Deyanov Blog

Смехотерапията в много от страните на Европейския съюз вече се е наложила като терапевтичен метод. За съжаление у нас нито в училищата, нито в учрежденията и организациите смехотерапевтичният методът не се използва.

Марк Твен e казал, че хуморът е велико нещо и, че в него е нашето спасение. Че една негова искра е достатъчна, за да смекчи коравосърдечието; раздразнението и яроста да се изпарят и на душата да й стане светло и радостно. Да не забравя да спомена, че хумора задейства механизмите на ума. Доказано е, че смехотерапията не само подобрява настроението, но и способства за усвояването на голямо количество информация, защото докато се смеем, се увеличава кръвообращението и мозъка подава сигнали към сивото вещество.

Когато някой се смее, в мозъка му се отделят хормона на щастието, ендорфини, ето защо той започва да се възприема като щастлив и защитен от всичко и всички. Също така изследванията сочат, че този, който обича да се смее и възприема живота с не малка доза ирония - не страда от невроза. Всъщност, със сериозното изучаване на влиянието на смеха учените се занимават от 70-те години на миналия век. В Америка има повече он 600 специалисти. По ефективност смехът може да бъде сравнен с добрата аеробна гимнастика, тъй като задейства 80 групи мускули: движат се рамената, гръдния кош, вибрира диафрагмата, шийните мускули и тези на гърба се отпускат, а лицевите се разтягат (което премахва няколко вида главоболие). Също както при физическите натоварвания се учестява сърцебиенето, понижава се нивото на холестерин. Оптимизира се дишането, рязко се подобрява кръвоснабдяването на органите и тъканите.

Тоест, смехът стимулира дейността както на имунната, така и на нервната системи, успокоява болката, намалява стресът и нормализира работата на храносмилателната система. Той “подстекава” изработването на лимфоцити (клетки, борещи се с инфекциите) и ендорфини (веществата, блокиращи болката).

Все пак трябва да отбележа, че чувството за хумор и способността да се смеем – са две различни неща. Центъра, отговарящ да нашето умение да веселим околните, е разположен в лявото полушарие на главния мозък и е свързан с центъра на речта. Ето защо учените говорят за морфологична и генетична предрасположеност на чувството за хумор.

А смехът е един от адаптивните механизми у човека към заобикалящата го среда, показател на душевно и физическо здраве.

Много се надявам и в нашата страна този метод да се утвърди, защото наистина "работи". Зная, че има свои последователи и тук, но не са достатъчни...