whataboutgadabout

За неясната игра
По повод множеството негативни реакции срещу клипа на Националната АНТИСПИН кампания 2010. Също и по повод на това, че и зад най-хуманните каузи понякога лесно се крият пари и лицемерие

Многоуважаеми интелектуалци, строители на родния морал,

Аз се възхищавам на Вашето будно гражданско самосъзнание и светкавична реакция! Искрено благодаря, че Ви има! И все пак, предварително искам да Ви се извиня, ако с това си мнение съм на път да смутя Вашата позиция и етични принципи. Извинете, но моята душа на млад човек, активист в сферата на ХИВ и СПИН превенцията от вече пет години, е неспокойна, както очевидно е и Вашата.
Пиша всичко това, защото днес правилата на една определена Игра станаха прекалено неясни за мен, а и за много други хора. За да станат ясни тези правила, моля Ви да отговорите (най-добре пред себе си) на някои мои въпроси, макар и с риск още повече да опетня пред Вас лицето на младите хора в България:

Къде сте Вие, уважаеми стожери на българското общество, когато от екрана обилно се клатят „вторични женски полови белези” под предлог, че това е просто музика/реклама? Когато дори не навлезли в пубертета деца участват в „риалити” шоу-та и стават свидетели на безцеремонните постъпки на родителите си; и прихващат „най-отбрани” модели на поведение? Когато кротко ни се заявява, че е ОК да правиш секс без презерватив, стига след това да глътнеш „правилното” хапче? Когато младите хора, Ваши деца също, необезпокоявани гледат клипове от порядъка на „Буба лази” (Гледали ли сте този клип?). Къде сте/бяхте Вие, многоуважаеми морализатори, когато всичко това се случва/ше? Сигурен съм, че то не засяга Вас и Вашите деца, моля ви!
Какво направихте, за да осведомите своите деца и младите хора въобще по темите, засягащи ХИВ/СПИН? Защото за да обвиняваш организация/институция и който и да е друг в бездарие, трябва да си сигурен в това, което ти си направил. А че всеки в тази държава си има отговорности, които игриво се прехвърлят между институции и общество, всички знаем. Въпросът е да не го признаваме само когато ни е удобно (т.е. когато не е проблем само на гражданското общество).
Знаете ли какво вършат Вашите деца, младите хора, бъдещето на България? Да, сигурен съм, че знаете! Но честно, знаете ли? Защото докато едни млади хора правят оргии в класната стая, бият учителите си, само пият, само друсат и не отстъпват място на бабите в трамвая (и биват обилно отразени от медиите за всичко това), други водят обучения, раздават информационни материали, планират дейности, създават клипове… и някак все се борят за нещо по-добро. И не биват отразени от медиите. Разбира се, не биват отразени до момента, в който се появите Вие, за да обясните от какво имаме нужда и какви сме. Както казах, благодаря Ви, че Ви има, за да кажете всичко това вместо нас. Благодаря и на медиите, които многократно усилват гръмкия Ви глас, така че да се разбере повече за младите хора.
(И моля, пропуснете темата с „единичните случаи”, защото просто не е адекватно. Първо бъдете чисти пред себе си за това колко е спретнат Вашият си двор, след това говорете за единични случаи. За всеки млад човек поотделно, ако може.)

Наистина съжалявам, че трябва да го кажа, но тази Игра започна преди… повече от 20 години, мисля. Играта, в която човек е това, което притежава и струва толкова повече, колкото по-ниски са естетическите му стойности. Поправете ме, ако греша, но Вие създадохте тази Игра и неотдавна я напуснахте с достолепието на възмутения Интернет потребител и псевдо-гражданин, загрижен за състоянието на обществото. В тази Игра ние сме Вашето ехо и простете, ако това, което чувате, не Ви харесва. А същността на Играта се състои в стремежа „Кой е по-, по-, най!” и обикновено се замаскира с умерения израз „пропаст между поколенията”, но отдавна се е изострила. Извинете, но ние се отказахме да се съобразяваме с Вас, когато видяхме колко безнадеждно е мнението Ви за нас и колко „неслучващи се” са действията Ви. По смисъла на същото, моля Ви, не ни пречете да играем Играта, в която и без друго сме почти сами и въпреки това се опитваме да спечелим по един добър начин.
Казано иначе, не е необходимо да реагирате толкова бурно, когато използваме средствата на Вашата Игра, така че някога ние да излезем от нея. Искрено се надявам да разбирате какво казвам, защото в конкретика не ми се влиза – не смятам да падам на това ниво. Съответно нечии изказвания за пари, данъци, институции и чалга простащина няма да ги коментирам.
Ако все пак Ви е трудно да преглътнете провокацията и чувствате гражданското си достойнство накърнено по един необратим начин, то аз пак бих Ви благодарил. Не с прекалена удовлетвореност, но ако това все още е единственият път нещо важно да достигне нужната популярност, а именно чрез поредния типично нашенски скандал на тема псевдо-морал, така да бъде. Да, благодаря Ви за целия шум, който вдигате! Моля, продължете, ако се налага!

В обобщение, един призив към Вас, многоуважаеми морализатори:
Или ни оставете да изиграем докрай Играта, която Вие започнахте и със средствата, които сами намираме за добри, или ни подкрепете!

