My OperaСУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 17
Saturday, April 13, 2013 5:03:26 AM
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 17
Денят започва с навъсено от сиви дъждовни облаци небе. Всеки момент може да завали. Лек ветрец подухва и насмита захвърлените от небрежните минувачи хартии. Към мен приближават девойка и младеж. Заслушвам се в разговора им.
– Сгреши като не дойде. Прекарахме си страхотно – упрекваше приятеля си момичето.
– Не беше грешка. Нямах възможност да дойда. Ще го направя следващия път – усмихва й се влюбено той.
Замислям се за грешките, които всички допускаме в живота си. На човека е присъщо да греши. Лошото е ако се случва често по важни въпроси с голямо значение в живота. Може би една от най-големите грешки е, че често се опитваме да се покажем пред другите, такива каквито не сме: да се представим по-добри и по-приятни, отколкото сме в действителност. Човешко е да се греши, но упорството в грешките вече е признак на неблагоразумие и слабохарактерност. Достойнството на разумния човек се заключава не в това, че не прави грешки, а в това, че не допуска тяхното повторение. Единственото положително нещо в грешките на един човек е, че те са урок за друг. Когато не можем да сложим спирачки на малките грешки, те могат да ни отведат твърде далече – до големите пороци и престъпления. Не е за вярване този, който казва, че не греши. Всички сме хора и допускаме грешки, но разликата на едни от други е тази, че всеки изпитва различна степен на угризение на съвестта след греха.
Сякаш за да прекъснат потока на тези разбъркани мисли в главата ми, закапаха първите капки на дъжда. Те ме принуждават бързо да разтворя чадъра си и да побързам към мястото накъдето съм тръгнал.
Денят започва с навъсено от сиви дъждовни облаци небе. Всеки момент може да завали. Лек ветрец подухва и насмита захвърлените от небрежните минувачи хартии. Към мен приближават девойка и младеж. Заслушвам се в разговора им.
– Сгреши като не дойде. Прекарахме си страхотно – упрекваше приятеля си момичето.
– Не беше грешка. Нямах възможност да дойда. Ще го направя следващия път – усмихва й се влюбено той.
Замислям се за грешките, които всички допускаме в живота си. На човека е присъщо да греши. Лошото е ако се случва често по важни въпроси с голямо значение в живота. Може би една от най-големите грешки е, че често се опитваме да се покажем пред другите, такива каквито не сме: да се представим по-добри и по-приятни, отколкото сме в действителност. Човешко е да се греши, но упорството в грешките вече е признак на неблагоразумие и слабохарактерност. Достойнството на разумния човек се заключава не в това, че не прави грешки, а в това, че не допуска тяхното повторение. Единственото положително нещо в грешките на един човек е, че те са урок за друг. Когато не можем да сложим спирачки на малките грешки, те могат да ни отведат твърде далече – до големите пороци и престъпления. Не е за вярване този, който казва, че не греши. Всички сме хора и допускаме грешки, но разликата на едни от други е тази, че всеки изпитва различна степен на угризение на съвестта след греха.
Сякаш за да прекъснат потока на тези разбъркани мисли в главата ми, закапаха първите капки на дъжда. Те ме принуждават бързо да разтворя чадъра си и да побързам към мястото накъдето съм тръгнал.
