете на дясната є страна, така че главата да е по-ниско от гърдите. Започнете обдишване уста в нос. Ако сърдечната дейност е спряла, трябва да опитате сърдечен масаж, който продължава до поява на спонтанно дишане или на пулс поне до 30 минути.
След преминаване на непосредствената криза трябва да потърсите ветеринарна помощ заради възможни усложнения, най-честа сред които е аспирационната пневмония.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ШОК
Електрически шок може да се получи, когато котката захапе електрически кабел или влезе в контакт с паднал проводник. Той причинява неволна мускулна контракция на челюстите, поради което животното не може да пусне захапания проводник. В резултат могат да настъпят изгаряне или спиране на сърдечната дейност. Електрическият ток уврежда белодробните капиляри, което води до събиране на течност в алвеолите – това състояние се нарича белодробен едем. Признаците са затруднено дишане.
Лечение: Ако откриете котката си в контакт с електрически кабел или уред, НЕ Я ПИПАЙТЕ! Първо изключете тока чрез главния бушон или извадете щепсела на уреда от електрическата мрежа. Ако котката е в безсъзнание и не диша, приложете изкуствено дишане. Белодробният едем трябва да се лекува от ветеринарен лекар.
УКРОТЯВАНЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ
Хващане на котката
Има няколко ефективни метода за укротяване на котка. Изборът ви зависи от индивидуалните особености на животното, от това, дали е спокойно и готово да сътрудничи, или е уплашено и агресивно.
Общо правило е котката да се хваща отгоре. Не я гледайте лице в лице, защото може да я провокирате да прояви агресия или допълнителна плахост.
При покорна котка: Поставете едната си ръка около корема под гърдите и дръжте с другата предните є крака, кръстосани с показалец между тях, за да бъде по-сигурна хватката. Притиснете котката до тялото си. С другата ръка я погалете по бузата.
При кротка котка: Повдигнете я отдолу, като я държите за задните крака, а с другата ръка я хванете за врата, така както котките майки носят малките си.
При уплашена котка: Завийте я с хавлиена кърпа. След минута-две, когато се успокои, подпъхнете останалата част от кърпата и повдигнете котката като вързоп.
При агресивна котка: Завийте едно въже около шията и един от предните крака. Повдигнете котката с въжето и я поставете върху маса или в кашон. Този метод трябва да се използва само като последно средство, тъй като може още повече да раздразни животното.
При покорна котка: Когато е склонна да сътрудничи, поставете я върху гладка повърхност или маса. Тя няма да е съвсем отпусната, но няма и да е уплашена. Говорете є с тих глас, докато се успокои. Дръжте я с едната ръка отпред около гърдите, а с другата є дайте лекарството.
При непокорна котка: В зависимост от степента на раздразненост има много укротяващи методи. Ако котката позволява, хванете я отзад за врата и я притиснете силно към повърхността на масата, така че да се разкрачи. Тази хватка ще ви предпази да не ви одраскат ноктите на задните крака.
Ако имате помощник, нека той да притисне с две ръце страните на котката. Завиване с кърпа или одеяло около тялото на животното също действа успокоително при даване на лекарство. Помощникът трябва здраво да държи увитата в кърпа котка.
Отлично укротително средство са ръкавите на палто. Котката често с желание влиза в тях. Така ще можете да лекувате главата или опашката є.
Ако се налагат по-продължителни лечебни процедури, гореописаните методи не са твърде ефикасни. В такъв случай хванете отзад врата на котката с едната ръка, а с другата дръжте здраво задните лапи. Притиснете я силно към масата, така че да легне изпъната на едната си страна. След това един помощник увива предните є крака под лактите със самозалепваща лента. Задните крака се обездвижват по същия начин над коленете. Успокойте котката, като покриете главата є с кърпа.
Когато са подходящо укротени, котките обикновено се успокояват и приемат лечението. След освобождаването им скоро забравят неприятното преживяване.
Укротяване за лечение
Независимо колко покорна по природа е дадена котка, при болка не е изключено тя да дращи и да хапе. В такъв случай подходящата хватка ще ви предпази. Освен това неправилният подход с наранена котка може да причини усилване на шока и колапс.
