Котешко кътче

Размерът на безплодието при котките в сравнение със селскостопанските животни е по-малък. Преди дадена котка да се подложи на изследване, трябва да се уверим в плодовитостта на използвания котарак.
В зависимост от причините, безплодието може условно да се раздели на безплодие от неинфекциозно и инфекциозно естество.
Безплодие от неинфекциозно естество
Неинфекциозните причини за безплодието може да бъдат групирани в 4 основни категории: структурни дефекти, ендокринни смущения, хранене, поведение и околна среда.
Структурни дефекти
Вродените аномалии на половия апарат са рядко срещани при котката (около 1%), но трябва да се имат в предвид, особено при младите животни. Атрезиятана вулвата и влагалището може да се установи както едновременно, така и поотделно. При стеноза на вулвата се наблюдават малки лабии с или без стеноза на предверието. Маточните аномалии включват липсата на единия рог и сегментална аплазия. Те са леснооткриваеми по липсата на сексуално привличащ оранжев цвят на козината, който е генетично детерминиран. Еднорогата матка се установява случайно при аутопсия или при оваиохистеректомия, тъй като бременността се износва нормално от съществуващия рог, но с намален размер на котилото. Често се установява липса на яйчник, бъбрек или уретер от страната на липсващия рог. При сегменталната аплазия част от единия или от двата рога представляват фиброзна недостъпна връзка. Клиничните признаци варират в зависимост от местоположението на апластичната тъкан. Ако аплазията е въвлякла предната част на единия рог, възможно е протичане на нормална бременност в останалата част на този рог и в срещуположния. При прекъсване на връзката между рогата и маточното тяло бременност е невъзможна, а в нормалната част от рогата може да се развие мукометра, установяваща се чрез палпация. Лечението се състои в оперативно отстраняване на тази част от рогата или тотално отстраняване на матката.
Овариалната хипоплазия и агенезия са редки, като и двете водят до анеструс и стерилитет. Диагнозата се потвръждава при набюдение на малки, фиброзни яйчници и патохистологично изследване на яйчникова тъкан. Установяването на монозома (37, ХО) се придружава с малък размер на тялото и анеструс, устойчив на лечение с гонадотропини. Това очевидно подсказва, че състоянието е по-скоро овариална дисгенезия, отколкото хипоплазия или агенезия.
Придобитите дефекти не са често срещани. Понякога са наблюдавани овариобурзални сраствания по неизяснени причини, но те обикновено са едностранни и не причиняват безплодие. Туморите най-често протичат асимптомно, а в напреднал стадий се манифестират със смущения в протичането на половия цикъл, уголемяване на корема, чревни разтройства и кахексия.

Ендокринни смущения

Анеструсът, цистозната ендометриална хиперплазия (ЦЕХ) и последвалата я пиометра, фоликулите цисти, хиполутеоидизмът и дължащото се на тях безплодие имат хормонален произход. За това говорят както клиничните признаци, така и промените в хормоналните нива и рецептори.
Липсата на половоциклична дейност (анеструс) може да се дължи на неадекватна хормонална стимулация на яйчниците. При такива котки не трябва да се бърза с хормоналната терапия преди да се изяснят причините, водещи до това състояние. Някой млади котки, особено персийските закъсняват с пубертета до 1 година. В други случаи първият еструс може да бъде тих или къс и да остане незабелязан. При всички случаи на анеструс анамнезата и прегледа трябва да отстранят кастрацията и късия светлинен ден като евентуални причини. Определяне нивото на прогестерона, дерматологичния статус и поведенческите реакции подпомагат диагностиката.
За стимулиране на еструса се използват 100 UI PMSG, последвано на 7-я ден от 50 UI HCG или 2 mg FSH ежедневно за не повече от 5 дни и при появата на еструс i.m. 250 UI HCG. Покриването започва от деня на назначаване на HCG. За предотвратяване появата на суперовулация, овариални цисти или пиометра е необходимо активно ежедневно наблюдение (включително и вагинални намазки).
Фоликулните цисти предизвикват признаци на хиперестрогенизъм, изразяващи се първоначално като еструсно поведение. Цистите могат да бъдат многобройни или единични. Не всички цисти в яйчника са фоликулни. Те се появяват от остатъците на мезонефрлните тубули и на rete tubulae. Успешно медикаментозно лечение на фоликулните цисти при котката не е разработено. При единични или малко на брой цисти, диагностицирани преди да настъпят тежки утеринни увреждания, успешно се прилага спукване на цистите след лапаротомия. Ако това лечение е успешно при първа възможност котката трябва да се осемени.
Хормоналните фактори могат да доведат до прекъсване на бременността. Повтарянето на абортите в последната фаза на бременността (хабитуален аборт) при липсата на инфекция навежда на мисълта за наличието на прогестеронов дефицит (хиполутеоидизъм). Такава диагноза може да бъде потвърдена само на основата на доказване на ниска прогестеронова концентрация в кръвната плазма. Предварителната регресия на жълтото тяло или жълтотелно несъответствие са причина за прогестеронова недостатъчност, но обикновено абортът настъпва след 49-я ден, когато плацентата е взела доминираща роля при производството на прогестерон. Проблемът все по-често се среща при наличие на малко плодове - един или два, при което се понижава фетоплацентарното ендокринно производство на прогестерон, необходим за поддържане на бременността. Преди да се постави диагнозата хиполутеоидизъм трябва да се отхвърли наличието на бактериални и вирусни агенти, предизвикващи ендометрити и аборти. Определянето на прогестероновите нива ще подпомогне лечението.
Терапията с прогестерон е показана при установяване на лутеална недостатъчност. В останалите случаи на хабитуален аборт, прилагането на прогестерон е емпирично и крие риск от удължаване на бременността, инхибиране разкритието на цервикса, маскулинизиране на женските котета и крипторхизъм при мъжките.

