whataboutgadabout

Тази година наистина се разцепих от слушане на качествена музика и едва ли мога да се оплача от някаква липса. Сцената уверено върви в своя възход, а аз – към пълното унищожение на сетивата си. И едва ли нещо може да е по-показателно за най-доброто в 2008 от един хубав Top 20:

Тоp 20

20. Poppy Seed Grinder – Humanophobia

Чехите от Poppy Seed Grinder със своя брутален дет метъл са всъщност нещо доста свежо и твърде качествено, за да бъде оставено настрана, колкото и сякаш от нищото да идва. Огромен скок в сравнение с дебюта си правят те, като показват една напълно нова банда, показваща ни как звучи наистина тежкия европейския ъндърграунд. А това определено прави “Humanophobia” ценен албум.



19. She Said Destroy – This City Speaks in Tongues

Страшно подценявана, а една от най-иновативните банди на съвременната сцена са норвежците от She Said Destroy. След дебютния си албум, който направо ми отнесе главата, очаквах настоящия с нетърпение, а той ми отнесе останалата част от тялото. Пораснали са момчетата, като още повече са развили своя уникален стил – странен, мелодичен, агресивен, техничен и какво ли още не, но преди всичко – хомогенен, а това е огромен плюс за тях. С тези темпове все повече наближава момента, в който ще седят доста по-напред в подобни класации.


18. Beneath the Massacre – Dystopia

Най-техничното и същевременно брутално издание на годината, което не е изгубило целта си по пътя на създаването. Математически изпипан и озлобен до крайност втори модерен дет метъл албум ни сервираха американците от Beneath the Massacre, като всъщност, заедно с The Faceless, показват най-доброто лице на съвременната екстремна музика.






17. Illdisposed - The Prestige

Сред непризнатите първенци на европейския дет се оказват Illdisposed, дори и след осем чудесни албума, при които грешките трябва доста да се потърсят, за да се открият. Тази година с “The Prestige” те отново свирят своя мелодичен, но класически звучащ дет, чийто произход трудно може да бъде сбъркан. Датчаните пак изкъртиха кочината от предразсъдъци и не дотам добри намерения със своята музика, а това е повече от причина за мястото им тук.




16. Cerebral Turbulency – Segregace K 0

Тук вече излизаме за малко от териториите на дет метъла, като стъпваме стабилно и в тези на грайндкора с чехите от Cerebral Turbulency. Пак гаднярска и смешна, а на моменти странна е музиката на тези момчета, които с вече пет албума наложиха името си сред световния грайнд ъндърграунд. Дет жилката им като че леко се е попроменила, но мачкащата сила на парчетата им не е отслабнала по никакъв начин. Сред най-силните заглавия за стила си изкараха чехите, затова нямаше как да останат извън този Top 20.

15. Captain Cleanoff – Symphonies of Slackness

Оставаме с грайнд настроение. Дълбоко от ъндърграунда се чу извратения крясък на австралийците от Captain Cleanoff, но разтърси тези, които се постараха да го чуят. Крясък, който на моменти можеш да сбъркаш с Napalm Death, но все пак самобитен, както само австралийска банда може да докара. Това всъщност е първи дългосвирещ албум на групата, но преди него има достатъчно сплитове и дема, а и е достатъчно мачкащ, за да го сложа тук.




14. The Faceless – Planetary Duality

Младите американците от The Faceless издадоха своя едва втори албум, “Planetary Duality”, но енергията, идеите, способностите, които те са вложили в него не подлежат на съмнения. Това е и вторият съвсем модерен дет метъл в този Тоp 20, но и той не е модерен заради претенции, няма прекаляване с нищо – само техничност и перфекционизъм, агресия, и към тях се добавя емоция – истинска и неподправена. Голяма подкрепа получиха те, за да бъде отзвукът от този албум максимално силен и явно е имало защо. The Faceless заслужават поне това място заради истинския си артисцизъм и всичките увреждания, които ми нанесоха.

13. Grave – Dominion VIII

Първи удар за Швеция. Засега без герб на обложката. Grave са едната класическа дет метъл банда от своята страна, макар и по-малко известна сред широката фен маса, която тази година реши да ни изкара зъбите без упойка. Може би малко по-слаб от предния, “Dominion VIII” все пак успява да намери място в тази класация заради това, че поддържа нивото на вехт, скърцащ и скромен дет метъл, грабващ именно заради своята простота, тъпчещ бавно, но без уговорки, с увереността на опита. Както следващите два албума в класацията, звукът на този не е за всеки, но който го разпознае, няма как да не го оцени.


12. Dismember – Dismember

Още едно заглавие от Швеция, още едни класици и, в известен смисъл, още едно завръщане към звученето на старите албуми. Dismember бяха на път да се променят (макар и малко и не за лошо, според мен) в “The God That Never Was”, а това като че от много хора се прие с големи резерви. Затова, сякаш за да играят на сигурно, шведите решиха да покажат най-доброто от звученето си от “Where Ironcrosses Grow”, “Death Metal” и “Like an Ever Flowing Stream” и да го съберат в “Dismember”. Мамка му, успяха! Със заглавие на албума по-подходящо от всякога!

11. Unleashed – Hammer Battalion

Вероятно половината от нещата, които биха могли да бъдат казани по този албум стават ясни от името Unleashed. А вече двайсет години то се асоциира с корените на шведския дет метъл, където ‘лабаво няма. ‘Лабаво няма и в “Hammer Battalion”, където Unleashed ни доказват колко отрениран е подходът им към музиката и как точно този подход е който ни кара да издивеем всеки път, когато чуем ледните им, стоманени рифове. Доказват ни, че ако имаме нужда от нещо сигурно в бурните води на съвременния метъл, можем да разчитаме на тях и на зверската скандинавска тройка от последните места, която сякаш се наговори тази година дружно да ни стъпче главите.


