My OperaЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ 6
Sunday, April 14, 2013 6:35:01 AM
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ 6
Тази сутрин бе провървяло много на гарвана. Друг път, едва успяваше да намери изхвърлено парченце вмирисано сирене, а сега изведнъж – кашкавал! Такъв деликатес отдавна не беше му се случвало да вкуси. Това беше причината да не бърза да лапне вкусната си хапка, а да се наслади на сладостния миг на очакване на голямото удоволствие. С времето удоволствията му намаляваха. В старата гора всички знаеха за него всичко, а и той знаеше всичко за всички. И най-лошото или не признаваха таланта му на певец, или бяха свикнали с него и не му обръщаха никакво внимание, колкото и да се стараеше. В отегчителното му ежедневие, дори и усмивката на яркото утринно слънце не му направи никакво впечатление. Не можеше да се зарадва, че денят ще бъде хубав – такъв беше вчерашният, а и завчерашният също. Оставаше му само да се наслади на хубавата закуска.
В това време обаче, хитрата лисица, сякаш прочела мислите му. Появи се тя, застана под сухия клон на който бе кацнал гарванът и като видя кашкавала в човката му, облиза се, и рече:
– Добро утро, пръв между певците!
Патилата не веднъж от хитростта на лисицата птица не отговори нищо.
– Вчера те слушах като пееше и си помислих, колко са несправедливи обитателите на нашата гора към тебе. Ти влагаш всичко от себе си, за да ги зарадваш, а никой не се сеща да те аплодира.
Гарванът само потвърди с кимане на главата, че нещата стоят точно така и повдигна криле, с което искаше да каже: „Така е, но какво да се прави!?“
Лисицата продължава с ласкателен глас:
– Питам се какво ли би станало, ако отидеш в съседната гора и покажеш там на какво си способен? Тук никой не те забелязва, а там ще можеш пред всички да се похвалиш с неоспоримия си талант на певец и хубавец. Как мислиш, дали там ще те посрещнат с истински възторг?
Гарванът, съблазнен от примамливата картина на успеха, която нарисува лисицата за него, не издържа и се провикна:
– Ще ме приветстват бурно!
Парчето кашкавал падна от човката му право в гърлото на лисицата. Тя го глътна и побърза сита, и доволна, да се потули в сенчестите места на гората.
А гарванът в яда си отскубна едно перо от опашката си и вбесен от глупостта си полетя с мощен грак над върховете на смълчаните дървета. Докато летеше се зарече, повече никога да проговаря и думица на хитрата лисица, дори и когато няма парченце кашкавал в човката.
Тази сутрин бе провървяло много на гарвана. Друг път, едва успяваше да намери изхвърлено парченце вмирисано сирене, а сега изведнъж – кашкавал! Такъв деликатес отдавна не беше му се случвало да вкуси. Това беше причината да не бърза да лапне вкусната си хапка, а да се наслади на сладостния миг на очакване на голямото удоволствие. С времето удоволствията му намаляваха. В старата гора всички знаеха за него всичко, а и той знаеше всичко за всички. И най-лошото или не признаваха таланта му на певец, или бяха свикнали с него и не му обръщаха никакво внимание, колкото и да се стараеше. В отегчителното му ежедневие, дори и усмивката на яркото утринно слънце не му направи никакво впечатление. Не можеше да се зарадва, че денят ще бъде хубав – такъв беше вчерашният, а и завчерашният също. Оставаше му само да се наслади на хубавата закуска.
В това време обаче, хитрата лисица, сякаш прочела мислите му. Появи се тя, застана под сухия клон на който бе кацнал гарванът и като видя кашкавала в човката му, облиза се, и рече:
– Добро утро, пръв между певците!
Патилата не веднъж от хитростта на лисицата птица не отговори нищо.
– Вчера те слушах като пееше и си помислих, колко са несправедливи обитателите на нашата гора към тебе. Ти влагаш всичко от себе си, за да ги зарадваш, а никой не се сеща да те аплодира.
Гарванът само потвърди с кимане на главата, че нещата стоят точно така и повдигна криле, с което искаше да каже: „Така е, но какво да се прави!?“
Лисицата продължава с ласкателен глас:
– Питам се какво ли би станало, ако отидеш в съседната гора и покажеш там на какво си способен? Тук никой не те забелязва, а там ще можеш пред всички да се похвалиш с неоспоримия си талант на певец и хубавец. Как мислиш, дали там ще те посрещнат с истински възторг?
Гарванът, съблазнен от примамливата картина на успеха, която нарисува лисицата за него, не издържа и се провикна:
– Ще ме приветстват бурно!
Парчето кашкавал падна от човката му право в гърлото на лисицата. Тя го глътна и побърза сита, и доволна, да се потули в сенчестите места на гората.
А гарванът в яда си отскубна едно перо от опашката си и вбесен от глупостта си полетя с мощен грак над върховете на смълчаните дървета. Докато летеше се зарече, повече никога да проговаря и думица на хитрата лисица, дори и когато няма парченце кашкавал в човката.
