Death metal 2008
Sunday, 30. November 2008, 00:04:04
Тази година наистина се разцепих от слушане на качествена музика и едва ли мога да се оплача от някаква липса. Сцената уверено върви в своя възход, а аз – към пълното унищожение на сетивата си. И едва ли нещо може да е по-показателно за най-доброто в 2008 от един хубав Top 20:
Тоp 20
20. Poppy Seed Grinder – Humanophobia
Чехите от Poppy Seed Grinder със своя брутален дет метъл са всъщност нещо доста свежо и твърде качествено, за да бъде оставено настрана, колкото и сякаш от нищото да идва. Огромен скок в сравнение с дебюта си правят те, като показват една напълно нова банда, показваща ни как звучи наистина тежкия европейския ъндърграунд. А това определено прави “Humanophobia” ценен албум.
19. She Said Destroy – This City Speaks in Tongues
Страшно подценявана, а една от най-иновативните банди на съвременната сцена са норвежците от She Said Destroy. След дебютния си албум, който направо ми отнесе главата, очаквах настоящия с нетърпение, а той ми отнесе останалата част от тялото. Пораснали са момчетата, като още повече са развили своя уникален стил – странен, мелодичен, агресивен, техничен и какво ли още не, но преди всичко – хомогенен, а това е огромен плюс за тях. С тези темпове все повече наближава момента, в който ще седят доста по-напред в подобни класации.
18. Beneath the Massacre – Dystopia
Най-техничното и същевременно брутално издание на годината, което не е изгубило целта си по пътя на създаването. Математически изпипан и озлобен до крайност втори модерен дет метъл албум ни сервираха американците от Beneath the Massacre, като всъщност, заедно с The Faceless, показват най-доброто лице на съвременната екстремна музика.
17. Illdisposed - The Prestige
Сред непризнатите първенци на европейския дет се оказват Illdisposed, дори и след осем чудесни албума, при които грешките трябва доста да се потърсят, за да се открият. Тази година с “The Prestige” те отново свирят своя мелодичен, но класически звучащ дет, чийто произход трудно може да бъде сбъркан. Датчаните пак изкъртиха кочината от предразсъдъци и не дотам добри намерения със своята музика, а това е повече от причина за мястото им тук.
16. Cerebral Turbulency – Segregace K 0
Тук вече излизаме за малко от териториите на дет метъла, като стъпваме стабилно и в тези на грайндкора с чехите от Cerebral Turbulency. Пак гаднярска и смешна, а на моменти странна е музиката на тези момчета, които с вече пет албума наложиха името си сред световния грайнд ъндърграунд. Дет жилката им като че леко се е попроменила, но мачкащата сила на парчетата им не е отслабнала по никакъв начин. Сред най-силните заглавия за стила си изкараха чехите, затова нямаше как да останат извън този Top 20.
15. Captain Cleanoff – Symphonies of Slackness
Оставаме с грайнд настроение. Дълбоко от ъндърграунда се чу извратения крясък на австралийците от Captain Cleanoff, но разтърси тези, които се постараха да го чуят. Крясък, който на моменти можеш да сбъркаш с Napalm Death, но все пак самобитен, както само австралийска банда може да докара. Това всъщност е първи дългосвирещ албум на групата, но преди него има достатъчно сплитове и дема, а и е достатъчно мачкащ, за да го сложа тук.
14. The Faceless – Planetary Duality
Младите американците от The Faceless издадоха своя едва втори албум, “Planetary Duality”, но енергията, идеите, способностите, които те са вложили в него не подлежат на съмнения. Това е и вторият съвсем модерен дет метъл в този Тоp 20, но и той не е модерен заради претенции, няма прекаляване с нищо – само техничност и перфекционизъм, агресия, и към тях се добавя емоция – истинска и неподправена. Голяма подкрепа получиха те, за да бъде отзвукът от този албум максимално силен и явно е имало защо. The Faceless заслужават поне това място заради истинския си артисцизъм и всичките увреждания, които ми нанесоха.
13. Grave – Dominion VIII
Първи удар за Швеция. Засега без герб на обложката. Grave са едната класическа дет метъл банда от своята страна, макар и по-малко известна сред широката фен маса, която тази година реши да ни изкара зъбите без упойка. Може би малко по-слаб от предния, “Dominion VIII” все пак успява да намери място в тази класация заради това, че поддържа нивото на вехт, скърцащ и скромен дет метъл, грабващ именно заради своята простота, тъпчещ бавно, но без уговорки, с увереността на опита. Както следващите два албума в класацията, звукът на този не е за всеки, но който го разпознае, няма как да не го оцени.
12. Dismember – Dismember
Още едно заглавие от Швеция, още едни класици и, в известен смисъл, още едно завръщане към звученето на старите албуми. Dismember бяха на път да се променят (макар и малко и не за лошо, според мен) в “The God That Never Was”, а това като че от много хора се прие с големи резерви. Затова, сякаш за да играят на сигурно, шведите решиха да покажат най-доброто от звученето си от “Where Ironcrosses Grow”, “Death Metal” и “Like an Ever Flowing Stream” и да го съберат в “Dismember”. Мамка му, успяха! Със заглавие на албума по-подходящо от всякога!