Благодаря Ви, че Ви има (не толкова искрено все още)!

Тази година наистина се разцепих от слушане на качествена музика и едва ли мога да се оплача от някаква липса. Сцената уверено върви в своя възход, а аз – към пълното унищожение на сетивата си. И едва ли нещо може да е по-показателно за най-доброто в 2008 от един хубав Top 20:

Тоp 20

20. Poppy Seed Grinder – Humanophobia

Чехите от Poppy Seed Grinder със своя брутален дет метъл са всъщност нещо доста свежо и твърде качествено, за да бъде оставено настрана, колкото и сякаш от нищото да идва. Огромен скок в сравнение с дебюта си правят те, като показват една напълно нова банда, показваща ни как звучи наистина тежкия европейския ъндърграунд. А това определено прави “Humanophobia” ценен албум.



19. She Said Destroy – This City Speaks in Tongues

Страшно подценявана, а една от най-иновативните банди на съвременната сцена са норвежците от She Said Destroy. След дебютния си албум, който направо ми отнесе главата, очаквах настоящия с нетърпение, а той ми отнесе останалата част от тялото. Пораснали са момчетата, като още повече са развили своя уникален стил – странен, мелодичен, агресивен, техничен и какво ли още не, но преди всичко – хомогенен, а това е огромен плюс за тях. С тези темпове все повече наближава момента, в който ще седят доста по-напред в подобни класации.


18. Beneath the Massacre – Dystopia

Най-техничното и същевременно брутално издание на годината, което не е изгубило целта си по пътя на създаването. Математически изпипан и озлобен до крайност втори модерен дет метъл албум ни сервираха американците от Beneath the Massacre, като всъщност, заедно с The Faceless, показват най-доброто лице на съвременната екстремна музика.






17. Illdisposed - The Prestige

Сред непризнатите първенци на европейския дет се оказват Illdisposed, дори и след осем чудесни албума, при които грешките трябва доста да се потърсят, за да се открият. Тази година с “The Prestige” те отново свирят своя мелодичен, но класически звучащ дет, чийто произход трудно може да бъде сбъркан. Датчаните пак изкъртиха кочината от предразсъдъци и не дотам добри намерения със своята музика, а това е повече от причина за мястото им тук.




16. Cerebral Turbulency – Segregace K 0

Тук вече излизаме за малко от териториите на дет метъла, като стъпваме стабилно и в тези на грайндкора с чехите от Cerebral Turbulency. Пак гаднярска и смешна, а на моменти странна е музиката на тези момчета, които с вече пет албума наложиха името си сред световния грайнд ъндърграунд. Дет жилката им като че леко се е попроменила, но мачкащата сила на парчетата им не е отслабнала по никакъв начин. Сред най-силните заглавия за стила си изкараха чехите, затова нямаше как да останат извън този Top 20.

15. Captain Cleanoff – Symphonies of Slackness

Оставаме с грайнд настроение. Дълбоко от ъндърграунда се чу извратения крясък на австралийците от Captain Cleanoff, но разтърси тези, които се постараха да го чуят. Крясък, който на моменти можеш да сбъркаш с Napalm Death, но все пак самобитен, както само австралийска банда може да докара. Това всъщност е първи дългосвирещ албум на групата, но преди него има достатъчно сплитове и дема, а и е достатъчно мачкащ, за да го сложа тук.




14. The Faceless – Planetary Duality

Младите американците от The Faceless издадоха своя едва втори албум, “Planetary Duality”, но енергията, идеите, способностите, които те са вложили в него не подлежат на съмнения. Това е и вторият съвсем модерен дет метъл в този Тоp 20, но и той не е модерен заради претенции, няма прекаляване с нищо – само техничност и перфекционизъм, агресия, и към тях се добавя емоция – истинска и неподправена. Голяма подкрепа получиха те, за да бъде отзвукът от този албум максимално силен и явно е имало защо. The Faceless заслужават поне това място заради истинския си артисцизъм и всичките увреждания, които ми нанесоха.

13. Grave – Dominion VIII

Първи удар за Швеция. Засега без герб на обложката. Grave са едната класическа дет метъл банда от своята страна, макар и по-малко известна сред широката фен маса, която тази година реши да ни изкара зъбите без упойка. Може би малко по-слаб от предния, “Dominion VIII” все пак успява да намери място в тази класация заради това, че поддържа нивото на вехт, скърцащ и скромен дет метъл, грабващ именно заради своята простота, тъпчещ бавно, но без уговорки, с увереността на опита. Както следващите два албума в класацията, звукът на този не е за всеки, но който го разпознае, няма как да не го оцени.


12. Dismember – Dismember

Още едно заглавие от Швеция, още едни класици и, в известен смисъл, още едно завръщане към звученето на старите албуми. Dismember бяха на път да се променят (макар и малко и не за лошо, според мен) в “The God That Never Was”, а това като че от много хора се прие с големи резерви. Затова, сякаш за да играят на сигурно, шведите решиха да покажат най-доброто от звученето си от “Where Ironcrosses Grow”, “Death Metal” и “Like an Ever Flowing Stream” и да го съберат в “Dismember”. Мамка му, успяха! Със заглавие на албума по-подходящо от всякога!

