ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

ПОТЪНАЛ В ТИШИНА

Стоя потънал в тишина и мълчаливо наблюдавам поредното превъплъщение на планината. Как тихо стъпва слънцето към хоризонта. И предпазливо, за да не сгази някоя забързана мечта към мястото където те се сбъдват. А от насрещните бърда животът нежно се усмихва. Творение на светлината, светът под мен танцува, прегърнал сенките на своите контури. Как леко диша планината, как ме обгръща в своето вълшебство.
Един орел кръжи под мене. Привечерният му обхождащ полет, със своите заострени и тънки остриета на крилата, ще среже нишката на отминаващия ден, на неизминатия път, по който неизвестното зове нозете ми. Сега е миг за съзерцание, в което мисълта открива неизследвани пространства. Денят ще си отиде, преди нощта да крачне от скалата в сянката и да повее хлад. Но Ти ще си останеш в мен със светлината, Господи – в гърдите ми ще бъде топло и в душата светло, както било е винаги, когато мракът ме обгръща, след хубав ден, успешен.