11. Unleashed – Hammer Battalion
Вероятно половината от нещата, които биха могли да бъдат казани по този албум стават ясни от името Unleashed. А вече двайсет години то се асоциира с корените на шведския дет метъл, където ‘лабаво няма. ‘Лабаво няма и в “Hammer Battalion”, където Unleashed ни доказват колко отрениран е подходът им към музиката и как точно този подход е който ни кара да издивеем всеки път, когато чуем ледните им, стоманени рифове. Доказват ни, че ако имаме нужда от нещо сигурно в бурните води на съвременния метъл, можем да разчитаме на тях и на зверската скандинавска тройка от последните места, която сякаш се наговори тази година дружно да ни стъпче главите.
10. Prostitute Disfigurement – Descendants of Depravity
Това е едната холандска изява тук, не толкова класическа и с по-малко претенции от другата, но изпълняваща задачата си на 101%. А тя е да изнасили физически и душевно всеки, влязъл в досег с четвъртия албум на Prostitute Disfigurement. Малко по-модерен, малко по-техничен е станал валякът, който карат момчетата, но какво по-важно има от това да ни сгазят с него по най-бруталния начин?! Защото с “Descendants of Depravity” те определено го сториха, така че всякакви сравнения и коментари по това са излишни.
9. The Rotted – Get Dead or Die Trying
Това не са някои хлапета, издаващи своя дебют, това са John Pyres и Gorerotted – със сменено име и нова музика. Защо са решили така не се знае, но им прави чест, че заявяват новото си начало ясно и смело. А това начало, макар страшно различно от предното им творчество, е повече от жестоко. Динамичен, не особено тежък, но скоклив и някак отчетливо британски дет метъл свирят момчетата сега и новаторският им подход към стил, върху който сякаш няма какво повече да се каже е причината за мястото им тук. Много иновативно и здраво издание на The Rotted, което ме кара да чакам следващото такова с изключителен интерес, а това, само по себе си, е доказателство за качество
.jpg)
8. Benediction – Killing Music
Оставаме на британска вълна с още едни ветерани на световния дет метъл, които се изказаха тази година, при това гръмко и ясно, с отчетливия и тежък глас на опита. Британците от Benediction ни сервираха поредното си люто ястие, седем години след “Organized Chaos” като ни демонстрират най-доброто от своите музикантски умения. И за този албум имаше полемики, че „никога няма да е пак като в доброто старо време”, но тази е поредната банда, която всячески доказва, че не е загубила нищо от духа и силата на онова, което направи преди две десетилетия. Да не говорим, че за мен това са по-добрите Benediction, сравнено с предния албум.
7. Kataklysm – Prevail
Kataklysm са сред най-големите дет метъл банди в Канада и света и няма как да е инак, след като градиха трона си албум след албум вече петнайсет години, развивайки и утвърждавайки своя уникален стил. Мелодични и същевременно тежки, винаги пълни с идеи за нови концепции на текстове и музика, тези момчета са били на върха с всеки свой албум. А “Prevail” заслужава поне тази позиция, защото комбинира най-доброто от всички свои предшественици като дава заявката, че Kataklysm нямат намерение скоро да сдават фронта.
6. Resurrection – Mistaken for Dead
Другото завръщане през 2008, този път направо възкресение, и изневиделица. Една забравена, а ценна антика, която блесна за малко в зората на флоридския дет с един албум, и залезе. Но през юни тази година тази банда издаде своя втори албум точно така, сякаш не е отсъствала цели петнайсет години, за да ни припомни що е то старошколски дет метъл. Припомни ни го толкова ясно и така открояващо се на фона на модернизми и море от стилове, че нямаше как да дам по-ниска позиция. Няма шанс, за съжаление, Resurrection да спечелят вниманието, което заслужават, но все се намират фенове, които да оценяват не популярността, a качеството.
5. Aborted – Strychnine.213
Първата гордост за Белгия тук, но и още един противоречив албум. Аз, сякаш напук, заставам на различна позиция от повечето фенове, които твърдят, че Aborted се размекнаха, защото намирам прогреса на момчетата за повече от очевиден, а как ще бъде изтълкуван той – това е вече друго. По-разгърнати и същевременно по-цялостни са композициите, по-целенасочена е музиката на бандата, според мен. Дали е по-мелодично – да. Дали това влошава качеството – не. Жалко, че много фенове не разграничават тези неща.
4. Sinister – The Silent Howling
А това е голямото завръщане за годината – Sinister са точно толкова силни, колкото в ранните си години, ако не и повече. В “The Silent Howling” едни от титаните на европейската дет метъл сцена ни предават урок по прецизно свирене и изпипани във всеки детайл композиции, но преди всичко – зверски, скверни мелодии и брутализъм, точно какъвто обичаме, за да разхлабим всичките си вратни прешлени.
3. Bloodbath – The Fathomless Mastery
Още един противоречив според феновете дет метъл албум тази година. За мен шведите си тежат на мястото, ама как само тежат... Без излишни бластове, без претенции за новаторство, те просто свирят страшно откровено и надъхано, точно както винаги са го правили. Затова нека не търсим под вола теле, а да им признаем, че не само не се изложиха, както на много хора им се иска, но и за пореден път доказаха, че не са кои да е и музиката им е ТЕЖКА – по онзи класически, макар и по-брутален от преди начин, който понякога несправедливо игнорираме.
2. Misery Index – Traitors
Втората и страшно приятна изненада за мен тази година се оказаха Misery Index, защото ме превърнаха в яростен техен фен. И как иначе, след като ми поднесоха изпипан до последната нота дет-о-грайнд с именно онази точна доза и онзи вид мелодии, убеждаващи те, че тежестта на тази музика не е просто бързина и тлъсти рифове, но и умението да излееш гнева си, да рушиш прогнилото с яростта на свойта музика.