11. Unleashed – Hammer Battalion

Вероятно половината от нещата, които биха могли да бъдат казани по този албум стават ясни от името Unleashed. А вече двайсет години то се асоциира с корените на шведския дет метъл, където ‘лабаво няма. ‘Лабаво няма и в “Hammer Battalion”, където Unleashed ни доказват колко отрениран е подходът им към музиката и как точно този подход е който ни кара да издивеем всеки път, когато чуем ледните им, стоманени рифове. Доказват ни, че ако имаме нужда от нещо сигурно в бурните води на съвременния метъл, можем да разчитаме на тях и на зверската скандинавска тройка от последните места, която сякаш се наговори тази година дружно да ни стъпче главите.


10. Prostitute Disfigurement – Descendants of Depravity

Това е едната холандска изява тук, не толкова класическа и с по-малко претенции от другата, но изпълняваща задачата си на 101%. А тя е да изнасили физически и душевно всеки, влязъл в досег с четвъртия албум на Prostitute Disfigurement. Малко по-модерен, малко по-техничен е станал валякът, който карат момчетата, но какво по-важно има от това да ни сгазят с него по най-бруталния начин?! Защото с “Descendants of Depravity” те определено го сториха, така че всякакви сравнения и коментари по това са излишни.


9. The Rotted – Get Dead or Die Trying

Това не са някои хлапета, издаващи своя дебют, това са John Pyres и Gorerotted – със сменено име и нова музика. Защо са решили така не се знае, но им прави чест, че заявяват новото си начало ясно и смело. А това начало, макар страшно различно от предното им творчество, е повече от жестоко. Динамичен, не особено тежък, но скоклив и някак отчетливо британски дет метъл свирят момчетата сега и новаторският им подход към стил, върху който сякаш няма какво повече да се каже е причината за мястото им тук. Много иновативно и здраво издание на The Rotted, което ме кара да чакам следващото такова с изключителен интерес, а това, само по себе си, е доказателство за качество
8. Benediction – Killing Music

Оставаме на британска вълна с още едни ветерани на световния дет метъл, които се изказаха тази година, при това гръмко и ясно, с отчетливия и тежък глас на опита. Британците от Benediction ни сервираха поредното си люто ястие, седем години след “Organized Chaos” като ни демонстрират най-доброто от своите музикантски умения. И за този албум имаше полемики, че „никога няма да е пак като в доброто старо време”, но тази е поредната банда, която всячески доказва, че не е загубила нищо от духа и силата на онова, което направи преди две десетилетия. Да не говорим, че за мен това са по-добрите Benediction, сравнено с предния албум.


7. Kataklysm – Prevail

Kataklysm са сред най-големите дет метъл банди в Канада и света и няма как да е инак, след като градиха трона си албум след албум вече петнайсет години, развивайки и утвърждавайки своя уникален стил. Мелодични и същевременно тежки, винаги пълни с идеи за нови концепции на текстове и музика, тези момчета са били на върха с всеки свой албум. А “Prevail” заслужава поне тази позиция, защото комбинира най-доброто от всички свои предшественици като дава заявката, че Kataklysm нямат намерение скоро да сдават фронта.


6. Resurrection – Mistaken for Dead

Другото завръщане през 2008, този път направо възкресение, и изневиделица. Една забравена, а ценна антика, която блесна за малко в зората на флоридския дет с един албум, и залезе. Но през юни тази година тази банда издаде своя втори албум точно така, сякаш не е отсъствала цели петнайсет години, за да ни припомни що е то старошколски дет метъл. Припомни ни го толкова ясно и така открояващо се на фона на модернизми и море от стилове, че нямаше как да дам по-ниска позиция. Няма шанс, за съжаление, Resurrection да спечелят вниманието, което заслужават, но все се намират фенове, които да оценяват не популярността, a качеството.

5. Aborted – Strychnine.213

Първата гордост за Белгия тук, но и още един противоречив албум. Аз, сякаш напук, заставам на различна позиция от повечето фенове, които твърдят, че Aborted се размекнаха, защото намирам прогреса на момчетата за повече от очевиден, а как ще бъде изтълкуван той – това е вече друго. По-разгърнати и същевременно по-цялостни са композициите, по-целенасочена е музиката на бандата, според мен. Дали е по-мелодично – да. Дали това влошава качеството – не. Жалко, че много фенове не разграничават тези неща.


4. Sinister – The Silent Howling

А това е голямото завръщане за годината – Sinister са точно толкова силни, колкото в ранните си години, ако не и повече. В “The Silent Howling” едни от титаните на европейската дет метъл сцена ни предават урок по прецизно свирене и изпипани във всеки детайл композиции, но преди всичко – зверски, скверни мелодии и брутализъм, точно какъвто обичаме, за да разхлабим всичките си вратни прешлени.




3. Bloodbath – The Fathomless Mastery

Още един противоречив според феновете дет метъл албум тази година. За мен шведите си тежат на мястото, ама как само тежат... Без излишни бластове, без претенции за новаторство, те просто свирят страшно откровено и надъхано, точно както винаги са го правили. Затова нека не търсим под вола теле, а да им признаем, че не само не се изложиха, както на много хора им се иска, но и за пореден път доказаха, че не са кои да е и музиката им е ТЕЖКА – по онзи класически, макар и по-брутален от преди начин, който понякога несправедливо игнорираме.


