My OperaЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ 7
Monday, April 15, 2013 7:02:39 AM
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ 7
След като с ласкателството си лисицата вчерашната сутрин измами гарвана и отмъкна закуската му реши че по същия нечин ще успее отново. Изчака тя скрита в храстите с много търпение долитането на гарвана върху сухия клон на стария орех. Измъкна се от прикритието си и тръгна уж с нехайна походка към дървото. Видя изпод око сиренето в човката на гарвана и щом стигна под клона започна пак с тънкия си измамен гласец да ласкае глупавата според нея птица.
– Знаеш ли скъпи съседе, къде мога да си пийна студена изворна водица в гората, след обилната си закуска?
Гарванът нали се беше зарекъл да не говори с хитрушата, нищо не отговори.
– Изворът от който пиех аз пресъхна. Три дни жадна ходя и няма кой да се смили над мене. Накрая си казах, ако някой може, то това е само гарванът. Той единствен лети навсякъде в гората и знае къде какво има и къде какво става. Сигурно ще ми каже, къде мога да отида да утоля жаждата си?
Гарванът продължава да си мълчи, стиснал здраво сиренето в човката си.
– Кокошката която изядох за закуска беше толкова тлъста, че сега направо умирам от жажда. Е, кажи ми де, защо мълчиш? Нали всичко виждаш и всичко знаеш?
Гарванът глътна парчето сирене и едва тогава проговори:
– Лъжецът само първия път може да се радва на лъжата си, защото втори няма да има – гласеше мъдрият му отговор.
Лисицата разбра, че тази сутрин няма да сполучи и като подви опашка, разочарована побърза да се отдалечи с празен стомах от старото дърво.
След като с ласкателството си лисицата вчерашната сутрин измами гарвана и отмъкна закуската му реши че по същия нечин ще успее отново. Изчака тя скрита в храстите с много търпение долитането на гарвана върху сухия клон на стария орех. Измъкна се от прикритието си и тръгна уж с нехайна походка към дървото. Видя изпод око сиренето в човката на гарвана и щом стигна под клона започна пак с тънкия си измамен гласец да ласкае глупавата според нея птица.
– Знаеш ли скъпи съседе, къде мога да си пийна студена изворна водица в гората, след обилната си закуска?
Гарванът нали се беше зарекъл да не говори с хитрушата, нищо не отговори.
– Изворът от който пиех аз пресъхна. Три дни жадна ходя и няма кой да се смили над мене. Накрая си казах, ако някой може, то това е само гарванът. Той единствен лети навсякъде в гората и знае къде какво има и къде какво става. Сигурно ще ми каже, къде мога да отида да утоля жаждата си?
Гарванът продължава да си мълчи, стиснал здраво сиренето в човката си.
– Кокошката която изядох за закуска беше толкова тлъста, че сега направо умирам от жажда. Е, кажи ми де, защо мълчиш? Нали всичко виждаш и всичко знаеш?
Гарванът глътна парчето сирене и едва тогава проговори:
– Лъжецът само първия път може да се радва на лъжата си, защото втори няма да има – гласеше мъдрият му отговор.
Лисицата разбра, че тази сутрин няма да сполучи и като подви опашка, разочарована побърза да се отдалечи с празен стомах от старото дърво.