1. Emeth - Telesis
Белгия има повод за гордост. Не е много ясно откъде дойдоха тези момчета, но в три тежки стъпки на отстояние две години една от друга пораснаха в нещо чудовищно. С последната си такава, “Telesis”, те ме стъпкаха най-безкомпромисно, оставайки ми впечатлението за най-мощния брутален дет метъл албум за изминалата година. Скитащи из необятните, най-страшни дълбини на човешката психика, Emeth превръщат парчетата си в истинско изпитание за сетивата, а оттам и в ужасяващо качествени творби.
Разочарования:
E, никога и нищо не е идеално... Въпреки всички издевателства, които редица групи от цял свят ни нанесоха, имаше и такива, включително големи и известни, които се изложиха сериозно. Като фенове работата ни е да ги порицаем с надеждата, че ще се върнат в правия път.
Neuraxis – The Thin Line Between
Дали само аз или всички фенове имаха твърде големи очаквания към канадците от Neuraxis след “Trilateral Progression”, не знам, но петимата определено не отговориха на тези очаквания. По никакъв начин. Като едни от пионерите на модерния дет метъл от тях съвсем не се искаше да превръщат албумите си в безкрайни джем сешън-и, но ето на...
Deicide – Till Death Do Us Part
Може би твърде субективен съм по отношение на този албум, защото фен масата на Deicide като че ли е със смесени чувства към “Till Death Do Us Part”, но с голямо прискърбие твърдя, че Glen Benton & Co. се измориха. Никакъв хъс, никакви идеи, и само сякаш бледи копия на предния албум са парчетата от новата тава. Искрено се надявам, че Deicide ще се съвземат, защото инак страшната прогноза може да е само техния край.
Cryptopsy – The Unspoken King
За мен, а и за много фенове, последният албум на канадците бележи техния абсолютен крах. Пак го няма Lord Worm, няма и никаква ясна идея какво се прави сега в тази банда. Деткор, метълкор, мелодичен дет, чисто пеене, клавири, токата и фуга...? Можеха поне да сменят името, без друго нищо не е останало от преди, само един Flo Mounier, на който сякаш не му дреме.
Krisiun – Southern Storm
Тук сгромолясването не е толкова голямо, по-скоро “Southern Storm” дава някои притеснителни знаци относно бъдещето на Krisiun. Може би Бразилия вече отдавна няма нужда от своите герои, след като толкова кадърни млади банди се показват оттам напоследък, но сякаш и тези герои не си дават много зор да докажат кои са и защо са. Просто си свирят...
Cynic – Traced in Air
Тук държа първо да кажа, че никога не съм бил особен фен на този тип дет метъл, но събитието нов албум на Cynic е твърде голямо, за да бъде оставено без коментар. Затова личното ми мнение е, че този албум страда от сериозна липса на мощ и агресия, въпреки всичките си качества от музикална гледна точка. Хубаво е, за мен поне, все пак да има повечко „дет” в цялата работа.
Hate Eternal - Fury and Flames
Вероятно музиката на американците от Hate Eternal, такава, каквото я показват в “Fury and Flames” засяга някаква под- или надпрагова перцепция за това що е дет метъл или дори – що е музика, но аз се чувствам наистина сериозно затруднен да се ориентирам в цялата дандания. Може би остарявам или омеквам, или и двете - знам ли...
Дебюти 2008
И за да върнем този пост към ведрия тон и възхода, нека дадем думата на младите надежди, изказали се през 2008. А те са много и силни!
Splattered Mermaids – Stench of Flesh
Без да правят нещо изключително, шведите от Splattered Mermaids са просто една адски талантлива млада банда с голям потенциал. С типично за страната си звучащ/дет грайнд и доста напомнящи ми Gadget, но по-модерни и извратени, петимата скандинавци станаха едни от любимците ми за тази година.
The Partisan Turbine – The Partisan Turbine
Ето нещо интересно – брутален дет метъл с доста грайнд елементи и същевременно – кораджийски елементи. Страхотно попадение за фенове на Circle of Death Children и, внимание, групи в духа на Devourment, като при това американците имат достатъчно изявен собствен подход, който, надявам се, тепърва ще развиват и показват.
Perfidious Doom – The Illusion Within Creation
Ето нещо още по-интересно – мелодичен деткор, ама наистина мелодичен и наистина деткор.Страшно оригинален подход имат тези американски младежи и определено ме грабнаха с музиката си, независимо, че на моменти малко по-цялостни композиции няма да се отразят зле. Със сигурност обаче ще мятам по едно ухо към тях занапред.
Gaius Acilius – Collapse of the Ancients
Това пък е интересно заради колекционерската си и направо ювелирна стойност – дебютен албум за тези американци и разделяне на групата. А това, което свирят - мамка му, ако можех да го опиша с думи прости... Опитайте да си представите комбинацията от грайндкор/брутален дет и блек метъл. Нека спрем дотук и да се опитаме да не се ядосваме за това, което можеше да излезе от тази банда.
EP:
Ето ги и миниатюрите на дет метъла през 2008.
Sanguis Imperem – The Stagnation of Centuries
Още едно чудовище нададе своя първи мощен рев от САЩ. Избруталял старошколски дет метъл с гаднярски звук и сатанинска концепция – какво повече да искаш? Без да правят нещо странно, екстравагантно и прочие, Sanguis Imperem всъщност са заели една ниша, в която малко групи успяват да се задържат, защото рядко имат какво наистина да предложат на фона на вече стореното от класическите банди. А тези момчета имат потенциала за това и го доказват с това свое първо EP.