10. Prostitute Disfigurement – Descendants of Depravity

Това е едната холандска изява тук, не толкова класическа и с по-малко претенции от другата, но изпълняваща задачата си на 101%. А тя е да изнасили физически и душевно всеки, влязъл в досег с четвъртия албум на Prostitute Disfigurement. Малко по-модерен, малко по-техничен е станал валякът, който карат момчетата, но какво по-важно има от това да ни сгазят с него по най-бруталния начин?! Защото с “Descendants of Depravity” те определено го сториха, така че всякакви сравнения и коментари по това са излишни.


9. The Rotted – Get Dead or Die Trying

Това не са някои хлапета, издаващи своя дебют, това са John Pyres и Gorerotted – със сменено име и нова музика. Защо са решили така не се знае, но им прави чест, че заявяват новото си начало ясно и смело. А това начало, макар страшно различно от предното им творчество, е повече от жестоко. Динамичен, не особено тежък, но скоклив и някак отчетливо британски дет метъл свирят момчетата сега и новаторският им подход към стил, върху който сякаш няма какво повече да се каже е причината за мястото им тук. Много иновативно и здраво издание на The Rotted, което ме кара да чакам следващото такова с изключителен интерес, а това, само по себе си, е доказателство за качество
8. Benediction – Killing Music

Оставаме на британска вълна с още едни ветерани на световния дет метъл, които се изказаха тази година, при това гръмко и ясно, с отчетливия и тежък глас на опита. Британците от Benediction ни сервираха поредното си люто ястие, седем години след “Organized Chaos” като ни демонстрират най-доброто от своите музикантски умения. И за този албум имаше полемики, че „никога няма да е пак като в доброто старо време”, но тази е поредната банда, която всячески доказва, че не е загубила нищо от духа и силата на онова, което направи преди две десетилетия. Да не говорим, че за мен това са по-добрите Benediction, сравнено с предния албум.


7. Kataklysm – Prevail

Kataklysm са сред най-големите дет метъл банди в Канада и света и няма как да е инак, след като градиха трона си албум след албум вече петнайсет години, развивайки и утвърждавайки своя уникален стил. Мелодични и същевременно тежки, винаги пълни с идеи за нови концепции на текстове и музика, тези момчета са били на върха с всеки свой албум. А “Prevail” заслужава поне тази позиция, защото комбинира най-доброто от всички свои предшественици като дава заявката, че Kataklysm нямат намерение скоро да сдават фронта.


6. Resurrection – Mistaken for Dead

Другото завръщане през 2008, този път направо възкресение, и изневиделица. Една забравена, а ценна антика, която блесна за малко в зората на флоридския дет с един албум, и залезе. Но през юни тази година тази банда издаде своя втори албум точно така, сякаш не е отсъствала цели петнайсет години, за да ни припомни що е то старошколски дет метъл. Припомни ни го толкова ясно и така открояващо се на фона на модернизми и море от стилове, че нямаше как да дам по-ниска позиция. Няма шанс, за съжаление, Resurrection да спечелят вниманието, което заслужават, но все се намират фенове, които да оценяват не популярността, a качеството.

5. Aborted – Strychnine.213

Първата гордост за Белгия тук, но и още един противоречив албум. Аз, сякаш напук, заставам на различна позиция от повечето фенове, които твърдят, че Aborted се размекнаха, защото намирам прогреса на момчетата за повече от очевиден, а как ще бъде изтълкуван той – това е вече друго. По-разгърнати и същевременно по-цялостни са композициите, по-целенасочена е музиката на бандата, според мен. Дали е по-мелодично – да. Дали това влошава качеството – не. Жалко, че много фенове не разграничават тези неща.


4. Sinister – The Silent Howling

А това е голямото завръщане за годината – Sinister са точно толкова силни, колкото в ранните си години, ако не и повече. В “The Silent Howling” едни от титаните на европейската дет метъл сцена ни предават урок по прецизно свирене и изпипани във всеки детайл композиции, но преди всичко – зверски, скверни мелодии и брутализъм, точно какъвто обичаме, за да разхлабим всичките си вратни прешлени.




3. Bloodbath – The Fathomless Mastery

Още един противоречив според феновете дет метъл албум тази година. За мен шведите си тежат на мястото, ама как само тежат... Без излишни бластове, без претенции за новаторство, те просто свирят страшно откровено и надъхано, точно както винаги са го правили. Затова нека не търсим под вола теле, а да им признаем, че не само не се изложиха, както на много хора им се иска, но и за пореден път доказаха, че не са кои да е и музиката им е ТЕЖКА – по онзи класически, макар и по-брутален от преди начин, който понякога несправедливо игнорираме.


2. Misery Index – Traitors


Втората и страшно приятна изненада за мен тази година се оказаха Misery Index, защото ме превърнаха в яростен техен фен. И как иначе, след като ми поднесоха изпипан до последната нота дет-о-грайнд с именно онази точна доза и онзи вид мелодии, убеждаващи те, че тежестта на тази музика не е просто бързина и тлъсти рифове, но и умението да излееш гнева си, да рушиш прогнилото с яростта на свойта музика.




1. Emeth - Telesis

Белгия има повод за гордост. Не е много ясно откъде дойдоха тези момчета, но в три тежки стъпки на отстояние две години една от друга пораснаха в нещо чудовищно. С последната си такава, “Telesis”, те ме стъпкаха най-безкомпромисно, оставайки ми впечатлението за най-мощния брутален дет метъл албум за изминалата година. Скитащи из необятните, най-страшни дълбини на човешката психика, Emeth превръщат парчетата си в истинско изпитание за сетивата, а оттам и в ужасяващо качествени творби.


