My OperaСУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 11
Sunday, April 7, 2013 6:20:59 AM
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 11
Седнал съм на пейката пред баничарницата и облят от щедрите лъчи на утринното слънце, сладко закусвам. Баща и син си купуват банички и докато минават край мен, чувам синът да казва на баща си:
– Не си харесвам учителя, татко. Не е добър преподавател. Освен това ме е нарочил, че не ме бива много и повече от четворка никога не ми пише.
Бащата отхапва голям залък от баницата, дъвче настървено и отговаря:
– Добър, лош, това е. Друг няма. Ти се старай, пък каквото излезе.
– Старая се, но той не го оценява – отвръща ученикът.
След малка пауза, бащата продължава:
– Ти да не мислиш, че аз харесвам началника си? И мен той не ме дооценява както трябва, плаща ми не колкото мисля, че заслужавам, но така стоят нещата.
Двамата отминават, а аз дояждам закуската си замислен върху думите на ученика. „Лошо е да не харесваш учителя си. Когато между ученика и учителя нещата не са както трябва, когато няма взаимно доверие между тях, учебният процес няма да бъде ефективен. Наблюденията ми неведнъж са го доказвали. Всеки от двамата трябва да дава максимума от себе си, за да дойдат добрите резултати. Знам това от опит. А опитът е най-добрият учител. Взема твърде скъпо за уроците си, но в замяна на това дава незаменими познания и никой не обучава по-добре от него.“
В това време един от закусващите подхвърля залък от горещата си още баницата на приклекналото до него куче. Кучето, сякаш за да потвърди изводите ми за опита, не бърза да го лапне. Изглежда не веднъж се беше парило в лакомията си и сега търпеливо изчаква хапката да изстине добре, преди да го глътне.
Аз се усмихвам, смачквам омазнената хартия от закуската си, хвърлям я в близкото кошче за боклук и отминавам. Някъде напред в часовете на деня си, където ме очаква нов житейски урок с непознат от мен учител.
Седнал съм на пейката пред баничарницата и облят от щедрите лъчи на утринното слънце, сладко закусвам. Баща и син си купуват банички и докато минават край мен, чувам синът да казва на баща си:
– Не си харесвам учителя, татко. Не е добър преподавател. Освен това ме е нарочил, че не ме бива много и повече от четворка никога не ми пише.
Бащата отхапва голям залък от баницата, дъвче настървено и отговаря:
– Добър, лош, това е. Друг няма. Ти се старай, пък каквото излезе.
– Старая се, но той не го оценява – отвръща ученикът.
След малка пауза, бащата продължава:
– Ти да не мислиш, че аз харесвам началника си? И мен той не ме дооценява както трябва, плаща ми не колкото мисля, че заслужавам, но така стоят нещата.
Двамата отминават, а аз дояждам закуската си замислен върху думите на ученика. „Лошо е да не харесваш учителя си. Когато между ученика и учителя нещата не са както трябва, когато няма взаимно доверие между тях, учебният процес няма да бъде ефективен. Наблюденията ми неведнъж са го доказвали. Всеки от двамата трябва да дава максимума от себе си, за да дойдат добрите резултати. Знам това от опит. А опитът е най-добрият учител. Взема твърде скъпо за уроците си, но в замяна на това дава незаменими познания и никой не обучава по-добре от него.“
В това време един от закусващите подхвърля залък от горещата си още баницата на приклекналото до него куче. Кучето, сякаш за да потвърди изводите ми за опита, не бърза да го лапне. Изглежда не веднъж се беше парило в лакомията си и сега търпеливо изчаква хапката да изстине добре, преди да го глътне.
Аз се усмихвам, смачквам омазнената хартия от закуската си, хвърлям я в близкото кошче за боклук и отминавам. Някъде напред в часовете на деня си, където ме очаква нов житейски урок с непознат от мен учител.