Obituary – Left to Die
Четири песни - две от тях нов материал, един кавър на бащиците и култ за групата Celtic Frost и един прастар валяк. Това събира новото EP на Obituary и по съдържанието му е повече от ясно каква е целта му – да напомни къде са и кои са тези герои на флоридския дет. Едва ли някой го е забравил, но в случай, че е – това EP му го припомня с ритници в задника.
Incantation – Blasphemous Creation
Incantation са едни от най-постоянните и отдадени дет метъл банди на всички времена и това EP ясно идва да каже, че те все още не стоят със скръстени ръце, а бичат здрав американски дет с отрениран до болка подход. Който знае що е това, се разбива от кеф, който не ще да знае – да се оправя.
Сплитове/компилации:
Това пък е най-доброто от сборните издания през изминалата година. Те не са много, но за сметка на това пък са качествени.
Katalepsy / Fleshrot / Blunt Force Trauma – Triumph of Evilution
Руският лейбъл Soulflesh Collector реши да събере сънародниците си от Katalepsy с британците от Fleshrot и японците от Blunt Force Trauma. Първите са ни добре познати с дебюта си от миналата година, с който изтребиха всичко чисто в този свят, вторите са извратени копелета с дебют от 2005, въртящи брутален дет на чеверме, а третите – млади азиатци, за които това е първо издание въобще след две дема. И дори всичкото това инфо да го нямаше, фактът е един – компилация, развращаваща всяка плът.
This Comp Kills Fascists Vol.1
Компилация на годината! Едва ли обаче мога да се изкажа по-точно, отколкото самия Scott Hull, защото всичко това е истина: "...it (powerviolence) absolutely had its own sound, attitude, values...it was it's own scene. And it seems there are both a lot of bands from the day that are coming back (Despise You, Apartment 213, Crom), that never left (Lack of Interest, Hellnation), and a LOT of younger bands that are re-invigorating that scene altogether. This comp is generally about a theme, but somewhat spread across PV, grind, and other hardcore elements. It's supposed to be a tribute to the way the underground hardcore scene should always be - fast, loose, ferociously independent, unpretentious, and fun."
Regurgitate & Skullhog Split
Regurgitate са сред най-големите от горграйнд бандите и в този сплит те обединяват сили с холандците от Skullhog, за да сеят перверзия и унищожение по света. В моите уши те посяха не само това, но и задоволството от усещането, че тази музика си пълзи из марианските падини на ъндърграунда, все така необезпокоявана от никого, а същевременно радваща тези, които искат да се спуснат до нея.
Не намериха място...:
Тук ще поместя всички албуми, които не успяха да се поберат в Top 20, нито някъде другаде, но, по една или друга причина, си струва да бъдат споменати. По-добри и по-лоши, това са все пак албуми на групи, които определено правят нещо смислено и полагат усилия за собственото си развитие и това на сцената, така че да се откроят.
JIG-AI – Katana Orgy
Още един чешки грайнд албум тази година, който изпъкна над останалите. Макар малко по-слаб от едноименния дебют, “Katana Orgy” си остава в центъра на перверзната хентай концепция на групата. И въпреки че на моменти идеята се губи, това заглавие без съмнение представлява интерес, особено за по-крайните фенове на грайнда.
Book of Black Earth – Horoskopus
Безумно озлобен, умерено мелодичен дет-блек свирят американците от Book of Black Earth в своя втори албум. Доста интересни за тези географски ширини са парчетата на тази група, започнала като блек такава, а сега насочила се към почти олдскулл дета. Без всякакво съмнение обаче музиката им постига целта си, а именно да мачкат с тъжната и ядна мелодия, каквато само метълът може да покаже.
Esqarial – Burned Ground Strategy
Единственото, за съжаление, попадение на Полша тази година, поне според мен. Малко известни, а убийствено идейни са тези музиканти и “Burned Ground Strategy” беше един от най-въртените албуми в плейлиста ми през 2008. Не особено тежки, с доста усещане за късните Carcass и западноевропейски подход към старошколския метъл, Esquarial са още технични, мелодични, смислени... Страхотен албум, за който адски много съжалявам, че няма да получи заслуженото.
Debauchery – Continue to Kill
Това са германците от Debauchery и причината техния нов албум да не влезе в Top 20 е, че нямаше място и че, преди всичко, просто не е за всеки, нито са получили някакво признание. Но черният хумор, старошколски дет-дет’н’ролл и постоянство на тази група стават пословични и за някои, както за мен, например, това е убийствено яко. Никакви претенции, нито постоянни pissed off погледи, само веселяшка музика за душата.
Six Feet Under – Death Rituals
Също както и за Cynic, не мога да подмина това заглавие, колкото и да съм безразличен към групата. Ще оставя настрана личната си носталгия по миналото на Chris и едно трябва да призная – най-накрая неговата банда достигна едно завършено ниво. До неотдавна парчетата им ми звучаха, сякаш групата свири едно, а Chris се дере друго, както и ме дразнеше убийственото еднообразие и бавност. Въпреки застаряващия глас на Chris, вече мога да кажа, че най-накрая Six Feet Under са отделили истинско внимание на музиката си, и този албум има своите добри черти, преди всичко разнообразие в композициите.
Това е накратко обзора на 2008 така, както го чух аз. Предстоят още много кланета и за тях ще се погрижат Circle of Death Children, The Project Hate, Visceral Bleeding, Mortician и Napalm Death с дългосвирещи албуми и Leng Tch’e с Fuck the Facts и Benediction с Wolfbrigade със сплитове. Купонът, в който се яде мъртва плът, пие се кръв от девственица, прави се секс с трупове и се слуша дет метъл и грайнд съвсем не е свършил, затова да видим какво ще се случи през 2009, както аз очаквам с нетърпение.
