ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

ВЪВ ВЪРТЕЛЕЖКАТА
НА ЦВЕТОВЕТЕ

Навън е багрено и светло,
навън рисува есента
и въртележката на цветовете
на своите криле ни носи.
Пак слънцето с подскок изгрява
от пламналия в багри хоризонт
и хубав ден, щастлив ни обещава
и аз посрещам го с поклон.
С отблясъци в очите уловени
играе светлината своя танц
и в приказните есенни картини
намира всеки радостта си нова.
Но в ниското, от тъмните оврази
на ниски страсти и човешка лошотия
наднича нечия неудовлетвореност
и впива змийския си зъб,
и впръсква серума на сивотата
и повсеядната неутолима злоба.
И в плъзналата сянка към деня ни,
в мъглата на безмълвното безцветие
аз търся в бликащата есен
пак баграта на своя оптимизъм.