ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

МИСЪЛТА

Мисълта е странник неуморен –
замръква и осъмва неочаквано,
там където си поиска или
където случат я отведе.
Тя може да е бърза,
а може и лениво да се влачи –
от клон на кон,
от цвят на цвят
през часовете ни прехвръква;
препятствия руши,
поставя бариери
и замъци строи красиви
за нашите мечти.
Тя може да ни величае
и може в просяци да ни превръща –
такъв е нравът й –
непостоянен.
Ту весела, ту тъжна,
но винаги е с нас;
не ни напуска никога –
дори и в сънищата съкровени
е неизменният ни спътник.
Понякога препуска мисълта
в ливадата на моята безсъница,
в която цветето на истината виждам как
разтваря венчелистчетата си
и пръска аромата на познанието.
Тя неуморно търси мястото, където
да върже плод,
да се рои,
но плодовете й са като нея –
ту сладки, ту без вкус или горчиви.