Тоp 20
20. Poppy Seed Grinder – HumanophobiaЧехите от Poppy Seed Grinder със своя брутален дет метъл са всъщност нещо доста свежо и твърде качествено, за да бъде оставено настрана, колкото и сякаш от нищото да идва. Огромен скок в сравнение с дебюта си правят те, като показват една напълно нова банда, показваща ни как звучи наистина тежкия европейския ъндърграунд. А това определено прави “Humanophobia” ценен албум.
19. She Said Destroy – This City Speaks in Tongues
Страшно подценявана, а една от най-иновативните банди на съвременната сцена са норвежците от She Said Destroy. След дебютния си албум, който направо ми отнесе главата, очаквах настоящия с нетърпение, а той ми отнесе останалата част от тялото. Пораснали са момчетата, като още повече са развили своя уникален стил – странен, мелодичен, агресивен, техничен и какво ли още не, но преди всичко – хомогенен, а това е огромен плюс за тях. С тези темпове все повече наближава момента, в който ще седят доста по-напред в подобни класации.
18. Beneath the Massacre – DystopiaНай-техничното и същевременно брутално издание на годината, което не е изгубило целта си по пътя на създаването. Математически изпипан и озлобен до крайност втори модерен дет метъл албум ни сервираха американците от Beneath the Massacre, като всъщност, заедно с The Faceless, показват най-доброто лице на съвременната екстремна музика.
17. Illdisposed - The Prestige
Сред непризнатите първенци на европейския дет се оказват Illdisposed, дори и след осем чудесни албума, при които грешките трябва доста да се потърсят, за да се открият. Тази година с “The Prestige” те отново свирят своя мелодичен, но класически звучащ дет, чийто произход трудно може да бъде сбъркан. Датчаните пак изкъртиха кочината от предразсъдъци и не дотам добри намерения със своята музика, а това е повече от причина за мястото им тук.
16. Cerebral Turbulency – Segregace K 0Тук вече излизаме за малко от териториите на дет метъла, като стъпваме стабилно и в тези на грайндкора с чехите от Cerebral Turbulency. Пак гаднярска и смешна, а на моменти странна е музиката на тези момчета, които с вече пет албума наложиха името си сред световния грайнд ъндърграунд. Дет жилката им като че леко се е попроменила, но мачкащата сила на парчетата им не е отслабнала по никакъв начин. Сред най-силните заглавия за стила си изкараха чехите, затова нямаше как да останат извън този Top 20.
15. Captain Cleanoff – Symphonies of Slackness
Оставаме с грайнд настроение. Дълбоко от ъндърграунда се чу извратения крясък на австралийците от Captain Cleanoff, но разтърси тези, които се постараха да го чуят. Крясък, който на моменти можеш да сбъркаш с Napalm Death, но все пак самобитен, както само австралийска банда може да докара. Това всъщност е първи дългосвирещ албум на групата, но преди него има достатъчно сплитове и дема, а и е достатъчно мачкащ, за да го сложа тук.
14. The Faceless – Planetary DualityМладите американците от The Faceless издадоха своя едва втори албум, “Planetary Duality”, но енергията, идеите, способностите, които те са вложили в него не подлежат на съмнения. Това е и вторият съвсем модерен дет метъл в този Тоp 20, но и той не е модерен заради претенции, няма прекаляване с нищо – само техничност и перфекционизъм, агресия, и към тях се добавя емоция – истинска и неподправена. Голяма подкрепа получиха те, за да бъде отзвукът от този албум максимално силен и явно е имало защо. The Faceless заслужават поне това място заради истинския си артисцизъм и всичките увреждания, които ми нанесоха.
13. Grave – Dominion VIII
Първи удар за Швеция. Засега без герб на обложката. Grave са едната класическа дет метъл банда от своята страна, макар и по-малко известна сред широката фен маса, която тази година реши да ни изкара зъбите без упойка. Може би малко по-слаб от предния, “Dominion VIII” все пак успява да намери място в тази класация заради това, че поддържа нивото на вехт, скърцащ и скромен дет метъл, грабващ именно заради своята простота, тъпчещ бавно, но без уговорки, с увереността на опита. Както следващите два албума в класацията, звукът на този не е за всеки, но който го разпознае, няма как да не го оцени.
12. Dismember – DismemberОще едно заглавие от Швеция, още едни класици и, в известен смисъл, още едно завръщане към звученето на старите албуми. Dismember бяха на път да се променят (макар и малко и не за лошо, според мен) в “The God That Never Was”, а това като че от много хора се прие с големи резерви. Затова, сякаш за да играят на сигурно, шведите решиха да покажат най-доброто от звученето си от “Where Ironcrosses Grow”, “Death Metal” и “Like an Ever Flowing Stream” и да го съберат в “Dismember”. Мамка му, успяха! Със заглавие на албума по-подходящо от всякога!
11. Unleashed – Hammer Battalion
Вероятно половината от нещата, които биха могли да бъдат казани по този албум стават ясни от името Unleashed. А вече двайсет години то се асоциира с корените на шведския дет метъл, където ‘лабаво няма. ‘Лабаво няма и в “Hammer Battalion”, където Unleashed ни доказват колко отрениран е подходът им към музиката и как точно този подход е който ни кара да издивеем всеки път, когато чуем ледните им, стоманени рифове. Доказват ни, че ако имаме нужда от нещо сигурно в бурните води на съвременния метъл, можем да разчитаме на тях и на зверската скандинавска тройка от последните места, която сякаш се наговори тази година дружно да ни стъпче главите.