Ако котката е покорна, я сложете върху скута си, като задните є лапи бъдат прегънати назад. Притиснете я отстрани с лакътя и предмишницата на едната си ръка и я пренесете, като покриете главата и очите є с другата ръка.
При уплашена и изпитваща силна болка котка вземете мерки да избегнете влошаване на състоянието є. Хванете я здраво за тила, повдигнете я и я сложете в платнен сак или калъфка за възглавница от проветрива материя, за да не се задуши. След като вече е вътре и не вижда нищо, животното се чувства сигурно и започва да се успокоява. Транспортирайте котката до най-близката ветеринарна клиника.
Ако не можете да приложите описаните методи за укротяване, хвърлете едно одеяло върху котката, след това поставете един кашон отгоре, повдигнете го леко и прегънете отдолу краищата. Сега котката е затворена и може да бъде транспортирана.
Транспортиране на ранена котка
ТОПЛИНЕН УДАР
Топлинният удар е спешно състояние, затова изисква незабавно разпознаване и лечение. За разлика от хората котките не понасят високи температури. Те дишат учестено през устата, за да обменят топлия с хладен въздух. Засегнатите от топлина котки отделят много слюнка и се ближат, за да навлажняват козината си. Изпарението на слюнката е важен допълнителен охлаждащ механизъм. Но когато температурата на въздуха е близка до температурата на тялото, охлаждането чрез усилено дишане и изпарение на слюнката не е твърде ефикасно.
Котки със заболявания на дихателните пътища също имат затруднения при висока температура на околната среда.
Чести причини за прегряване или топлинен удар:
1. Повишена околна температура при оставяне в затворена кола в горещо време или в тясно помещение без вода.
2. Късоносова порода, особено персийска.
3. Болести на дихателните пътища, при което отделянето на излишната топлина чрез характерното учестено дишане е възпрепятствано.
4. Усилено производство на топлина при трескаво температурно състояние, припадък или усилени тренировки.
Топлинният удар започва със задъхване и тежко дишане. Езикът и лигавиците придобиват яркочервен цвят. Слюнката е гъста и лепкава, температурата се повишава, котката често повръща. Ректалната температура се покачва на 39–42 °С. Това състояние може да бъде потвърдено чрез измерване на температурата.
Ако не се лекува, котката става нестабилна, залита и често получава кървава диария и прогресираща слабост. Устните и лигавиците са бледосини или сиви, скоро настъпват колапс, кома и смърт.
Топлинният удар е спешен случай. Охладете
котката с водна струя или я потопете в студена
вода.
Лечение: Съживителните мерки трябва да започнат веднага.
Мерете ректалната температура на всеки 10 минути. При леките случаи състоянието на животното бързо се подобрява след пренасянето му в по-хладна среда, като климатично охладени сгради или кола. При ректална температура над 39 °С или в случай че котката е нестабилна, поставете є влажни студени кърпи или я потопете в студена вода, докато ректалната температура достигне 37 °С. Може също така да намокрите котката със студена вода или да сложите студени компреси върху главата є. Спрете охладителните процедури и подсушете котката, когато температурата є спадне под 37 °С. Терморегулаторната система все още не функционира нормално, поради което продължаващото охлаждане може да премине в хипотермия.
Топлинният удар може да протече и с ларингеален оток, който сериозно влошава дишането. В такъв случай е необходима консултация с ветеринарния лекар, който може да постави кортизонова инжекция.
Профилактика:
· Не излагайте продължително време на топлина котка със заболяване на дихателните пътища или с увредено дишане.
· Не оставяйте котката в автомобил със затворени прозорци дори когато сте паркирали на сянка.
· При пътуване с кола затворете котката в добре вентилирана кошница.
· Осигурете сянка и студена вода за котки, които живеят в двора.
КАК ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА ПОВРЪЩАНЕ
Не предизвиквайте повръщане
1. Ако котката вече е повръщала.
2. Ако е в безсъзнание или има конвулсии.
3. Ако е погълнала киселина, алкален разтвор, почистващ препарат, домакински препарати или петролни продукти.
4. Ако е погълнала остър предмет, който може да заседне в хранопровода или да перфорира стомаха.
5. Ако е погълнала отровата преди повече от два часа.
