Behind blue eyes

Този въпрос, макар и незададен, ще получи отговор. В Библията е казано "Попитай и ще ти бъде отговорено". В петък принципиално, основно, по дифолт и така нататък трябваше да се видим с Влади и Ралица, но тази среща отпадна, заради късния час. Нищо, цяла седмица е пред нас да се случи и това. Също така, има една древна поговорка, която гласи, че "Човек дори и добре да живее, отива на "Шоуто на Слави" (както съм се подкарал с поговорки и цитати от Светото Писание, направо да пускам бялата брада, хващам тоягата и да заживея като отшелник някъде). Най-добрата приятелка на Ени - Зари е сестра на една от балерините и взехме три покани. Боби стабилно е бил в студиото и не му направи особено впечатление, но аз отидох за пръв път. Ако си гледал/а, гост беше Маргото от Сървайвър, която, няма да те изненадам, ако кажа, че е ужасна. Приличаше на някаква пънк-порно принцеса от футуристичен разказ на Стивън Кинг. Да, точно от тези, дето в един момент хващат електрическия трион и започват да сеят смърт. В публиката до нас имаше нейни фенове, но по едно време се усетихме с Ени как безумно се хилим на лафове от типа "Епааа то и кокоаа стафа за иадене", "Що немъше банъни там, а, а?" и други подобни.

Иначе съботата мина под знака на офисите - моя и на Ени. Мислех да си работя вкъщи, леко небрежно така, пушейки си пред компютъра и надул U2/Depeche mode/Robbee, или каквото там. Нещо обаче не можех да си събера мислите, вместо това си събрах нещата и се придвижих към НДК. Естествено, заваля зверски, естествено, бях без чадър, естествено, това вече спира да ми прави впечатление. Вечерта бяхме на парти по случай откриването на офиса. Той е жесток, бай дъ уей, да ти кажа ориентировъчно се намира около Плиска, за софиянци, Плиска е спирка в София, за несофиянци, също така е на два метра от Huts, за рекламисти (тук май трябваше да кажа и "срещу Техникума по фризъорство, за фризъори", но вече ще изпадна в излишни подробности). Уатевър, те си имат кухня, баня и, забележи, джакузи. Ако аз работех там, щях да си взема и легло, хоум ис уеър ю мейк ит, ю ноу, нига.

Колегите на Ени се делят на четири типа: cool, uncool, влюбени и невлюбени в нея. Имаше песни и танци на народите, аз нещо в танците в началото не се оправих много - нямах никаква енергия, а и не бях ял цен ден, просто забравих да го направя. Чудя се, ще забравя ли някой ден да пуша? Също така, бях оглеждан, все едно ще ме продават, а е малко странно да направиш двоен скраф и да усетиш N на брой очи, впити в гърба ти. После обаче се активизирах като една гуарана, достигнах до запас от някакво остатъчно количество енергия и се разтанцувахме - то не бяха Мадони, блусове, а на една салса даже ни ръкопляскаха. Не, че съм очаквал друго.

Партито беше яко, а вечерта продължи в Дивака, въпреки че имаше мач - чекни да видиш пряко включване оттам в блога на Цвети.

Неделята пък мина под знака на падналия тонус...и падналия живак на пода. Баба ми е купила някакъв термометър, явно, за да имитира, че в тази къща все някога са живеели доктори, който аз съборих. Хладнокръвно съобщих новината на майка ми, а тя хладнокръвно ми каза, че от това се умирало, болниците били пълни с такива случаи и така нататък. Изкарах около час и нещо да събирам малките оловно-сиви топчета от пода. По някакъв начин, имах чувството, че това е нещо радиоактивно, четката, пластмасовата лопатка и кофата за боклук бяха изхвърлени после. По този случай вече си представям как някой ми е на гости вкъщи и ми казва "Тонка, не ми добре, имам температура, термометър да ти се намира?", а аз отговарям с "Ми вземи легни на пода в хола и се премери сам, бе!!!". Якото е, че довечера трябва да сложа малко сяра там, за да нетрализирам живака. Не знам как ще ми подейства сярата, току-виж съм пуснал дълга коса и съм започнал да нося тениски с обърнати кръстове и надписи "Джизъс ис дед". Никога не е късно за промяна...

Та така. От мен - честит понеделник, аз се захващам за работа, ти се захващай с каквото трябва.

ЕДИТ: Тук споменавам Вили, понеже й обещах.