10. Prostitute Disfigurement – Descendants of DepravityТова е едната холандска изява тук, не толкова класическа и с по-малко претенции от другата, но изпълняваща задачата си на 101%. А тя е да изнасили физически и душевно всеки, влязъл в досег с четвъртия албум на Prostitute Disfigurement. Малко по-модерен, малко по-техничен е станал валякът, който карат момчетата, но какво по-важно има от това да ни сгазят с него по най-бруталния начин?! Защото с “Descendants of Depravity” те определено го сториха, така че всякакви сравнения и коментари по това са излишни.
9. The Rotted – Get Dead or Die Trying
Това не са някои хлапета, издаващи своя дебют, това са John Pyres и Gorerotted – със сменено име и нова музика. Защо са решили така не се знае, но им прави чест, че заявяват новото си начало ясно и смело. А това начало, макар страшно различно от предното им творчество, е повече от жестоко. Динамичен, не особено тежък, но скоклив и някак отчетливо британски дет метъл свирят момчетата сега и новаторският им подход към стил, върху който сякаш няма какво повече да се каже е причината за мястото им тук. Много иновативно и здраво издание на The Rotted, което ме кара да чакам следващото такова с изключителен интерес, а това, само по себе си, е доказателство за качество
8. Benediction – Killing MusicОставаме на британска вълна с още едни ветерани на световния дет метъл, които се изказаха тази година, при това гръмко и ясно, с отчетливия и тежък глас на опита. Британците от Benediction ни сервираха поредното си люто ястие, седем години след “Organized Chaos” като ни демонстрират най-доброто от своите музикантски умения. И за този албум имаше полемики, че „никога няма да е пак като в доброто старо време”, но тази е поредната банда, която всячески доказва, че не е загубила нищо от духа и силата на онова, което направи преди две десетилетия. Да не говорим, че за мен това са по-добрите Benediction, сравнено с предния албум.
7. Kataklysm – Prevail
Kataklysm са сред най-големите дет метъл банди в Канада и света и няма как да е инак, след като градиха трона си албум след албум вече петнайсет години, развивайки и утвърждавайки своя уникален стил. Мелодични и същевременно тежки, винаги пълни с идеи за нови концепции на текстове и музика, тези момчета са били на върха с всеки свой албум. А “Prevail” заслужава поне тази позиция, защото комбинира най-доброто от всички свои предшественици като дава заявката, че Kataklysm нямат намерение скоро да сдават фронта.
6. Resurrection – Mistaken for DeadДругото завръщане през 2008, този път направо възкресение, и изневиделица. Една забравена, а ценна антика, която блесна за малко в зората на флоридския дет с един албум, и залезе. Но през юни тази година тази банда издаде своя втори албум точно така, сякаш не е отсъствала цели петнайсет години, за да ни припомни що е то старошколски дет метъл. Припомни ни го толкова ясно и така открояващо се на фона на модернизми и море от стилове, че нямаше как да дам по-ниска позиция. Няма шанс, за съжаление, Resurrection да спечелят вниманието, което заслужават, но все се намират фенове, които да оценяват не популярността, a качеството.
5. Aborted – Strychnine.213
Първата гордост за Белгия тук, но и още един противоречив албум. Аз, сякаш напук, заставам на различна позиция от повечето фенове, които твърдят, че Aborted се размекнаха, защото намирам прогреса на момчетата за повече от очевиден, а как ще бъде изтълкуван той – това е вече друго. По-разгърнати и същевременно по-цялостни са композициите, по-целенасочена е музиката на бандата, според мен. Дали е по-мелодично – да. Дали това влошава качеството – не. Жалко, че много фенове не разграничават тези неща.
4. Sinister – The Silent HowlingА това е голямото завръщане за годината – Sinister са точно толкова силни, колкото в ранните си години, ако не и повече. В “The Silent Howling” едни от титаните на европейската дет метъл сцена ни предават урок по прецизно свирене и изпипани във всеки детайл композиции, но преди всичко – зверски, скверни мелодии и брутализъм, точно какъвто обичаме, за да разхлабим всичките си вратни прешлени.
3. Bloodbath – The Fathomless Mastery
Още един противоречив според феновете дет метъл албум тази година. За мен шведите си тежат на мястото, ама как само тежат... Без излишни бластове, без претенции за новаторство, те просто свирят страшно откровено и надъхано, точно както винаги са го правили. Затова нека не търсим под вола теле, а да им признаем, че не само не се изложиха, както на много хора им се иска, но и за пореден път доказаха, че не са кои да е и музиката им е ТЕЖКА – по онзи класически, макар и по-брутален от преди начин, който понякога несправедливо игнорираме.
2. Misery Index – TraitorsВтората и страшно приятна изненада за мен тази година се оказаха Misery Index, защото ме превърнаха в яростен техен фен. И как иначе, след като ми поднесоха изпипан до последната нота дет-о-грайнд с именно онази точна доза и онзи вид мелодии, убеждаващи те, че тежестта на тази музика не е просто бързина и тлъсти рифове, но и умението да излееш гнева си, да рушиш прогнилото с яростта на свойта музика.