2. Misery Index – Traitors


Втората и страшно приятна изненада за мен тази година се оказаха Misery Index, защото ме превърнаха в яростен техен фен. И как иначе, след като ми поднесоха изпипан до последната нота дет-о-грайнд с именно онази точна доза и онзи вид мелодии, убеждаващи те, че тежестта на тази музика не е просто бързина и тлъсти рифове, но и умението да излееш гнева си, да рушиш прогнилото с яростта на свойта музика.




1. Emeth - Telesis

Белгия има повод за гордост. Не е много ясно откъде дойдоха тези момчета, но в три тежки стъпки на отстояние две години една от друга пораснаха в нещо чудовищно. С последната си такава, “Telesis”, те ме стъпкаха най-безкомпромисно, оставайки ми впечатлението за най-мощния брутален дет метъл албум за изминалата година. Скитащи из необятните, най-страшни дълбини на човешката психика, Emeth превръщат парчетата си в истинско изпитание за сетивата, а оттам и в ужасяващо качествени творби.


Разочарования:

E, никога и нищо не е идеално... Въпреки всички издевателства, които редица групи от цял свят ни нанесоха, имаше и такива, включително големи и известни, които се изложиха сериозно. Като фенове работата ни е да ги порицаем с надеждата, че ще се върнат в правия път.

Neuraxis – The Thin Line Between

Дали само аз или всички фенове имаха твърде големи очаквания към канадците от Neuraxis след “Trilateral Progression”, не знам, но петимата определено не отговориха на тези очаквания. По никакъв начин. Като едни от пионерите на модерния дет метъл от тях съвсем не се искаше да превръщат албумите си в безкрайни джем сешън-и, но ето на...





[/ALIGN]Deicide – Till Death Do Us Part

Може би твърде субективен съм по отношение на този албум, защото фен масата на Deicide като че ли е със смесени чувства към “Till Death Do Us Part”, но с голямо прискърбие твърдя, че Glen Benton & Co. се измориха. Никакъв хъс, никакви идеи, и само сякаш бледи копия на предния албум са парчетата от новата тава. Искрено се надявам, че Deicide ще се съвземат, защото инак страшната прогноза може да е само техния край.




Cryptopsy – The Unspoken King

За мен, а и за много фенове, последният албум на канадците бележи техния абсолютен крах. Пак го няма Lord Worm, няма и никаква ясна идея какво се прави сега в тази банда. Деткор, метълкор, мелодичен дет, чисто пеене, клавири, токата и фуга...? Можеха поне да сменят името, без друго нищо не е останало от преди, само един Flo Mounier, на който сякаш не му дреме.





Krisiun – Southern Storm

Тук сгромолясването не е толкова голямо, по-скоро “Southern Storm” дава някои притеснителни знаци относно бъдещето на Krisiun. Може би Бразилия вече отдавна няма нужда от своите герои, след като толкова кадърни млади банди се показват оттам напоследък, но сякаш и тези герои не си дават много зор да докажат кои са и защо са. Просто си свирят...



Cynic – Traced in Air

Тук държа първо да кажа, че никога не съм бил особен фен на този тип дет метъл, но събитието нов албум на Cynic е твърде голямо, за да бъде оставено без коментар. Затова личното ми мнение е, че този албум страда от сериозна липса на мощ и агресия, въпреки всичките си качества от музикална гледна точка. Хубаво е, за мен поне, все пак да има повечко „дет” в цялата работа.





Hate Eternal - Fury and Flames

Вероятно музиката на американците от Hate Eternal, такава, каквото я показват в “Fury and Flames” засяга някаква под- или надпрагова перцепция за това що е дет метъл или дори – що е музика, но аз се чувствам наистина сериозно затруднен да се ориентирам в цялата дандания. Може би остарявам или омеквам, или и двете - знам ли...






Дебюти 2008

И за да върнем този пост към ведрия тон и възхода, нека дадем думата на младите надежди, изказали се през 2008. А те са много и силни!

Splattered Mermaids – Stench of Flesh

Без да правят нещо изключително, шведите от Splattered Mermaids са просто една адски талантлива млада банда с голям потенциал. С типично за страната си звучащ/дет грайнд и доста напомнящи ми Gadget, но по-модерни и извратени, петимата скандинавци станаха едни от любимците ми за тази година.







The Partisan Turbine – The Partisan Turbine

Ето нещо интересно – брутален дет метъл с доста грайнд елементи и същевременно – кораджийски елементи. Страхотно попадение за фенове на Circle of Death Children и, внимание, групи в духа на Devourment, като при това американците имат достатъчно изявен собствен подход, който, надявам се, тепърва ще развиват и показват.





Perfidious Doom – The Illusion Within Creation

Ето нещо още по-интересно – мелодичен деткор, ама наистина мелодичен и наистина деткор.Страшно оригинален подход имат тези американски младежи и определено ме грабнаха с музиката си, независимо, че на моменти малко по-цялостни композиции няма да се отразят зле. Със сигурност обаче ще мятам по едно ухо към тях занапред.