Предизвикайте повръщане
1. С 3-процентова кислородна вода (най-ефективна). Дозата е 1 чаена лъжичка на 2,26 кг телесно тегло (до 3 чаени лъжички за една доза) на всеки 10 минути или докато котката повърне. Предизвикването на повръщане с кислородна вода се опитва само до три пъти.
2. Със сироп от ипека (вид алкалоид от корените на бразилско растение). Внимавайте да не сгрешите сиропа с течен екстракт от ипека, който има 14 пъти по-силно действие. Сиропът се предписва 1 чаена лъжичка на 4,5 кг телесно тегло. Опитайте да предизвиквате повръщане със сиропа само веднъж. Забележка: Не давайте втора доза (освен ако не е по предписание на ветеринарния лекар) поради токсичния ефект върху сърцето, ако котката не повърне сиропа.
Ухапване от насекоми, паяци и скорпиони
Ужилването от пчели, оси и мравки причинява болезнен оток. Ако бъде ужилена многократно, в резултат на абсорбираната отрова котката може да изпадне в шок. Понякога, макар и много рядко, се развива реакция на свръхчувствителност (нарича се анафилактичен шок).
Ухапването от паяк от видовете черна вдовица или кафяв паяк, както и от тарантула е доста токсично за животните. Симптомите се проявяват с остра болка на мястото на ухапването. По-късно се развиват треска и температура, дишането се затруднява и животното може да изпадне в шок.
Ухапванията от стоножка и скорпион причиняват местна реакция, а понякога и сериозно заболяване, от което котката оздравява бавно.
Лечение: Идентифицирайте насекомото. Отстранете жилото с пинсета (само пчелите оставят жилото си на мястото на ужилването). Нанесете каша от хлебна сода върху мястото на ужилването. Поставете лед за облекчаване на болката и отока. Намажете с кортизонова паста за успокояване на сърбежа.
Ако котката проявява признаци на генерализирана токсичност или анафилаксия (нервност, дращене по лицето, изтичане на слюнка, повръщане, диария, трудно дишане, колапс или гърч), веднага я отнесете в най-близкия ветеринарен кабинет.
Болезнен (акутен) корем
Болезненият корем е индикация за незабавна
ветеринарна помощ.
Болезненият (акутният) корем е спешен случай, който може да доведе до смърт, ако лечението не започне навреме. Състоянието се характеризира с внезапна коремна болка, придружена с гадене, повръщане, силно неспокойство, мяукане, ръмжене и затруднено дишане. Коремът е извънредно болезнен на пипане и натиск. Понякога котката заема характерно положение с гърди към пода и с тяло, сочещо нагоре (молеща позиция). При влошаване на състоянието пулсът отслабва, лигавиците побледняват и скоро настъпва шок.
Причините могат да бъдат:
· блокиране на пикочните пътища от камък в пикочния мехур;
· тъпа коремна травма с вътрешен кръвоизлив;
· руптура (разкъсване) на пикочния мехур;
· стомашна или чревна перфорация;
· отравяне;
· руптура на матката при бременна котка;
· остър перитонит;
· чревна непроходимост.
При котка с акутен абдомен (болезнен корем) говорим за критично състояние, при което животното се нуждае от спешна ветеринарна помощ.
ОТРАВЯНЕ
Отровно е всяко вещество, което уврежда организма. Особено опасни са примамките за отравяне на животни.
Котките са любопитни по природа и имат склонност да ловуват с дребен дивеч, да се отклоняват от пътя, да изследват храсти и места със складирани стоки, при което могат да се натъкнат на насекоми, остатъци от умрели животни и токсични растения. В повечето случаи, когато има съмнение за отравяне, действителната причина остава неизвестна. Поради голямото разнообразие на отровни растения идентифицирането им е трудно или невъзможно, освен ако собственикът знае точно от какво растение или продукт е яла котката. Повечето съмнителни случаи на злонамерено отравяне всъщност не са такива.
При някои видове растения токсична е само определена част от тях, при други – цялото растение. Консумирането им причинява широк спектър от симптоми: раздразняване на устата, обилно слюнкоотделяне, повръщане, диария, халюцинации, гърчове, кома и смърт. Други видове растителни субстанции могат да предизвикат кожни обриви. Някои токсични растения притежават специфични фармакологични действия, които се използват за производство на медикаменти. От токсичните домашни растения ще споменем хризантемата и смокинята. Възбуждащо действие имат филодендронът, калията, бръшлянът. Токсични са аспарагусът, някои видове бръшлян, азалията, жълтият нарцис, спанакът. Марихуаната е халюциногенна отрова.
ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ОТРАВЯНЕ С ОТРОВИ
Ако смятате, че котката ви е отровена, първо опитайте да определите отровата. При повечето продукти, съдържащи химични вещества, има пълна информация за състава им върху етикета. Следователно най-напред прочетете етикета. Ако тя не ви е достатъчна за възможна токсичност, посъветвайте се с ветеринарния лекар.
Най-важната стъпка в лечението е да отстраните отровата от стомаха на котката, като предизвикате повръщане. В някои случаи обаче това е противопоказано. Посъветвайте се с ветеринарния лекар или вижте изброените по-горе начини за предизвикване на повръщане.
Как да се забави или да се предотврати поглъщането на отровата
Активиран въглен (среща се още и като активен въглен) се използва за защита на червата, както и за предпазване от абсорбиране на отровата. В много случаи е трудно да се даде активиран въглен, без първо да се въведе сонда в стомаха на котката. Смесете една част активиран въглен с шест части студена вода и дайте на котката от 4 до 8 чаени лъжички. След 30 минути є дайте половин чаена лъжичка магнезиево мляко – дозата е за 2,5 кг телесно тегло. Въвеждането на стомашна сонда е свързано с известен риск, затова най-добрият съвет за сериозно болна котка е да предизвикате повръщане и след това да я отнесете в най-близкия ветеринарен кабинет.
При леко натравяне дайте мляко, яйчен белтък или две чаени лъжички растително олио, примесено в храната (дозата е за средно голяма котка). Не насилвайте котката да приеме олиото, защото това може да причини аспирационна пневмония.
Ако върху кожата или козината има отровна субстанция, промийте засегнатата област обилно с вода в продължение на 5 минути. Като си сложите предпазни ръкавици, изкъпете котката в хладка (не студена) вода, тъй като тя може да се ближе и да погълне част от отровата. Отровното вещество ще бъде отстранено, без да се дразни кожата. Ако върху кожата има остатъци от нафтени петна, накиснете ги с растително масло (но не с разредители за боя или терпентин). Разтрийте местата с нишесте или брашно, след което измийте животното с мек сапун.
Появата на признаци за засегната нервна система показва, че животното е в тежко състояние и трябва колкото е възможно по-скоро да се отнесе за лечение във ветеринарния кабинет. Добре е да покажете на лекаря част от повърнатата материя или опаковката на предполагаемата причина за отравянето. Не се бавете сами да оказвате първа помощ, но ако котката се гърчи в конвулсии, в безсъзнание е или не диша, є направете кардиопулмонално съживяване.
Профилактика: Не допускайте котката да рови из отпадъци и да се скита по места, където има вероятност да попадне на заложена отрова против гризачи. Съхранявайте отровите в оригиналните им опаковки на сигурно и недостъпно за котки място.
Най-често срещаните във ветеринарната практика случаи на отравяне са със следните отрови.
Стрихнин
Стрихнинът се използва като отрова за плъхове и къртици, а често и за вълци. Продава се във вид на червени, тъмночервени или зелени зрънца. Симптомите на отравянето са типични, така че диагнозата може да се постави веднага. Началните признаци настъпват бързо (за по-малко от два часа) и се изразяват във възбуда, раздразнимост и страх, бързо последвани от интензивни болезнени конвулсии. Гърчовете траят около 60 секунди, през което време котката изпъва главата си назад, спира да диша и посинява. Най-малкото дразнение, като докосване или пляскане с ръце, може да отключи пристъп на гърч и този тест се използва за поставяне на диагнозата. Този вид припадък е типичен само за стрихниновото отравяне. Други признаци, свързани със засягането на нервната система, са треперене, дъвчене, обилно слюнкоотделяне, некоординирани движения на крайниците, мускулни спазми и колапс.