1. Emeth - Telesis
Белгия има повод за гордост. Не е много ясно откъде дойдоха тези момчета, но в три тежки стъпки на отстояние две години една от друга пораснаха в нещо чудовищно. С последната си такава, “Telesis”, те ме стъпкаха най-безкомпромисно, оставайки ми впечатлението за най-мощния брутален дет метъл албум за изминалата година. Скитащи из необятните, най-страшни дълбини на човешката психика, Emeth превръщат парчетата си в истинско изпитание за сетивата, а оттам и в ужасяващо качествени творби.
Разочарования:
E, никога и нищо не е идеално... Въпреки всички издевателства, които редица групи от цял свят ни нанесоха, имаше и такива, включително големи и известни, които се изложиха сериозно. Като фенове работата ни е да ги порицаем с надеждата, че ще се върнат в правия път.
Neuraxis – The Thin Line Between
Дали само аз или всички фенове имаха твърде големи очаквания към канадците от Neuraxis след “Trilateral Progression”, не знам, но петимата определено не отговориха на тези очаквания. По никакъв начин. Като едни от пионерите на модерния дет метъл от тях съвсем не се искаше да превръщат албумите си в безкрайни джем сешън-и, но ето на...
Deicide – Till Death Do Us PartМоже би твърде субективен съм по отношение на този албум, защото фен масата на Deicide като че ли е със смесени чувства към “Till Death Do Us Part”, но с голямо прискърбие твърдя, че Glen Benton & Co. се измориха. Никакъв хъс, никакви идеи, и само сякаш бледи копия на предния албум са парчетата от новата тава. Искрено се надявам, че Deicide ще се съвземат, защото инак страшната прогноза може да е само техния край.
Cryptopsy – The Unspoken King
За мен, а и за много фенове, последният албум на канадците бележи техния абсолютен крах. Пак го няма Lord Worm, няма и никаква ясна идея какво се прави сега в тази банда. Деткор, метълкор, мелодичен дет, чисто пеене, клавири, токата и фуга...? Можеха поне да сменят името, без друго нищо не е останало от преди, само един Flo Mounier, на който сякаш не му дреме.
Krisiun – Southern StormТук сгромолясването не е толкова голямо, по-скоро “Southern Storm” дава някои притеснителни знаци относно бъдещето на Krisiun. Може би Бразилия вече отдавна няма нужда от своите герои, след като толкова кадърни млади банди се показват оттам напоследък, но сякаш и тези герои не си дават много зор да докажат кои са и защо са. Просто си свирят...
Cynic – Traced in Air
Тук държа първо да кажа, че никога не съм бил особен фен на този тип дет метъл, но събитието нов албум на Cynic е твърде голямо, за да бъде оставено без коментар. Затова личното ми мнение е, че този албум страда от сериозна липса на мощ и агресия, въпреки всичките си качества от музикална гледна точка. Хубаво е, за мен поне, все пак да има повечко „дет” в цялата работа.
Hate Eternal - Fury and FlamesВероятно музиката на американците от Hate Eternal, такава, каквото я показват в “Fury and Flames” засяга някаква под- или надпрагова перцепция за това що е дет метъл или дори – що е музика, но аз се чувствам наистина сериозно затруднен да се ориентирам в цялата дандания. Може би остарявам или омеквам, или и двете - знам ли...
Дебюти 2008
И за да върнем този пост към ведрия тон и възхода, нека дадем думата на младите надежди, изказали се през 2008. А те са много и силни!
Splattered Mermaids – Stench of Flesh
Без да правят нещо изключително, шведите от Splattered Mermaids са просто една адски талантлива млада банда с голям потенциал. С типично за страната си звучащ/дет грайнд и доста напомнящи ми Gadget, но по-модерни и извратени, петимата скандинавци станаха едни от любимците ми за тази година.
The Partisan Turbine – The Partisan TurbineЕто нещо интересно – брутален дет метъл с доста грайнд елементи и същевременно – кораджийски елементи. Страхотно попадение за фенове на Circle of Death Children и, внимание, групи в духа на Devourment, като при това американците имат достатъчно изявен собствен подход, който, надявам се, тепърва ще развиват и показват.
Perfidious Doom – The Illusion Within Creation
Ето нещо още по-интересно – мелодичен деткор, ама наистина мелодичен и наистина деткор.Страшно оригинален подход имат тези американски младежи и определено ме грабнаха с музиката си, независимо, че на моменти малко по-цялостни композиции няма да се отразят зле. Със сигурност обаче ще мятам по едно ухо към тях занапред.
Gaius Acilius – Collapse of the AncientsТова пък е интересно заради колекционерската си и направо ювелирна стойност – дебютен албум за тези американци и разделяне на групата. А това, което свирят - мамка му, ако можех да го опиша с думи прости... Опитайте да си представите комбинацията от грайндкор/брутален дет и блек метъл. Нека спрем дотук и да се опитаме да не се ядосваме за това, което можеше да излезе от тази банда.
EP:
Ето ги и миниатюрите на дет метъла през 2008.
Sanguis Imperem – The Stagnation of Centuries
Още едно чудовище нададе своя първи мощен рев от САЩ. Избруталял старошколски дет метъл с гаднярски звук и сатанинска концепция – какво повече да искаш? Без да правят нещо странно, екстравагантно и прочие, Sanguis Imperem всъщност са заели една ниша, в която малко групи успяват да се задържат, защото рядко имат какво наистина да предложат на фона на вече стореното от класическите банди. А тези момчета имат потенциала за това и го доказват с това свое първо EP.
Obituary – Left to DieЧетири песни - две от тях нов материал, един кавър на бащиците и култ за групата Celtic Frost и един прастар валяк. Това събира новото EP на Obituary и по съдържанието му е повече от ясно каква е целта му – да напомни къде са и кои са тези герои на флоридския дет. Едва ли някой го е забравил, но в случай, че е – това EP му го припомня с ритници в задника.
