СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 16
Friday, April 12, 2013 5:25:31 AM
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 16
Двама младежи разговарят.
– Препоръчвам ти да прочетеш тази книга – говори разпалено единият. – Страхотна е. Много се забавлявах, докато я четох.
– Мислиш ли, че и на мен ще ми хареса? – пита другият.
– Няма начин. Страшно забавна е.
След като отминаха и чух това, аз вече нямаше как да не се замисля за книгите. Има хора като мене, които отделят значително време в четене и четенето става важна част от живота им. Затова си заслужава да помислим върху това, какво са за нас книгите, какво ни дават те. Те вземат много от времето ни, но и много ни дават. Замислих се върху думите на момчето, което препоръчваше на другаря си прочетената от него книга. То казваше, че много се забавлявало, докато чело книгата. Това не е много добър комплимент за тази книга. Ако четивото само забавлява и не те кара сериозно да се замислиш върху прочетеното, едва ли си заслужава усилието. В една книга трябва да има и забавни моменти, но тежестта не бива да пада върху тях. Тя трябва още да събужда чувства и емоции, да възпитава и развива художествен вкус, да има в нея много поезия, да дава познания за живота и още толкова много други неща. Само тогава тя би била хубава книга и ще кара читателя да се връща многократно към нея и да я препрочита. Най-добрите книги са тези, които дават най-много храна за размисъл и то на най-различни теми. При четенето на книга, попадаш в определено общество. Хубавата книга, както и доброто общество облагородяват човека, просвещават го и събуждат мечтите му за по-добър, по-справедлив, по-мъдър, и по-красив живот. Но както при хората, така и при книгите, не винаги можеш да попаднеш в хубаво общество – може да се натъкнеш и на недобро.
Докато размишлявам за тези неща, без да се усетя съм стигнал до близката книжарница и съм спрял пред витрината с изложените в нея книги. Сега изборът е мой в какво общество ще попадна…
Двама младежи разговарят.
– Препоръчвам ти да прочетеш тази книга – говори разпалено единият. – Страхотна е. Много се забавлявах, докато я четох.
– Мислиш ли, че и на мен ще ми хареса? – пита другият.
– Няма начин. Страшно забавна е.
След като отминаха и чух това, аз вече нямаше как да не се замисля за книгите. Има хора като мене, които отделят значително време в четене и четенето става важна част от живота им. Затова си заслужава да помислим върху това, какво са за нас книгите, какво ни дават те. Те вземат много от времето ни, но и много ни дават. Замислих се върху думите на момчето, което препоръчваше на другаря си прочетената от него книга. То казваше, че много се забавлявало, докато чело книгата. Това не е много добър комплимент за тази книга. Ако четивото само забавлява и не те кара сериозно да се замислиш върху прочетеното, едва ли си заслужава усилието. В една книга трябва да има и забавни моменти, но тежестта не бива да пада върху тях. Тя трябва още да събужда чувства и емоции, да възпитава и развива художествен вкус, да има в нея много поезия, да дава познания за живота и още толкова много други неща. Само тогава тя би била хубава книга и ще кара читателя да се връща многократно към нея и да я препрочита. Най-добрите книги са тези, които дават най-много храна за размисъл и то на най-различни теми. При четенето на книга, попадаш в определено общество. Хубавата книга, както и доброто общество облагородяват човека, просвещават го и събуждат мечтите му за по-добър, по-справедлив, по-мъдър, и по-красив живот. Но както при хората, така и при книгите, не винаги можеш да попаднеш в хубаво общество – може да се натъкнеш и на недобро.
Докато размишлявам за тези неща, без да се усетя съм стигнал до близката книжарница и съм спрял пред витрината с изложените в нея книги. Сега изборът е мой в какво общество ще попадна…












