whataboutgadabout

Стоя приклещен в края на возилото претъпкано
и зяпам
през стъклото мръсно.
Странно, всеки тука закъснява,
сякаш вече не е късно…

Зяпам с празен поглед подир спирката отминала
и чакам,
дръжката прегърнал.
Странно, всеки иска да пристигне,
все едно въобще е тръгнал…

Чакам рейсът грохнал по шосето да се изтъркаля
и стоя,
и минутите броя.
Странно, всеки слизане на спирка чака,
сякаш знае на коя…

Странно ли? Едва ли…
И аз се возя в този рейс!
И ти!

Странно? Не.
Качих се, а сега ще чакам -
това е странното…
Нали?