Incantation – Blasphemous Creation
Incantation са едни от най-постоянните и отдадени дет метъл банди на всички времена и това EP ясно идва да каже, че те все още не стоят със скръстени ръце, а бичат здрав американски дет с отрениран до болка подход. Който знае що е това, се разбива от кеф, който не ще да знае – да се оправя.
Сплитове/компилации:
Това пък е най-доброто от сборните издания през изминалата година. Те не са много, но за сметка на това пък са качествени.
Katalepsy / Fleshrot / Blunt Force Trauma – Triumph of EvilutionРуският лейбъл Soulflesh Collector реши да събере сънародниците си от Katalepsy с британците от Fleshrot и японците от Blunt Force Trauma. Първите са ни добре познати с дебюта си от миналата година, с който изтребиха всичко чисто в този свят, вторите са извратени копелета с дебют от 2005, въртящи брутален дет на чеверме, а третите – млади азиатци, за които това е първо издание въобще след две дема. И дори всичкото това инфо да го нямаше, фактът е един – компилация, развращаваща всяка плът.
This Comp Kills Fascists Vol.1
Компилация на годината! Едва ли обаче мога да се изкажа по-точно, отколкото самия Scott Hull, защото всичко това е истина: "...it (powerviolence) absolutely had its own sound, attitude, values...it was it's own scene. And it seems there are both a lot of bands from the day that are coming back (Despise You, Apartment 213, Crom), that never left (Lack of Interest, Hellnation), and a LOT of younger bands that are re-invigorating that scene altogether. This comp is generally about a theme, but somewhat spread across PV, grind, and other hardcore elements. It's supposed to be a tribute to the way the underground hardcore scene should always be - fast, loose, ferociously independent, unpretentious, and fun."
Regurgitate & Skullhog SplitRegurgitate са сред най-големите от горграйнд бандите и в този сплит те обединяват сили с холандците от Skullhog, за да сеят перверзия и унищожение по света. В моите уши те посяха не само това, но и задоволството от усещането, че тази музика си пълзи из марианските падини на ъндърграунда, все така необезпокоявана от никого, а същевременно радваща тези, които искат да се спуснат до нея.
Не намериха място...:
Тук ще поместя всички албуми, които не успяха да се поберат в Top 20, нито някъде другаде, но, по една или друга причина, си струва да бъдат споменати. По-добри и по-лоши, това са все пак албуми на групи, които определено правят нещо смислено и полагат усилия за собственото си развитие и това на сцената, така че да се откроят.
JIG-AI – Katana Orgy
Още един чешки грайнд албум тази година, който изпъкна над останалите. Макар малко по-слаб от едноименния дебют, “Katana Orgy” си остава в центъра на перверзната хентай концепция на групата. И въпреки че на моменти идеята се губи, това заглавие без съмнение представлява интерес, особено за по-крайните фенове на грайнда.
Book of Black Earth – HoroskopusБезумно озлобен, умерено мелодичен дет-блек свирят американците от Book of Black Earth в своя втори албум. Доста интересни за тези географски ширини са парчетата на тази група, започнала като блек такава, а сега насочила се към почти олдскулл дета. Без всякакво съмнение обаче музиката им постига целта си, а именно да мачкат с тъжната и ядна мелодия, каквато само метълът може да покаже.
Esqarial – Burned Ground Strategy
Единственото, за съжаление, попадение на Полша тази година, поне според мен. Малко известни, а убийствено идейни са тези музиканти и “Burned Ground Strategy” беше един от най-въртените албуми в плейлиста ми през 2008. Не особено тежки, с доста усещане за късните Carcass и западноевропейски подход към старошколския метъл, Esquarial са още технични, мелодични, смислени... Страхотен албум, за който адски много съжалявам, че няма да получи заслуженото.
Debauchery – Continue to KillТова са германците от Debauchery и причината техния нов албум да не влезе в Top 20 е, че нямаше място и че, преди всичко, просто не е за всеки, нито са получили някакво признание. Но черният хумор, старошколски дет-дет’н’ролл и постоянство на тази група стават пословични и за някои, както за мен, например, това е убийствено яко. Никакви претенции, нито постоянни pissed off погледи, само веселяшка музика за душата.
Six Feet Under – Death Rituals
Също както и за Cynic, не мога да подмина това заглавие, колкото и да съм безразличен към групата. Ще оставя настрана личната си носталгия по миналото на Chris и едно трябва да призная – най-накрая неговата банда достигна едно завършено ниво. До неотдавна парчетата им ми звучаха, сякаш групата свири едно, а Chris се дере друго, както и ме дразнеше убийственото еднообразие и бавност. Въпреки застаряващия глас на Chris, вече мога да кажа, че най-накрая Six Feet Under са отделили истинско внимание на музиката си, и този албум има своите добри черти, преди всичко разнообразие в композициите.
Това е накратко обзора на 2008 така, както го чух аз. Предстоят още много кланета и за тях ще се погрижат Circle of Death Children, The Project Hate, Visceral Bleeding, Mortician и Napalm Death с дългосвирещи албуми и Leng Tch’e с Fuck the Facts и Benediction с Wolfbrigade със сплитове. Купонът, в който се яде мъртва плът, пие се кръв от девственица, прави се секс с трупове и се слуша дет метъл и грайнд съвсем не е свършил, затова да видим какво ще се случи през 2009, както аз очаквам с нетърпение.
WIDGETIZE