Гърчовете, дължащи се на стрихниново отравяне и на други токсични за централната нервна система субстанции, често се диагностицират погрешно като епилепсия. Подобна грешка показва необходимостта от ветеринарна намеса. Епилептичните гърчове обикновено траят само няколко минути и не се повтарят по време на един припадък. Симптомите винаги се появяват в определен ред. Всяка епилептична атака протича по един и същ начин и преминава, преди котката да бъде заведена при ветеринарния лекар. Обикновено епилептичният припадък не се смята за спешен случай.
Лечение: Ако котката ви проявява първите симптоми на отравяне и не е повърнала, предизвикайте повръщане, както вече описахме. Не бива да провокирате повръщане, ако има признаци на затруднено дишане.
При наличие на симптоми за засягане на централната нервна система не губете време да предизвиквате повръщане. Много е важно да избегнете силен шум и излишни манипулации, които могат да отключат гърчове. Покрийте котката с палто или одеяло и я отнесете в най-близката ветеринарна клиника.
Натриев флуороацетат
Натриевият флуороацетат е химично вещество, което се смесва с житни трици и други храни при борбата с плъхове. Представлява извънредно силна отрова, така че котки и кучета могат да се отровят дори при ядене на умъртвени с отровата гризачи. Симптомите на отравяне настъпват внезапно и започват с повръщане, последвано от възбуда, напъни за уриниране или дефекиране (изхождане), залитане при ходене, атипични или истински конвулсии и колапс. Гърчовете не се отключват от външни дразнители, както това се наблюдава при стрихниновото отравяне.
Лечение: Веднага след като котката е погълнала отровата, предизвикайте повръщане. Грижите и лечението са както при отравяне със стрихнин. Има специфичен антидот (противоотрова).
Арсеник
Арсеникът се комбинира с металдехид в отровни примамки за голи и черупчести охлюви. Този тежък метал се използва в отрови за мравки, в различни пестициди и инсектициди. Притежава извънредно бързо действие – смъртта може да настъпи още преди да се развият симптомите на интоксикация. При протрахирани (с по-бавно развитие) случаи признаците на отравяне са жажда, обилно слюнкоотделяне, повръщане, залитане, интензивна коремна болка, крампи, диария, парализи и смърт. Дъхът на котката има силен мирис на чесън.
Лечение: Предизвикайте повръщане. В аптеките се продава специфичен антидот. Потърсете ветеринарна помощ.
Металдехид
Металдехидът е отровна примамка, често комбинирана с арсеник, която се използва за изтребване на плъхове, на черупчести и голи охлюви. Симптомите на интоксикация са нервна възбуда, изтичане на лиги, некоординирани движения, мускулен тремор (треперене) и обща слабост, поради която котката не може да се изправи в следващите няколко часа след поемането на отровата. Треморът не се предизвиква от външни дразнители.
Лечение: Непосредствено след като котката е изяла отровата, предизвикайте повръщане. Следващите грижи са както при отравяне със стрихнин.
Олово
Намира се в инсектициди и служи като основа за много бои. Интоксикация е налице предимно при малки котенца и млади котки, които дъвчат предмети с оловно покритие или оловни бои. Други източници на олово са линолеумът и батериите. Оловно отравяне може да се срещне при по-възрастни котки след ядене на съдържащи олово инсектициди. Среща се и хронична форма на отравяне с олово.
Острото оловно отравяне започва с коремни колики и повръщане. При хроничната форма на оловно отравяне е възможно да се развият различни симптоми на централната нервна система, като конвулсии, некоординирани движения, възбуда, пристъпи на хистерия, слабост, угнетеност и слепота. Това се признаци на енцефалит.
Лечение: Непосредствено след поглъщане на отровата предизвикайте повръщане и след това потърсете ветеринарна помощ. Ветеринарният лекар ще разполага със специфичен антидот.
Фосфор
Този елемент се използва в производството на отрова за плъхове и хлебарки, а също на фойерверки и кибритени кутийки. Отровената котка има дъх на чесън. Първите признаци на интоксикация са повръщане и диария. Следва безсимптомен интервал, а след това отново повръщане, крампи (неволни мускулни контракции), коремни болки, конвулсии и кома.
Лечение: Няма специфичен антидот. Лечението е както при стрихниново отравяне.
Цинков фосфид
Използва се в производството на отрови за плъхове и мишки. Интоксикацията причинява симптоми от страна на централната нервна система, като депресия, затруднено и учестено дишане, повръщане (често кърваво), слабост, конвулсии и смърт.