Хранене

Специфични случаи на хранително предизвикано безплодие не са описани и в повечето случаи нещастието е в това, че репродуктивните проблеми не са единствените, които се свързват с непълноценно хранене. Ролята на храненето не трябва да се подценява като причина за безплодие.
В анамнезата се включва информация за качеството, количеството, усвоимостта на храната и методите на съхранението й. Котешката храна (суха, полусуха или течна) трябва да осигури адекватно хранене, поддържащо всички функции, включително и репродуктивната. На домашната храна трябва да се гледа с подозрение, особено ако се състои от един хранителен елемент (сърце или мляко). Сърцето има високо фосфорно съдържание и предизвиква калциев дефицит, а като следствие - проблеми с костната система. Млякото има дефицит на ниацин, което може да предизвика разтройство. Диета, състояща се само от месо, може да предизвика дефицит на йод. Котките се нуждаят от високо ниво на йод в храната (400 мг/ден). Установена е зависимост между йодния дефицит и смущенията в репродуктивната функция (анеструс, конгенитални деформации), придружени с признаци на тиреоидна хипертрофия. Кучешката храна не е подходяща за котки. Котките са по-стриктни месоядни, докато кучетата могат лесно да оползотворяват храна от растителен произход. Кучешката храна е с дефицит на мазнини и на протеини. За котките е препоръчителна храна, съдържаща 9% мазнини, а за кучетата - 5,5%. Мазнината, съдържаща се в котешката храна е необходима, за да осигури енергия и необходимия вкус. Експериментално предизвикания дефицит на есенциални мастни киселини води до загуба на либидо, анеструс и хипогонадизъм, апатичност, суха космена покривка и повишаване възприемчивостта към инфекции. Храната на възрастната котка изисква 5 пъти повече протеини, отколкото при кучето. Недостигът на някой незаменими аминокиселини води до безплодие, докато при кучетата те обикновено се набавят от растителни продукти и краве мляко.
Храните не трябва да се съхраняват продължително. Съдържащият се витамин А може да се подложи на разпад по време на съхранението. Котките изискват предварително формиран витамин А и не могат да преобразуват бетакаротините в ретинол. При тях се наблюдават класическите признаци на авитаминоза А - опадане на косъма, загуба на тегло, нощна слепотаанеструс, незаплождане, аборти, конгенитални дефекти.
Хипервитаминоза А се среща при котки, хранени предимно със суров черен дроб и риба. Водещите увреждания са екзостози на шийните прешлени, придружени с болка и неохота за движение. Репродуктивната функция може да бъде вторично засегната с нежелание за копулация.
Бременните и лактиращи котки изискват специално, високохранително, балансирано хранене. Препоръчва се потребление от 100 kcal/kg и над 250 kcal/kg по време на лактацията. По време на бременността и лактацията нуждата от калций нараства драстично от 200 на 600 мг/ден. Калциевите добавки трябва да се балансират с фосфорни. Съотношението Ca:P за котката е 1,2:1. Добре балансиран източник на калций за котката е костното брашно.