Разочарования:

E, никога и нищо не е идеално... Въпреки всички издевателства, които редица групи от цял свят ни нанесоха, имаше и такива, включително големи и известни, които се изложиха сериозно. Като фенове работата ни е да ги порицаем с надеждата, че ще се върнат в правия път.

Neuraxis – The Thin Line Between

Дали само аз или всички фенове имаха твърде големи очаквания към канадците от Neuraxis след “Trilateral Progression”, не знам, но петимата определено не отговориха на тези очаквания. По никакъв начин. Като едни от пионерите на модерния дет метъл от тях съвсем не се искаше да превръщат албумите си в безкрайни джем сешън-и, но ето на...





Deicide – Till Death Do Us Part

Може би твърде субективен съм по отношение на този албум, защото фен масата на Deicide като че ли е със смесени чувства към “Till Death Do Us Part”, но с голямо прискърбие твърдя, че Glen Benton & Co. се измориха. Никакъв хъс, никакви идеи, и само сякаш бледи копия на предния албум са парчетата от новата тава. Искрено се надявам, че Deicide ще се съвземат, защото инак страшната прогноза може да е само техния край.




Cryptopsy – The Unspoken King

За мен, а и за много фенове, последният албум на канадците бележи техния абсолютен крах. Пак го няма Lord Worm, няма и никаква ясна идея какво се прави сега в тази банда. Деткор, метълкор, мелодичен дет, чисто пеене, клавири, токата и фуга...? Можеха поне да сменят името, без друго нищо не е останало от преди, само един Flo Mounier, на който сякаш не му дреме.





Krisiun – Southern Storm

Тук сгромолясването не е толкова голямо, по-скоро “Southern Storm” дава някои притеснителни знаци относно бъдещето на Krisiun. Може би Бразилия вече отдавна няма нужда от своите герои, след като толкова кадърни млади банди се показват оттам напоследък, но сякаш и тези герои не си дават много зор да докажат кои са и защо са. Просто си свирят...



Cynic – Traced in Air

Тук държа първо да кажа, че никога не съм бил особен фен на този тип дет метъл, но събитието нов албум на Cynic е твърде голямо, за да бъде оставено без коментар. Затова личното ми мнение е, че този албум страда от сериозна липса на мощ и агресия, въпреки всичките си качества от музикална гледна точка. Хубаво е, за мен поне, все пак да има повечко „дет” в цялата работа.





Hate Eternal - Fury and Flames

Вероятно музиката на американците от Hate Eternal, такава, каквото я показват в “Fury and Flames” засяга някаква под- или надпрагова перцепция за това що е дет метъл или дори – що е музика, но аз се чувствам наистина сериозно затруднен да се ориентирам в цялата дандания. Може би остарявам или омеквам, или и двете - знам ли...






Дебюти 2008

И за да върнем този пост към ведрия тон и възхода, нека дадем думата на младите надежди, изказали се през 2008. А те са много и силни!

Splattered Mermaids – Stench of Flesh

Без да правят нещо изключително, шведите от Splattered Mermaids са просто една адски талантлива млада банда с голям потенциал. С типично за страната си звучащ/дет грайнд и доста напомнящи ми Gadget, но по-модерни и извратени, петимата скандинавци станаха едни от любимците ми за тази година.







The Partisan Turbine – The Partisan Turbine

Ето нещо интересно – брутален дет метъл с доста грайнд елементи и същевременно – кораджийски елементи. Страхотно попадение за фенове на Circle of Death Children и, внимание, групи в духа на Devourment, като при това американците имат достатъчно изявен собствен подход, който, надявам се, тепърва ще развиват и показват.





Perfidious Doom – The Illusion Within Creation

Ето нещо още по-интересно – мелодичен деткор, ама наистина мелодичен и наистина деткор.Страшно оригинален подход имат тези американски младежи и определено ме грабнаха с музиката си, независимо, че на моменти малко по-цялостни композиции няма да се отразят зле. Със сигурност обаче ще мятам по едно ухо към тях занапред.






Gaius Acilius – Collapse of the Ancients

Това пък е интересно заради колекционерската си и направо ювелирна стойност – дебютен албум за тези американци и разделяне на групата. А това, което свирят - мамка му, ако можех да го опиша с думи прости... Опитайте да си представите комбинацията от грайндкор/брутален дет и блек метъл. Нека спрем дотук и да се опитаме да не се ядосваме за това, което можеше да излезе от тази банда.





EP:

Ето ги и миниатюрите на дет метъла през 2008.

Sanguis Imperem – The Stagnation of Centuries

Още едно чудовище нададе своя първи мощен рев от САЩ. Избруталял старошколски дет метъл с гаднярски звук и сатанинска концепция – какво повече да искаш? Без да правят нещо странно, екстравагантно и прочие, Sanguis Imperem всъщност са заели една ниша, в която малко групи успяват да се задържат, защото рядко имат какво наистина да предложат на фона на вече стореното от класическите банди. А тези момчета имат потенциала за това и го доказват с това свое първо EP.

Obituary – Left to Die

Четири песни - две от тях нов материал, един кавър на бащиците и култ за групата Celtic Frost и един прастар валяк. Това събира новото EP на Obituary и по съдържанието му е повече от ясно каква е целта му – да напомни къде са и кои са тези герои на флоридския дет. Едва ли някой го е забравил, но в случай, че е – това EP му го припомня с ритници в задника.






Incantation – Blasphemous Creation

Incantation са едни от най-постоянните и отдадени дет метъл банди на всички времена и това EP ясно идва да каже, че те все още не стоят със скръстени ръце, а бичат здрав американски дет с отрениран до болка подход. Който знае що е това, се разбива от кеф, който не ще да знае – да се оправя.


