My OperaСУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 14
Wednesday, April 10, 2013 4:25:06 AM
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 14
– Ти защо отиде на тази среща, като виждаш, че той изобщо не ти подхожда? – говореше една жена на приятелката си. – Не е мъж за тебе, сама го знаеш и защо трябва и аз сега да ти го казвам?
– Съдба! Нещо ме тласкаше да отида – повдигна примирително рамене огорчената жена. – Не можеш да избягаш от съдбата си…
– Колкото по-рано го избиеш от главата си, толкова по-добре – продължава да настоява другата, докато се отдалечават от мен.
Думата „съдба“ отеква като камбана в мисълта ми. Караме да се замисля върху същността й. Колко често сме склонни да намесваме ролята на съдбата в живота си. Колко често оправдаваме неразумността на постъпките си с нея. Тираничните характери оправдават злодеянията си с нея, а слабите духом я обвиняват за неуспехите си. А човекът по-скоро сам създава, отколкото среща съдбата си. Всъщност хората, които са неуспели и нещастни в живота, те се прекланят пред силата й и признават властта й. Успелите и щастливите, заслепени от благополучието си, стигат до другата крайност и приписват единствено на себе си заслугите за благополучието си, без да намират намесата и на пръста на съдбата. Но все пак едно не можем да отречем, а именно, че съдбата помага на смелите и силните.
А на мене тя ми е отредила изглежда да се заслушвам в това, което хората си говорят и после да си блъскам главата да размишлявам върху думите и постъпките им…
– Ти защо отиде на тази среща, като виждаш, че той изобщо не ти подхожда? – говореше една жена на приятелката си. – Не е мъж за тебе, сама го знаеш и защо трябва и аз сега да ти го казвам?
– Съдба! Нещо ме тласкаше да отида – повдигна примирително рамене огорчената жена. – Не можеш да избягаш от съдбата си…
– Колкото по-рано го избиеш от главата си, толкова по-добре – продължава да настоява другата, докато се отдалечават от мен.
Думата „съдба“ отеква като камбана в мисълта ми. Караме да се замисля върху същността й. Колко често сме склонни да намесваме ролята на съдбата в живота си. Колко често оправдаваме неразумността на постъпките си с нея. Тираничните характери оправдават злодеянията си с нея, а слабите духом я обвиняват за неуспехите си. А човекът по-скоро сам създава, отколкото среща съдбата си. Всъщност хората, които са неуспели и нещастни в живота, те се прекланят пред силата й и признават властта й. Успелите и щастливите, заслепени от благополучието си, стигат до другата крайност и приписват единствено на себе си заслугите за благополучието си, без да намират намесата и на пръста на съдбата. Но все пак едно не можем да отречем, а именно, че съдбата помага на смелите и силните.
А на мене тя ми е отредила изглежда да се заслушвам в това, което хората си говорят и после да си блъскам главата да размишлявам върху думите и постъпките им…
