ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

БЕЗРАБОТНИТЕ РЪЦЕ

Висят отпуснати ръцете,
от сила неизползвана тежат.
Висят унило, непотребни,
забравили за същността си.
Навикнали да правят постоянно нещо,
сега са като чужди,
не го слушат;
сега не може той
да им намери място –
джобовете не ги побират
и виждам, че не са за тях.
Тежат ръцете, а стомахът – лек,
останал като него безработен.
И злобно слънцето,
настръхнало, бодливо,
разпръсква ядовете си в небето, също гладно –
на всички даващо,
а нищичко неполучаващо
от никого в замяна.
Поне за него
не свършва работата никога.
Но слънце няма как да е човекът…
Да би могъл да го достигне
той би го цапардосал силно
и не за друго,
а нещо да направи с тях.