Сплитове/компилации:

Това пък е най-доброто от сборните издания през изминалата година. Те не са много, но за сметка на това пък са качествени.

Katalepsy / Fleshrot / Blunt Force Trauma – Triumph of Evilution

Руският лейбъл Soulflesh Collector реши да събере сънародниците си от Katalepsy с британците от Fleshrot и японците от Blunt Force Trauma. Първите са ни добре познати с дебюта си от миналата година, с който изтребиха всичко чисто в този свят, вторите са извратени копелета с дебют от 2005, въртящи брутален дет на чеверме, а третите – млади азиатци, за които това е първо издание въобще след две дема. И дори всичкото това инфо да го нямаше, фактът е един – компилация, развращаваща всяка плът.

This Comp Kills Fascists Vol.1

Компилация на годината! Едва ли обаче мога да се изкажа по-точно, отколкото самия Scott Hull, защото всичко това е истина: "...it (powerviolence) absolutely had its own sound, attitude, values...it was it's own scene. And it seems there are both a lot of bands from the day that are coming back (Despise You, Apartment 213, Crom), that never left (Lack of Interest, Hellnation), and a LOT of younger bands that are re-invigorating that scene altogether. This comp is generally about a theme, but somewhat spread across PV, grind, and other hardcore elements. It's supposed to be a tribute to the way the underground hardcore scene should always be - fast, loose, ferociously independent, unpretentious, and fun."

Regurgitate & Skullhog Split

Regurgitate са сред най-големите от горграйнд бандите и в този сплит те обединяват сили с холандците от Skullhog, за да сеят перверзия и унищожение по света. В моите уши те посяха не само това, но и задоволството от усещането, че тази музика си пълзи из марианските падини на ъндърграунда, все така необезпокоявана от никого, а същевременно радваща тези, които искат да се спуснат до нея.





Не намериха място...:

Тук ще поместя всички албуми, които не успяха да се поберат в Top 20, нито някъде другаде, но, по една или друга причина, си струва да бъдат споменати. По-добри и по-лоши, това са все пак албуми на групи, които определено правят нещо смислено и полагат усилия за собственото си развитие и това на сцената, така че да се откроят.

JIG-AI – Katana Orgy

Още един чешки грайнд албум тази година, който изпъкна над останалите. Макар малко по-слаб от едноименния дебют, “Katana Orgy” си остава в центъра на перверзната хентай концепция на групата. И въпреки че на моменти идеята се губи, това заглавие без съмнение представлява интерес, особено за по-крайните фенове на грайнда.






Book of Black Earth – Horoskopus

Безумно озлобен, умерено мелодичен дет-блек свирят американците от Book of Black Earth в своя втори албум. Доста интересни за тези географски ширини са парчетата на тази група, започнала като блек такава, а сега насочила се към почти олдскулл дета. Без всякакво съмнение обаче музиката им постига целта си, а именно да мачкат с тъжната и ядна мелодия, каквато само метълът може да покаже.




Esqarial – Burned Ground Strategy

Единственото, за съжаление, попадение на Полша тази година, поне според мен. Малко известни, а убийствено идейни са тези музиканти и “Burned Ground Strategy” беше един от най-въртените албуми в плейлиста ми през 2008. Не особено тежки, с доста усещане за късните Carcass и западноевропейски подход към старошколския метъл, Esquarial са още технични, мелодични, смислени... Страхотен албум, за който адски много съжалявам, че няма да получи заслуженото.



Debauchery – Continue to Kill

Това са германците от Debauchery и причината техния нов албум да не влезе в Top 20 е, че нямаше място и че, преди всичко, просто не е за всеки, нито са получили някакво признание. Но черният хумор, старошколски дет-дет’н’ролл и постоянство на тази група стават пословични и за някои, както за мен, например, това е убийствено яко. Никакви претенции, нито постоянни pissed off погледи, само веселяшка музика за душата.




Six Feet Under – Death Rituals

Също както и за Cynic, не мога да подмина това заглавие, колкото и да съм безразличен към групата. Ще оставя настрана личната си носталгия по миналото на Chris и едно трябва да призная – най-накрая неговата банда достигна едно завършено ниво. До неотдавна парчетата им ми звучаха, сякаш групата свири едно, а Chris се дере друго, както и ме дразнеше убийственото еднообразие и бавност. Въпреки застаряващия глас на Chris, вече мога да кажа, че най-накрая Six Feet Under са отделили истинско внимание на музиката си, и този албум има своите добри черти, преди всичко разнообразие в композициите.


Това е накратко обзора на 2008 така, както го чух аз. Предстоят още много кланета и за тях ще се погрижат Circle of Death Children, The Project Hate, Visceral Bleeding, Mortician и Napalm Death с дългосвирещи албуми и Leng Tch’e с Fuck the Facts и Benediction с Wolfbrigade със сплитове. Купонът, в който се яде мъртва плът, пие се кръв от девственица, прави се секс с трупове и се слуша дет метъл и грайнд съвсем не е свършил, затова да видим какво ще се случи през 2009, както аз очаквам с нетърпение.

Животът е безмилостен парад на ужасите! Възрастните се опитват да скрият този факт от децата, но всяка година студията за анимационни филми работят упорито, за да са сигурни, че истинският свят влиза с трясък в невинните години на малчуганите много по-рано от очакваното.
Искате доказателство? Какво ще кажете за...

Номер 10: Batman – Маската на илюзията


Фабулата:
Мамка му, Батман! Двама от най-коварните врагове на рицаря с черно наметало са на свобода в Готам Сити. Може ли Батман да надвие мошеничeското дуо на Ребуса и Жокера с неговите джаджи и хитрости и да спре тяхната вендета?