Gaius Acilius – Collapse of the Ancients

Това пък е интересно заради колекционерската си и направо ювелирна стойност – дебютен албум за тези американци и разделяне на групата. А това, което свирят - мамка му, ако можех да го опиша с думи прости... Опитайте да си представите комбинацията от грайндкор/брутален дет и блек метъл. Нека спрем дотук и да се опитаме да не се ядосваме за това, което можеше да излезе от тази банда.





EP:

Ето ги и миниатюрите на дет метъла през 2008.

Sanguis Imperem – The Stagnation of Centuries

Още едно чудовище нададе своя първи мощен рев от САЩ. Избруталял старошколски дет метъл с гаднярски звук и сатанинска концепция – какво повече да искаш? Без да правят нещо странно, екстравагантно и прочие, Sanguis Imperem всъщност са заели една ниша, в която малко групи успяват да се задържат, защото рядко имат какво наистина да предложат на фона на вече стореното от класическите банди. А тези момчета имат потенциала за това и го доказват с това свое първо EP.

Obituary – Left to Die

Четири песни - две от тях нов материал, един кавър на бащиците и култ за групата Celtic Frost и един прастар валяк. Това събира новото EP на Obituary и по съдържанието му е повече от ясно каква е целта му – да напомни къде са и кои са тези герои на флоридския дет. Едва ли някой го е забравил, но в случай, че е – това EP му го припомня с ритници в задника.






Incantation – Blasphemous Creation

Incantation са едни от най-постоянните и отдадени дет метъл банди на всички времена и това EP ясно идва да каже, че те все още не стоят със скръстени ръце, а бичат здрав американски дет с отрениран до болка подход. Който знае що е това, се разбива от кеф, който не ще да знае – да се оправя.


Сплитове/компилации:

Това пък е най-доброто от сборните издания през изминалата година. Те не са много, но за сметка на това пък са качествени.

Katalepsy / Fleshrot / Blunt Force Trauma – Triumph of Evilution

Руският лейбъл Soulflesh Collector реши да събере сънародниците си от Katalepsy с британците от Fleshrot и японците от Blunt Force Trauma. Първите са ни добре познати с дебюта си от миналата година, с който изтребиха всичко чисто в този свят, вторите са извратени копелета с дебют от 2005, въртящи брутален дет на чеверме, а третите – млади азиатци, за които това е първо издание въобще след две дема. И дори всичкото това инфо да го нямаше, фактът е един – компилация, развращаваща всяка плът.

This Comp Kills Fascists Vol.1

Компилация на годината! Едва ли обаче мога да се изкажа по-точно, отколкото самия Scott Hull, защото всичко това е истина: "...it (powerviolence) absolutely had its own sound, attitude, values...it was it's own scene. And it seems there are both a lot of bands from the day that are coming back (Despise You, Apartment 213, Crom), that never left (Lack of Interest, Hellnation), and a LOT of younger bands that are re-invigorating that scene altogether. This comp is generally about a theme, but somewhat spread across PV, grind, and other hardcore elements. It's supposed to be a tribute to the way the underground hardcore scene should always be - fast, loose, ferociously independent, unpretentious, and fun."

Regurgitate & Skullhog Split

Regurgitate са сред най-големите от горграйнд бандите и в този сплит те обединяват сили с холандците от Skullhog, за да сеят перверзия и унищожение по света. В моите уши те посяха не само това, но и задоволството от усещането, че тази музика си пълзи из марианските падини на ъндърграунда, все така необезпокоявана от никого, а същевременно радваща тези, които искат да се спуснат до нея.





Не намериха място...:

Тук ще поместя всички албуми, които не успяха да се поберат в Top 20, нито някъде другаде, но, по една или друга причина, си струва да бъдат споменати. По-добри и по-лоши, това са все пак албуми на групи, които определено правят нещо смислено и полагат усилия за собственото си развитие и това на сцената, така че да се откроят.

JIG-AI – Katana Orgy

Още един чешки грайнд албум тази година, който изпъкна над останалите. Макар малко по-слаб от едноименния дебют, “Katana Orgy” си остава в центъра на перверзната хентай концепция на групата. И въпреки че на моменти идеята се губи, това заглавие без съмнение представлява интерес, особено за по-крайните фенове на грайнда.






Book of Black Earth – Horoskopus

Безумно озлобен, умерено мелодичен дет-блек свирят американците от Book of Black Earth в своя втори албум. Доста интересни за тези географски ширини са парчетата на тази група, започнала като блек такава, а сега насочила се към почти олдскулл дета. Без всякакво съмнение обаче музиката им постига целта си, а именно да мачкат с тъжната и ядна мелодия, каквато само метълът може да покаже.




Esqarial – Burned Ground Strategy

Единственото, за съжаление, попадение на Полша тази година, поне според мен. Малко известни, а убийствено идейни са тези музиканти и “Burned Ground Strategy” беше един от най-въртените албуми в плейлиста ми през 2008. Не особено тежки, с доста усещане за късните Carcass и западноевропейски подход към старошколския метъл, Esquarial са още технични, мелодични, смислени... Страхотен албум, за който адски много съжалявам, че няма да получи заслуженото.



