SMILE WHILE YOU STILL GOT TEETH

Тъй като имам да пиша статия и дисертация с близки крайни срокове, музата ме връхлетя да си пиша в хубавия стар блог. Нещо се затъжих, а и тук съм си анонимна, никой който ми знае само името не може да ме свърже с този сайт Т.е. може при малко търсене и повече логика, но като гледам какво е в момента, не се притеснявам много
Само едно ме измъчва, коя е тази реклама, в която казват :"Оооо, госпожице - ножице!", че ми го изцепиха на скоро и в последствие разбрах, че е от реклама, но като не гледам телевизия ... "Блаженни са невежите!"
Като се абстрахираме от това испанците с киратките по-долу направо къртят мивки ... поне според мен

Не успях да закръгля годинка без да съм писала в блога. Нещо ме прихвана и ми се дописа.
Чесно да си призная, помислих си за нови блогове с еднотипно съдържание, примерно само за пътувания. Но нещо не ми идва музата, а и малко пътувам. Т.е. малко пътувам дълго, за да мога да опиша нещо повече. А и без смешките хич не е същото. Но пък това са смешките, които ги има по целия нет и се въртят нон стоп. Тъй де, в дилема съм - дали да си запазя блога и да имам още един за разни туристически и катерачни дестинации или да се пренасоча изцяло към другия, заради по-удобния интерфейс.
Та седя и си мисля в момента и усещам, че само седя (както го е казал уважаемият Мечо Пух).
Установих едно - сериозно не мога да пиша, освен в някои частни случаи, които просто го изискват. Тук си дрънкам глупостите без никой да знае кой съм аз , освен един два екземпляра, които обаче си ме познават добре(от тях не се притеснявам)
Та сега съм в един такъв творчески размисъл, от който най-вероятно нищо няма да излезе Така, че чакам идеи