Защо ни изплаши?
Оказва се, че не може. Двамата злосторници успешно успяват да извършат серия от грабежи и още по-лошо – измъкват се невредими в края на филма, докато Батман бива натъпкан с олово от ченгетата, заради неприятностите, които бил създал.
А споменахме ли, че Брус Уейн (а.к.а Батман) получава нервен срив над гроба на родителите си?

Как можеше да бъде и по-зле?
Илюзиятa е изненадващо задоволителнен за детски филм, с класическата си анимация и приключения. В сюжета се преплитат различни теми като тази за любовта, за отмъщението, за предателството по начин, достъпен за децата, без да ги обърква...

... или поне докато Жокера не размазва Батман с джетпак...

Номер 9: Феноменалните


Фабулата:
В продукцията на Pixar от 2004, Не-Фантастичната четворка се сражава с Не-Доктор Дуум в адаптация по нашумелия преди време филм Фантастичната четворка.

Защо ни изплаши?
Оставяме настрана факта, че посланието „обществото отритва супергероите” е разгледано като приспивна приказка. Нека по-добре видим сцената, където сладкият, малък Даш надбягва големия страшен мъж, които се опитва да го убие и които... бива убит от въпросния на пръв поглед безобиден малчуган. При все това, Даш се смее по време на убийството!

Отгоре: Очарователно хлапе (не е показано: убиец)

Ах, този малък калпазанин! В каква дива пакост се е забъркал Даш този път?
Освен всичко, злодеят (Не-Доктор Дуум) разполага със списък на супергероите, които трябва да заличи, което е непосредствено послание към малчуганите, гласящо: „Ако използваш суперсилите си, за да вършиш добро, ще умреш!”
Е, не се опитваме да срутим американският тертип за забавления, но когато най-смешният момент от филма ти е монтаж, съдържащ сцени на смърт (в която Една демонстрира неподозираната сила на наметалата), е редно да преосмислиш концепцията на продукцията си.

Как можеше да бъде и по-зле?
Трябва да отбележим, че голяма част от сценария на филма взаимства идеи (например идеята за незаконността на супергеройството и непрактичността на наметалото) от класическата графична новела на Адам Мур Watchman. Ако сценаристите бяха процедирали така с целия сценарий, историята можеше да съдържа редица ужасяващи сцени, като например унищожението на Ню Йорк, полудяващ герой, избиващ злодеите и най-лошото от всичко – Ричард Никсън, изпълнаващ четири условия на този герой като президент...

Номер 8: Песента на Юга


Фабулата:
В тази очарователна история на легендарния режисьор Уолт Дисни, Чичо Ремус, възрастен чернокож слуга, предава на децата ценни житейски уроци с помощта на магическите си говорещи животинки, което го прави, да си го кажем направо, „Черният Магьосник”.

Защо ни изплаши?
Поставянето на превърналия се в марка идеализъм на Уолт Дисни редом с грубата реалност на Юга по време на реформацията му е малко дразнеща. Чичо Ремус е доста добре изглеждащ за човек, принуждаван да върши робска работа в ужасни условия през целия си живот.


Как можеше да бъде и по-зле?
Можеше да е доста по-зле, ако децата го бяха видели. Няколко човека се изказали против филма, така че Дисни, отговаряйки с нееднократни извинения, го заровил дълбоко в архивите и вероятно изгорил оригиналните негативи, докато сам понасял отговорността за робството.
Въпреки че този филм явно отдавна е забравен, Дисни все още пазят завета на Уолт, използвайки подобните нему любими персонажи за дрехи, увеселителни паркове, костюми, надценени фигурки, играчки от Happy Meal менютата на McDonald’s, плюшени играчки, корици на книги, ключодържатели, еротични принадлежности, малокалибрени оръжия...

Номер 7: Transformers


Фабулата:
Не, не продукцията на Майкъл Бей от 2007. Анимационната от 1986. Да, също включва огромни роботи, замерящи се със скрапта, която откъртват едни от други.

Защо ни изплащи?
Оптимус Прайм – любима играчка и идол за милиони – е безмилостно заклан от неговия върховен противник чрез най-бруталната проява на насилие над играчки, съществувала преди ние да започнем да вкарваме Барбитата на сестрите си в микровълновата печка.


Не оправдава много фактът, че създателите на анимацията са били на най-евтините възможни халюциноненни субстанции, както всеки през 80-те впрочем. От петстотинфутови, превръщащи се в касетофони роботи, до изчезващото ремарке на Оптимус Прайм, този филм може да игнорира елементарните закони на физиката достатъчно много, за да подлуди напълно дори и Мориц Корнелис Ешер.
Освен това измират куп други Трансформъри или нещо такова, но стига де! Оптимус умря, зарежи другите!

Как можеше да бъде и по-зле?
Дълбоко в сърцата си ние знам, че Оптимус не е умрял. Ако нисък, дебел робот като R2-D2 може да оцелее след директно попадение на протонно оръдие, тогава и корав тип като Оптимус би могъл да се събере и да се постегне малко. Точно като Исус, Оптимус ще се завърне от гробницата си след време, за да ни спаси (забележете паралелите между трансформациите на Оптимус и католическото вярване в преосъществяването. Или недейте).

Не, във Вселена, където роботите могато отново да се самосглобяват, единственото нещо, за което трябва да се тревожите е в случай, че умре човек. Но кой идиот би направил филм с Трансформъри и ще го напълни с безполезни човешки типажи?

Номер 6: Цар Лъв


Фабулата:
Тази класическа анимация на Дисни ни разказва за приключениятя на млад лъвски принц по пътя му към пълната власт над саваната. Подметнати са и сурикат и диво прасе, изразяващи с грабваща песен важността на безразличието и равнодушието.

