ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

БЕЗРАБОТНИЯТ

Висят ръцете му в безсилие…
Като че чук не са държали,
не са ковали радостта на дните му
и хляб не са му давали –
така висят.
На празния му ден в сърцето
животът се е свил.
Не хленчи, но едва върви –
така са тежки безработните ръце,
че още малко
гръбнака му превит ще счупят.
Ръцете само давали,
сега висят от работа ограбени,
студени и безсилни,
дори на себе си ненужни.
И безработният върви до ситите,
доволните,
с отпуснати ръце
сред хората върви
в деня си гладен, гладен,
но без посока и не знае накъде отива,
превърнал се в невзрачна сянка.
И сам се пита той дали ще има сила
в юмруци
да стисне безработните ръце
и с тях
да цапардоса някоя самодоволна мутра,
да провери, че още съществуват.