Лечение: Няма специфичен антидот. Лечението е както при отравяне със стрихнин.
Антикоагуланти (противосъсирващи медикаменти) за гризачи
Често срещана причина за интоксикация е случайното поглъщане на антикоагулант против гризачи. Отровата упражнява действието си, като блокира синтеза на витамин К, който е абсолютно необходим за нормалното кръвосъсирване. Недостигът на витамин К се изразява в спонтанно кървене. Други признаци на отравяне липсват, докато котката не започне да отделя кръв с фекалиите или урината, да кърви през носа и да развива кръвоизлив от венците и под кожата. Смъртта настъпва обикновено вследствие на вътрешни кръвоизливи.
Първата генерация антикоагуланти, като Warfarin, изискват повторно прилагане, за да проявят летален ефект, докато новите препарати действат смъртоносно още при първата консумация.
Котката може да се отрови дори ако яде гризач, убит чрез някой от тези препарати. Отровата остава в организма на животното продължително време, така че то трябва да се лекува поне един месец.
Лечение: Точната идентификация на антикоагуланта е възможна. При съмнение за отравяне предизвикайте повръщане, след което потърсете ветеринарна помощ. Спонтанното кървене се овладява чрез преливане на цялостна кръв или на замразена плазма. Витамин К е специфичен антидот. Най-напред се поставя чрез инжекция, след което на котката се дават таблетки витамин К в продължение на няколко дни или седмици.
Антифриз
Антифризът е една от най-често срещаните причини за отравяния при котките, тъй като има привлекателен за кучетата и котките сладникав вкус. Една супена лъжица е достатъчна да умъртви средно голяма котка. Симптомите са повръщане, некоординирани движения, слабост, ступор и кома. Смъртта може да настъпи след 12–36 часа. Конвулсии се появяват рядко. Котките, преживели острото отравяне, могат да останат с увредени бъбреци.
Лечение: При съмнение за погълнат антифриз предизвикайте повръщане, след което веднага отведете котката в най-близката ветеринарна клиника. Специфичен антидот е интравенозното вливане на алкохол. Интензивните болнични грижи могат да предпазят котката от бъбречни усложнения.
Органофосфати и карбамати
Органофосфатите и карбаматите се използват против бълхи и други паразити. Употребяват се също в градински спрейове против червеи. Неправилното приложение на инсектициди при наличието на котки наблизо води до абсорбция на токсична доза през кожата. Тези препарати засягат първично нервната система. Повече за инсектицидите – Четвърта глава.
Петролни продукти (бензин, керосин, терпентин)
Тези летливи течности могат да причинят пневмония, ако се аспирират или инхалират. Признаците на отравяне са повръщане, затруднено дишане, треперене, конвулсии и кома. Смъртта настъпва вследствие на спиране на дишането.
Лечение: Не предизвиквайте повръщане. Дайте на котката вода, плодови сокове или газирана вода през устата (около 50 милилитра на 3 кг телесно тегло). Имайте готовност да приложите изкуствено дишане.
Хлорирани въглеводороди
Тези съединения подобно на органофосфатите се съдържат в някои инсектицидни препарати, които не се употребяват при котки. Най-честите продукти във ветеринарната практика са токсафен, хлордан, линдан, метоксихлор. Случайното им приложение при котки причинява мускулни спазми, нервна възбуда и конвулсии. Изкъпете веднага животното, за да отстраните веществото от козината. Абсолютно необходима е ветеринарна намеса.
Корозивни субстанции (киселини и алкали)
Корозивните и каустичните субстанции се съдържат в домакинските препарати за почистване, за отпушване на мивки и в разтворителите. Когато се погълнат, предизвикват изгаряне на устата, хранопровода и стомаха. При сериозни случаи може да се получат акутна перфорация или късна стриктура (стеснение) на хранопровода или стомаха.
Лечение: Промийте устата на котката с вода. Дайте є да пие вода или газирана вода (30 милилитра на 3 кг телесно тегло), след това – 2 супени лъжици растително масло (еднократно). Олиото можете да смесите с храната на котката. Практиката да се даде киселина, за да се неутрализира алкален разтвор, и обратно, вече не се практикува, поне\
You must be 