Защо ни изплаши?
Много прилича на Хамлет. Наистина. Чичото на младият принц убива баща му и открадва полагащото му се място на крал, принуждавайки младежа да търси отмъщение.


Разбира се, има и различия. Фразата „има нещо гнило в Дания” е пресъздадена от страдащото от газове диво прасе Пумбаа, например. Но някой сериозно трябва да се замисли как върви срещата на оригинала на Шекспир с тази интерпретация.

„Като Хамлет е, само че с лъвове, Елтън Джон пее, а едно прасе си прави пръдливи шегички!”
„Брилянтно!”

Как можеше да бъде и по-зле?
Филмът завършва малко по-различно от оригиналния източник. Чрез радикално и неочаквано появяване водещото очарователно лъвче (вече възмъжало и помъдряло) побеждава злодея, взима мацката, връща си трона и заживява щастливо до края на дните си.

Номер 5: Кой натопи Заека Роджър?


Фабулата:
Детективът Еди Вейлънт трябва да защити несправедливо обвинения заек от корумпираната система в този приключенски трилър. Представете си го като Chinatown, само че с повече Мики Маус и по-малко кръвосмешения.

Защо ни изплаши?
Неочакван, преждевременен пубертет.


Какво? Не ни гледайте така! Така или иначе повечето съвременни звезди са толкова нарисувани и напудрени, че няма особена разлика между Джесика Алба и Джесика Рабит. Така че този филм представя Джесика, която се разсъблича, прелъстява и позира по начина, по който досега само Снежанка го е правила, докато камерата не е снимала. Ако внукът ви гледа този филм, можете след това да го проверите за окосмяване по лицето.

Как можеше да бъде по-зле?
Питайте японците. Странната цицореста изкусителка Джесика логично завършва в Япония, където дори и истинските порно звезди не се считат за реални, освен ако поне не се обличат като Sailor Moon.

Номер 4: Коли


Фабулата:
Талантливите аниматори от Pixar ни представят поредната си продукция от серията „говорещи-неща-които-не-говорят-наистина”. Тази ни разказва затрогващата история на занемарена пустиня, населена изцяло от коли (не, не Лос Анджелис).

Защо ни изплаши?
Къде са хората? КЪДЕ СА ХОРАТА?


Да не би глобалното затопляне най-накрая да ни е довършило, иронично оставяйки единствено инструментите на собственото ни унищожение? Ако няма хора, кой прави колите? Има ли някакви заводи, където големите коли правят малките? Или се размножават полово? Ако една кола е създадена от частите на други коли, това канибализъм ли е?


Наречете ни параноици, но когато виждаме как чувствителни коли странстват из чакълестата и безплодна пустиня, здравословният страх от технологиите, който брахме през 80-те се връща с главозамайваща сила.

Как можеше да бъде по-зле?
Можеше да задълбаят в логистичните работи на обществото на колите. Каква е геополитическата карта на този свят? Има ли Войни на колите? Допускаме, че съществуват и военни коли. Те в постоянно състояние на война ли са? Каква е военната история на колите? Във Втората Световна война на колите Даймлер Крайслер Кралските ВВС ли са? Фордовете и Фолксвагените нацистите ли са? Какви са събитията в Близкия изток при колите? Има ли при колите „коли бомби”? Каква е динамиката при кастите на колите? Богатите и влиятелни Мерцедеси ли управляват правителството? Оставени ли са колите без граждански права в бедстващите райони да се грижат сами за себе си, защото на Джордж „БМВ” Буш не му пука за двутактовите автомобили?
Освен това, как говорят? Искам да кажа, те са коли, за Бога! Ще си помислите, че редактора ще поправи това.

Номер 3: Гърбушкото от Нотр Дам


Фабулата:
В анимационния мюзикъл на Дисни, добродушният гърбушко Квазимодо спасява красивата циганка Есмералда с помощта на неговите пеещи приятели водоливници. Но може ли един гърбушко да спечели сърцето на циганската принцеса с нейната красота?

Защо ни изплаши?
Не! Не може. Галантният, мускулест герой-блондин взима момичето вместо деформирания от природата Квазимодо.


Не обръщай внимание на факта, че гърбушкото ти е спасил живота в не една ситуация. Не обръщай внимание на факта, че ти си последната надежда на нещастния човек да намери обич и грижа. Не, ще се захласваме по красавеца. Е, знаеш ли какво? В живота има много по-важни неща! Може би ще го осъзнаеш, когато се наложи да издържаш безработния си съпруг, докато аз извършвам убийство на Уол Стрийт, използвайки знанията от онези книги по математика, заради които ми се подиграваше! Е, ЩЕ ВИДИМ КОЙ ЩЕ СЕ СМЕЕ ТОГАВА, ЛИЗ, ТАКА ЛИ Е?! ЩЕ ВИДИМ ТОГАВА!

Трябва да отбележим и факта, че злодея пее песен, как възнамерявал да изнасили и убие Есмералда.

Как можеше да бъде по-зле?
Можеше да се запази оригиналния финал, според който Есмералда умира и Квазимодо избира да бъде заровен жив в нейната гробница, за да бъдат заедно во веки.
В този случай поне взима момичето.

Номер 2: Потъващите хълмове


Виж малкото зайче! Кой е малко сладко зайче, кой е...


АААААААААААААААААААААААААА!

Защо ни изплаши?


Бягайте, СПАСЯВАЙТЕ СЕЕЕЕЕ!!!

Как можеше да бъде по-зле?


Нека просто минем нататък, става ли?

Номер 1: Пом Поко


Фабулата;
Семейство миещи мечки, прогонено от неговия дом от зли работници, надига глава и решава да се съпротивлява...