Debauchery – Continue to Kill

Това са германците от Debauchery и причината техния нов албум да не влезе в Top 20 е, че нямаше място и че, преди всичко, просто не е за всеки, нито са получили някакво признание. Но черният хумор, старошколски дет-дет’н’ролл и постоянство на тази група стават пословични и за някои, както за мен, например, това е убийствено яко. Никакви претенции, нито постоянни pissed off погледи, само веселяшка музика за душата.




Six Feet Under – Death Rituals

Също както и за Cynic, не мога да подмина това заглавие, колкото и да съм безразличен към групата. Ще оставя настрана личната си носталгия по миналото на Chris и едно трябва да призная – най-накрая неговата банда достигна едно завършено ниво. До неотдавна парчетата им ми звучаха, сякаш групата свири едно, а Chris се дере друго, както и ме дразнеше убийственото еднообразие и бавност. Въпреки застаряващия глас на Chris, вече мога да кажа, че най-накрая Six Feet Under са отделили истинско внимание на музиката си, и този албум има своите добри черти, преди всичко разнообразие в композициите.


Това е накратко обзора на 2008 така, както го чух аз. Предстоят още много кланета и за тях ще се погрижат Circle of Death Children, The Project Hate, Visceral Bleeding, Mortician и Napalm Death с дългосвирещи албуми и Leng Tch’e с Fuck the Facts и Benediction с Wolfbrigade със сплитове. Купонът, в който се яде мъртва плът, пие се кръв от девственица, прави се секс с трупове и се слуша дет метъл и грайнд съвсем не е свършил, затова да видим какво ще се случи през 2009, както аз очаквам с нетърпение.

Животът е безмилостен парад на ужасите! Възрастните се опитват да скрият този факт от децата, но всяка година студията за анимационни филми работят упорито, за да са сигурни, че истинският свят влиза с трясък в невинните години на малчуганите много по-рано от очакваното.
Искате доказателство? Какво ще кажете за...

Номер 10: Batman – Маската на илюзията[/I]


Фабулата:
Мамка му, Батман! Двама от най-коварните врагове на рицаря с черно наметало са на свобода в Готам Сити. Може ли Батман да надвие мошеничeското дуо на Ребуса и Жокера с неговите джаджи и хитрости и да спре тяхната вендета?

Защо ни изплаши?
Оказва се, че не може. Двамата злосторници успешно успяват да извършат серия от грабежи и още по-лошо – измъкват се невредими в края на филма, докато Батман бива натъпкан с олово от ченгетата, заради неприятностите, които бил създал.
А споменахме ли, че Брус Уейн (а.к.а Батман) получава нервен срив над гроба на родителите си?

Как можеше да бъде и по-зле?
Илюзиятa е изненадващо задоволителнен за детски филм, с класическата си анимация и приключения. В сюжета се преплитат различни теми като тази за любовта, за отмъщението, за предателството по начин, достъпен за децата, без да ги обърква...

... или поне докато Жокера не размазва Батман с джетпак...

Номер 9: http://zamunda.net/details.php?id=5798Феноменалните[/url][/I]


Фабулата:
В продукцията на Pixar от 2004, Не-Фантастичната четворка се сражава с Не-Доктор Дуум в адаптация по нашумелия преди време филм Фантастичната четворка.

Защо ни изплаши?
Оставяме настрана факта, че посланието „обществото отритва супергероите” е разгледано като приспивна приказка. Нека по-добре видим сцената, където сладкият, малък Даш надбягва големия страшен мъж, които се опитва да го убие и които... бива убит от въпросния на пръв поглед безобиден малчуган. При все това, Даш се смее по време на убийството!

Отгоре: Очарователно хлапе (не е показано: убиец)[/SIZE]

Ах, този малък калпазанин! В каква дива пакост се е забъркал Даш този път?
Освен всичко, злодеят (Не-Доктор Дуум) разполага със списък на супергероите, които трябва да заличи, което е непосредствено послание към малчуганите, гласящо: „Ако използваш суперсилите си, за да вършиш добро, ще умреш!”
Е, не се опитваме да срутим американският тертип за забавления, но когато най-смешният момент от филма ти е монтаж, съдържащ сцени на смърт (в която Една демонстрира неподозираната сила на наметалата), е редно да преосмислиш концепцията на продукцията си.

Как можеше да бъде и по-зле?
Трябва да отбележим, че голяма част от сценария на филма взаимства идеи (например идеята за незаконността на супергеройството и непрактичността на наметалото) от класическата графична новела на Адам Мур Watchman. Ако сценаристите бяха процедирали така с целия сценарий, историята можеше да съдържа редица ужасяващи сцени, като например унищожението на Ню Йорк, полудяващ герой, избиващ злодеите и най-лошото от всичко – Ричард Никсън, изпълнаващ четири условия на този герой като президент...

Номер 8: Песента на Юга[/I]


Фабулата:
В тази очарователна история на легендарния режисьор Уолт Дисни, Чичо Ремус, възрастен чернокож слуга, предава на децата ценни житейски уроци с помощта на магическите си говорещи животинки, което го прави, да си го кажем направо, „Черният Магьосник”.