Поведение и окръжаваща среда

Нормалното развъдно поведение и отнасящите се към околната среда състояния могат да доведат до копулаторна несъответственост, която да бъде възприета като безплодие. Диагнозата обикновено се поставя след внимателно наблюдение или детайлна анамнеза на развъдното поведение. Търпението и добрият контрол на покриването коригират повечето от проблемите.
Функционални аномалии в протичане на еструса
Факторите на околната среда и особено социалните са важни за протичане на еструса при котките. Покровителствените домашни любимци със слаби контакти с други котки може да нямат полова охота. При отглеждането им на групи, подтисканите индивиди не проявяват признаци на еструс, въпреки наличието на нормална яйчникова дейност. Такива котки показват нормално естрално поведение, ако се отделят от групата. Събирането на котка, която не е проявила еструс със самец или в непосредствена близост до котарак за разплод може да предизвика сексуална активност. Ако се позволи на котката да бъде покрита от самеца на воля, характерното за еструса поведение изчезва.
Функционални аномалии, свързани със съешаването
Те са по-рядко срещани. Нормалния подход, възприет от селекционерите на котки е да занесат женската при самеца за покриване веднага щом се появят признаците на еструс. При много женски това временно ще подтисне проявите на еструса, но ако женската се пренесе в близост до помещението на самеца, естралните прояви ще се възобновят за 24 часа. При плахите женски стресът от пренасянето им в непознато обкръжение може напълно да подтисне появата на естрални признаци. С преместването на женската близо до самеца, известно време преди еструса се очаква да й се предостави време за привикване с новата обстановка.
Поставен в непозната среда котаракът отделя много време за нейното инспектиране и маркиране. Важен момент е захващането на женската със зъби, което позволява тя да се контролира и да се направлява посоката на пениса. Ако котаракът захваща кожна гънка в областта на гръдния кош или ако се съешава къс котарак с дълга женска пенисът му попада зад котката или на кръста й, което предотвратява копулацията. При незначителни несъответствия партньорите сами коригират положението си. Може да се окаже помощ от собствениците, но това най-често подтиска или дори прекъсва копулацията.
В началото половият акт може да протече много бавно. Не е за предпочитане и двамата партньори да са неопитни. Изборът на партньор за първото покриване трябва да се направи внимателно - да не е прекалено агресивен, за да не подтисне половите рефлекси на "новака".
Понякога котките отказват на определен котарак без да са изяснени причините за това. Поради това трябва да се осигурят и алтернативни партньори.
Важен момент е провеждането на съответен брой съешавания с цел да се осъществи овулация. За някой женски са необходими не само много покривания, но те трябва да бъдат и с определена честота. Овулацията може да се докаже лесно при котките чрез определяне на серумната прогестеронова концентрация два или повече дни след покриването, която е значително по-висока, отколкото основната базова концентрация от 10 nmol/l. Ако се установи, че овулацията не е настъпила и котката показва характерно естрално поведение след неколкократни покривания, може да се използва еднократно инжектиране на HCG в доза 500 UI. Най-добре е прилагането на HCG да стане веднага след естественото покриване.
Феноменът за предизвикване на овулацията при котките осигурява синхронизиране на овулацията и запазване плодоспособността на спермата така, че неуспешното оплождане е твърде рядко


Безплодие от инфекциозно естество


Инфекциозните агенти, особено вирусните, са основна причина за безплодие при котките. Най-важният от тях е котешкият левкемичен вирус (FeLV), който може да причини безплодие при клинично здрави женски животни. Безплодието се манифестира като обикновена резорбция или аборт. Наблюдава се през първата половина на бременността. Засегнатите котки показват нормален естрален цикъл, покриване и бременност, диагностицирана чрез абдоминална палпация. От 5 до 7-та седмица на бременността обаче се наблюдава внезапно намаляване на корема с прясни, кървави вагинални изтечения. Ако се извърши абдоминална палпация в това състояние се установяват малки, меки, тестени плодове. При отглеждане на много котки на едно място може да се наблюдават и други болни с подобни симптоми. Механизмът на феталната смърт не е изяснен. Вирусът може да премине плацентата и да инфектира фетуса или смъртта може да се причини индиректно чрез нараняване на плацентата. Хистологично се доказва ендометрит. Имуносупресията, дължаща се на FeLV се диагностицира чрез установяване на антитела в кръвния серум.
Подобна форма на инфекциозно безплодие може да се дължи и на вирус, причиняващ инфекциозният перитонит по котките (FIPV). Протича с резорбция и аборти. Затрудненията при изолацията на FIPV пречат за уточняването на неговата роля.
Вирусите, причиняващи остри инфекции главно в горната част на респираторния тракт (котешкият хепрес вирус и котешкият calicivirus) също могат да причинят безплодие, но те рядко причиняват сериозни проблеми. Подобно е положението и с котешкия парвовирус (панлевкопения, чума), който има тропизъм към бързо делящите се клетки и по такъв начин е потенциално фетопатогенен. Повечето котки за разплод обикновено са ваксинирани, поради което рядко е причина за безплодие.
Chlamydia psitacci е важен патогенен фактор при заболяване на очите и половия апарат. Изолиран е при аборти. Начинът на предаване на инфекция не е установен. Подходящо средство за терапия е окситетрациклинът, но трябва да се познава страничното му действие - потъмняване зъбите на плодовете.
Някой условно патогенни микроорганизми като E. coli, Streptococcus, Staphilococcus при определени условия причиняват безплодие, дължащо се на ендометрит или пиометра.