Защо ни изплаши?
... използвайки магическите си тестиси!


ТЕХНИТЕ


МАГИЧЕСКИ


ТЕСТИСИ!!!

Къде е сега твоят Бог?!?!?!

Как можеше да бъде по-зле?
Макар че ние, плиткоумните западняци, може да имамe някои съображения против това децата ни да гледат как миещи мечки маризят строителни работници с масивните си гениталии, това си е съвсем нормално за нравите в Япония. Танкуи, както са известни анатомично неправдоподобните същества, са традиционни типажи от Японския фолклор. Всъщност, не бихме се учудили, ако японската версия на Дейви Крокет носи шапка, направена изцяло от скротум на миеща мечка.

Стига де, японски е филмът, какво очаквахте? Сигурно е създаден от същите мили хорица, създатели на гнусотии като фетиша с момичета-котки, изнасилващите девойките пипала без тела и Трансформърсите. Никоя компания в САЩ не би дистрибутирала подобни филми.
О, чакайте, Уолт Дисни Пикчърс е дистрибутирала Пом Поко.

Вижте, Дисни, в тяхното безкрайно желание да издават творбите на други талантливи творци, вместо да си намерят техни такива, подписали изключително щедър договор за дистрибуция със Студио Гибли, популярно студио за анимация в Япония. Като част от сделката, от Дисни се съгласили да издават всички бъдещи творения на студиото нередактирани и, вероятно, неотбелязвани никъде.

Трябва да аплодираме Уолт Дисни Пикчърс за това, че продължават с този договор. Да прикачаш фамилното и приятелското име (Дисни) към нещо, което притежателят му никога не е виждал и не е смял да допусне дори в кошмарите си изисква доста... кураж.

Преведено от статия в www.cracked.com

Има филми, които ни говорят за ценности - за чест, достойнство, за любов, за мир, за приятелство, упоритост, борбеност, обич, изкуство и какво ли не - ценност е разтегливо понятие. Има филми, които не се опитват да говорят за нещо особено - къде защото просто искат да ни развличат, къде защото искат да ни потресат и ужасят, къде защото направо ни промиват мозъците и наистина нищо не казват и който за съжаление стават все повече. И всички тези филми, колкото и безкрайно различни да са те по своя замисъл и предназначение, в последно време малко или много ми се виждат еднакви, сякаш... безлични и маловажни... Както и да прозвучи, именно така е. Това съвсем не значи, че вече не мога да се впечатля от никой филм, това е временно усещане за "всички останали филми".
Но какво всъщност ме кара да мисля така?

През последната, да кажем, половин година, се случва така, че все попадам на едни такива особени филми, които по много странен начин се струпаха точно в този етап от живота ми, споменат в поста от вчера. Сякаш точно сега, когато хич не разбирам какво става в главата ми, трябваше да се появат тези "документално/пропагандни" произведения, които съвсем да всеят смут в бездруго оплетените ми мисли. Или може би да ги разплетат? Май е по-скоро е това...
И точно заради смътното усещане, че тези продукции по-скоро помагат, ви предлагам да ви разкажа за тях. Много е възможно да ги намерите за глупави, досадни, скучни и т.н. Много е възможно да знаете вече за какво става дума - и за четирите филма или за някой от тях, но това, което всъщност искам да ви подчертая е голямото нещо, за което те всичките говорят. По същество може би ще ви се стори, че поставят коренно различни една от друга теми, но ако умеете да обобщавате, но и да отсявате, ако умеете да анализирате, ще разберете, че всъщност се опитват да отворят очите на зрителя за едно и също нещо...

По същество. Подреждам филмите във възходящ ред според техните достойнства и според въпросите, които поставят. Аз не съм ги гледал в този ред, но ако вие го направите, ще се убедите в общото послание, за което говоря.

Филм N4: "Zeitgeist - Духът на времето"



За какво иде реч:
Разделена на три части, тази продукция с некомерсиална цел (т.е. безплатна за даунлоуд) ни разказва за трите големи манипулации, "невидими" за обикновения човек. Първата разказва за християнството като "най-мащабната приказка, разказвана някога" и привежда доста убедителни факти от други религии и астрономията. Втората част показва изключителни компромати около "мита" за световния тероризъм (по-конкретно за 11 септември 2001), че е много вероятно той да е просто игра на американското правителство, а не реална заплаха. Третата част е по-разнолика, като разказва за банковите картели и за това как те всъщност поробват населението (особено на САЩ - Федералният резерв) и за това, че всъщност именно дейността на тези картели е причината за I-та, II-та Световна война и Войната във Виетнам, както и за промиващото мозъка действите на масмедиите и по-конкретно на телевизията. Като краен ефект от всичко това филмът извежда издигането на Световното правителство, резултат от почти едновековните усилия на същите тези хора, които издигат църквата, правителствата и управляват банковите картели.

Плюсове:
Единственият, макар и голям плюс на тази продукция е, че кара зрителят да се замисли доколко изборът му наистина е негов личен, доколко той наистина е свободен. Абсолютно заставам зад частта с религията, която, дори и в случай, че греши някъде, поне отрича сляпата вяра в онзи белобрад старец, която вече две хилядолетия поробва свободната воля, както и абсолютно заставам зад частта, в която се разкрива опустошителното за човешкия ум действие на медиите, които де факто прави същото, което и религията.

Минуси:
На не едно място си личи една прекалена преувеличеност. Колкото и някои факти да са неоспорими и да те карат да се плеснеш по челото и да си кажеш "Как не съм се сетил, сляп ли съм?!", все пак си личи един сякаш неприкрит фанатизъм, едва ли не, за това как живеем в свят, в който сме едно нищо и сме управлявани и манипулирани от наши себеподобни, без дори да разберем. Че сме (или ще бъдем) следени навсякъде по всяко време от правителството като последна крачка към пълното поробване на свободната воля и т.н. маниакалности. Твърде преувеличено, твърде... болно, ако щете...