Защо ни изплаши?
Поставянето на превърналия се в марка идеализъм на Уолт Дисни редом с грубата реалност на Юга по време на реформацията му е малко дразнеща. Чичо Ремус е доста добре изглеждащ за човек, принуждаван да върши робска работа в ужасни условия през целия си живот.


Как можеше да бъде и по-зле?
Можеше да е доста по-зле, ако децата го бяха видели. Няколко човека се изказали против филма, така че Дисни, отговаряйки с нееднократни извинения, го заровил дълбоко в архивите и вероятно изгорил оригиналните негативи, докато сам понасял отговорността за робството.
Въпреки че този филм явно отдавна е забравен, Дисни все още пазят завета на Уолт, използвайки подобните нему любими персонажи за дрехи, увеселителни паркове, костюми, надценени фигурки, играчки от Happy Meal менютата на McDonald’s, плюшени играчки, корици на книги, ключодържатели, еротични принадлежности, малокалибрени оръжия...

Номер 7: Transformers[/I]


Фабулата:
Не, не продукцията на Майкъл Бей от 2007. Анимационната от 1986. Да, също включва огромни роботи, замерящи се със скрапта, която откъртват едни от други.

Защо ни изплащи?
Оптимус Прайм – любима играчка и идол за милиони – е безмилостно заклан от неговия върховен противник чрез най-бруталната проява на насилие над играчки, съществувала преди ние да започнем да вкарваме Барбитата на сестрите си в микровълновата печка.


Не оправдава много фактът, че създателите на анимацията са били на най-евтините възможни халюциноненни субстанции, както всеки през 80-те впрочем. От петстотинфутови, превръщащи се в касетофони роботи, до изчезващото ремарке на Оптимус Прайм, този филм може да игнорира елементарните закони на физиката достатъчно много, за да подлуди напълно дори и Мориц Корнелис Ешер.
Освен това измират куп други Трансформъри или нещо такова, но стига де! Оптимус умря, зарежи другите!

Как можеше да бъде и по-зле?
Дълбоко в сърцата си ние знам, че Оптимус не е умрял. Ако нисък, дебел робот като R2-D2 може да оцелее след директно попадение на протонно оръдие, тогава и корав тип като Оптимус би могъл да се събере и да се постегне малко. Точно като Исус, Оптимус ще се завърне от гробницата си след време, за да ни спаси (забележете паралелите между трансформациите на Оптимус и католическото вярване в преосъществяването. Или недейте).

Не, във Вселена, където роботите могато отново да се самосглобяват, единственото нещо, за което трябва да се тревожите е в случай, че умре човек. Но кой идиот би направил филм с Трансформъри и ще го напълни с безполезни човешки типажи?

Номер 6: Цар Лъв[/I]


Фабулата:
Тази класическа анимация на Дисни ни разказва за приключениятя на млад лъвски принц по пътя му към пълната власт над саваната. Подметнати са и сурикат и диво прасе, изразяващи с грабваща песен важността на безразличието и равнодушието.

Защо ни изплаши?
Много прилича на Хамлет. Наистина. Чичото на младият принц убива баща му и открадва полагащото му се място на крал, принуждавайки младежа да търси отмъщение.


Разбира се, има и различия. Фразата „има нещо гнило в Дания” е пресъздадена от страдащото от газове диво прасе Пумбаа, например. Но някой сериозно трябва да се замисли как върви срещата на оригинала на Шекспир с тази интерпретация.

„Като Хамлет е, само че с лъвове, Елтън Джон пее, а едно прасе си прави пръдливи шегички!”
„Брилянтно!”

Как можеше да бъде и по-зле?
Филмът завършва малко по-различно от оригиналния източник. Чрез радикално и неочаквано появяване водещото очарователно лъвче (вече възмъжало и помъдряло) побеждава злодея, взима мацката, връща си трона и заживява щастливо до края на дните си.

Номер 5: Кой натопи Заека Роджър?[/I]


Фабулата:
Детективът Еди Вейлънт трябва да защити несправедливо обвинения заек от корумпираната система в този приключенски трилър. Представете си го като Chinatown, само че с повече Мики Маус и по-малко кръвосмешения.

Защо ни изплаши?
Неочакван, преждевременен пубертет.


Какво? Не ни гледайте така! Така или иначе повечето съвременни звезди са толкова нарисувани и напудрени, че няма особена разлика между Джесика Алба и Джесика Рабит. Така че този филм представя Джесика, която се разсъблича, прелъстява и позира по начина, по който досега само Снежанка го е правила, докато камерата не е снимала. Ако внукът ви гледа този филм, можете след това да го проверите за окосмяване по лицето.

Как можеше да бъде по-зле?
Питайте японците. Странната цицореста изкусителка Джесика логично завършва в Япония, където дори и истинските порно звезди не се считат за реални, освен ако поне не се обличат като Sailor Moon.

Номер 4: Коли[/I]


Фабулата:
Талантливите аниматори от Pixar ни представят поредната си продукция от серията „говорещи-неща-които-не-говорят-наистина”. Тази ни разказва затрогващата история на занемарена пустиня, населена изцяло от коли (не, не Лос Анджелис).

Защо ни изплаши?
Къде са хората? КЪДЕ СА ХОРАТА?


