ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

РЕКВИЕМ ЗА СЕЛАТА

Изоставихме селото,
всичко забравихме –
коренът свой и земята.
Къщите стенат
от ветрове изтърбушени,
забравили меката ласка
от огън в огнището.
Дворове обрасли и тъжни
сънуват гласа на петел –
по улици прашни и пусти
само вятър сърдит
спори тихо с дъжда
и нашепва печал в тишината.
В тишината чакали проплакват
и белките шетат в таваните...
Изоставихме селото –
земята забравихме,
която все още ни храни.