Филм N3: "Вода - Великата тайна на водата"



За какво иде реч:
Тази руска документална продукция ни убеждава, че водата е много, много повече от това, което си мислим! Всъщност се оказва, че досега не сме знаели за нея нищо!
Водата има памет, изразяваща се в структурата на водните молекули - благодарение на това свойство тя успява да поема, съхранява и предава информация. Така биват обяснени много явления в нашия свят... Всъщност така може се обясни едва ли не всичко! Само като си помислим, че 90% от човешкото тяло е вода!...

Плюсове:
Ами, плюсовете не са особено открояващи се, но поне си струва да отбележим, че представя една доста интересна хипотеза, която намира все повече привърженици в научните среди, а освен това и ни кара да се замислим доколко наистина осъзнаваме връзката си с природата.

Минуси:
Минусите са два. Първият е, че взимайки предвид факта, че водата е почти навсякъде по нашата планета, можем да обясним явления, които са ни се стрували неподлежащи на научни обяснения и така твърде лесно да си измиваме ръцете (буквално). Вторият е, че някой твърде доверчив зрител лесно може да се фанатизира на тази тема (както аз насмалко да направя) и да тръгне да благодари на всяка чаша вода, която тръгне да пие и т.н. (от филма ще разберете за какво говоря).

Филм N2: "Waking Life - Осъзнат живот"



За какво иде реч:
Няма начин да успея съвсем ясно и точно да ви кажа какво засяга този филм, мътните ме взели!!! Единственото сигурно нещо, което мога да кажа е, че е създаден гениално от гледна точка на художествената част (анимационно-игрален е!), и че липсата на ясен сюжет само спомага факта, че този филм може да има 1001 тълкувания - след всяко гледане може да разбереш различно нещо, тълкуванието е твое. Общо взето става дума за момче, което в сънищата си среща различни хора, с които говори на различни теми, свързани със смисъла на съществуването, устройството на човешкото съзнание и т.н. - все философски теми, които обаче по никакъв начин не дотягат, а напротив - карат те да помислиш.


Плюсове:
Плюсовете са, че изказва хипотези, а не твърдения и че тези хипотези са много и различни, като по този начин зрителят сам може да тълкува, да размишлява и да стига до своята собствена истина. Това е големият плюс - дава свобода на мислите, само подсказва, без да налага.

Минуси:
Минусът е, че филмът е много тежък за гледане, т.е. - пренатоварен е смислово (с хипотези/мотиви/смисли) и визуално (с гореспоменатото художествено решение), което на моменти натоварва страшно много. Така че - съвет - не го гледайте твърде много пъти и като го пуснете си правете поне по една почивка на гледане. В противен случай рискувате да полудеете!

Филм N1: "What the Bleep?!: Down the Rabbit Hole"



За какво иде реч:
Филм за връзката между квантовата физика, неврологията, човешкото съзнание и ежедневната реалност. Вижда ви се сложно и досадно? Гледайте го и ще се убедите, че няма нищо подобно, на не едно място филмът е дори забавен!
Въпросната "връзка" ни разкрива факта, че си нямаме и понятие за това какво става с нас и за това как е устроена Вселената, но въпреки това "What the Bleep?!..." не ви кори и не ви кара да се чувствате глупави заради това незнание, а напротив - дава ви материал да помислите, без да ви налага нищо, дава ви кураж да се промените, за да сте именно такива, каквито искате, дава оптимизъм и доказва, че цялата привидна безнадеждност на битието и на съдбата на света ни е просто една ужасяваща илюзия, която човекът сам е изградил и на която робува от самото си раждане. Този филм дава увереност, че разбием ли тази илюзия, ще бъдем свободни да открием нови измерения, които дори и не сме подозирали (последните минути на филма - гениални, според мен).

Плюсове:
Те са много. Изпълнението на филма е безукорно - интервюта с редица учени и специалисти от различни сфери на човешкото познание, компютърна анимация, представяща както впечатляващи, едва ли не апотеозни картини, така и забавни, разтоварващи персонажчета ала Pixar, като комбинацията съвсем не е кичозна. Подборът на актьорите и последователността на разкриващите се пред зрителя смисли е перфектна. Но по важно е друго:
Оптимистичните възгледи, които тази продукция предлага наистина карат човек да се промени (смея да твърдя, че вмомента променя и мен)! И ако не това, то поне наистина да погледне на света от друг ъгъл, което само по себе си е голяма промяна.
Мисля си, че не бихте могли да останете равнодушни към тази продукция!!!

Това са филмите. Уверявам ви, че са интересни, не е само мое мнение. Но за общото послание, което те ни предават, искам да ми кажете вие.
Пишете коментари, в които, ако сте гледали филмите, както ви препоръчвам (пък и да не е в този ред), изкажете какво според вас е общото послание. Изключително интересно ми е да науча какви са вашите впечатления и да прочета вашето мнение!

В заключение ми се иска да кажа, че, да - подобни произведения дават насока, помагат (макар че лесно могат и да объркват и още по-лесно - да манипулират). Но основното, за което всъщност говорят и те, е нашето собствено съзнание, нашите мисли, нашите чувства! Нека слушаме повече тях и по-малко чуждите, общите такива, нека търсим нови хоризонти за мисълта и нови емоции за душата. Сторим ли го, никакви прегради не могат да ни спрат по пътя към намирането на истинските стойности на съществуването!
Ех, ама съм философ, хах...