Да не би глобалното затопляне най-накрая да ни е довършило, иронично оставяйки единствено инструментите на собственото ни унищожение? Ако няма хора, кой прави колите? Има ли някакви заводи, където големите коли правят малките? Или се размножават полово? Ако една кола е създадена от частите на други коли, това канибализъм ли е?


Наречете ни параноици, но когато виждаме как чувствителни коли странстват из чакълестата и безплодна пустиня, здравословният страх от технологиите, който брахме през 80-те се връща с главозамайваща сила.

Как можеше да бъде по-зле?
Можеше да задълбаят в логистичните работи на обществото на колите. Каква е геополитическата карта на този свят? Има ли Войни на колите? Допускаме, че съществуват и военни коли. Те в постоянно състояние на война ли са? Каква е военната история на колите? Във Втората Световна война на колите Даймлер Крайслер Кралските ВВС ли са? Фордовете и Фолксвагените нацистите ли са? Какви са събитията в Близкия изток при колите? Има ли при колите „коли бомби”? Каква е динамиката при кастите на колите? Богатите и влиятелни Мерцедеси ли управляват правителството? Оставени ли са колите без граждански права в бедстващите райони да се грижат сами за себе си, защото на Джордж „БМВ” Буш не му пука за двутактовите автомобили?
Освен това, как говорят? Искам да кажа, те са коли, за Бога! Ще си помислите, че редактора ще поправи това.

Номер 3: Гърбушкото от Нотр Дам[/I]


Фабулата:
В анимационния мюзикъл на Дисни, добродушният гърбушко Квазимодо спасява красивата циганка Есмералда с помощта на неговите пеещи приятели водоливници. Но може ли един гърбушко да спечели сърцето на циганската принцеса с нейната красота?

Защо ни изплаши?
Не! Не може. Галантният, мускулест герой-блондин взима момичето вместо деформирания от природата Квазимодо.


Не обръщай внимание на факта, че гърбушкото ти е спасил живота в не една ситуация. Не обръщай внимание на факта, че ти си последната надежда на нещастния човек да намери обич и грижа. Не, ще се захласваме по красавеца. Е, знаеш ли какво? В живота има много по-важни неща! Може би ще го осъзнаеш, когато се наложи да издържаш безработния си съпруг, докато аз извършвам убийство на Уол Стрийт, използвайки знанията от онези книги по математика, заради които ми се подиграваше! Е, ЩЕ ВИДИМ КОЙ ЩЕ СЕ СМЕЕ ТОГАВА, ЛИЗ, ТАКА ЛИ Е?! ЩЕ ВИДИМ ТОГАВА!

Трябва да отбележим и факта, че злодея пее песен, как възнамерявал да изнасили и убие Есмералда.

Как можеше да бъде по-зле?
Можеше да се запази оригиналния финал, според който Есмералда умира и Квазимодо избира да бъде заровен жив в нейната гробница, за да бъдат заедно во веки.
В този случай поне взима момичето.

Номер 2: Потъващите хълмове[/I]


Виж малкото зайче! Кой е малко сладко зайче, кой е...


АААААААААААААААААААААААААА!

Защо ни изплаши?


Бягайте, СПАСЯВАЙТЕ СЕЕЕЕЕ!!!

Как можеше да бъде по-зле?


Нека просто минем нататък, става ли?

Номер 1: Пом Поко[/I]


Фабулата;
Семейство миещи мечки, прогонено от неговия дом от зли работници, надига глава и решава да се съпротивлява...

Защо ни изплаши?
... използвайки магическите си тестиси!


ТЕХНИТЕ


МАГИЧЕСКИ


ТЕСТИСИ!!!

Къде е сега твоят Бог?!?!?!

Как можеше да бъде по-зле?
Макар че ние, плиткоумните западняци, може да имамe някои съображения против това децата ни да гледат как миещи мечки маризят строителни работници с масивните си гениталии, това си е съвсем нормално за нравите в Япония. Танкуи, както са известни анатомично неправдоподобните същества, са традиционни типажи от Японския фолклор. Всъщност, не бихме се учудили, ако японската версия на Дейви Крокет носи шапка, направена изцяло от скротум на миеща мечка.

Стига де, японски е филмът, какво очаквахте? Сигурно е създаден от същите мили хорица, създатели на гнусотии като фетиша с момичета-котки, изнасилващите девойките пипала без тела и Трансформърсите. Никоя компания в САЩ не би дистрибутирала подобни филми.
О, чакайте, Уолт Дисни Пикчърс е дистрибутирала Пом Поко.

Вижте, Дисни, в тяхното безкрайно желание да издават творбите на други талантливи творци, вместо да си намерят техни такива, подписали изключително щедър договор за дистрибуция със Студио Гибли, популярно студио за анимация в Япония. Като част от сделката, от Дисни се съгласили да издават всички бъдещи творения на студиото нередактирани и, вероятно, неотбелязвани никъде.

Трябва да аплодираме Уолт Дисни Пикчърс за това, че продължават с този договор. Да прикачаш фамилното и приятелското име (Дисни) към нещо, което притежателят му никога не е виждал и не е смял да допусне дори в кошмарите си изисква доста... кураж. [/ALIGN]

Преведено от статия в www.cracked.com