ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

В БЕЗРАБОТИЦАТА

В дни дълги, безработни,
от принудително безделие
ръцете се изнежват,
подуват се
и пръстите отичат
от висенето.
Краката пътя си загубват,
объркват крачката
и мекушаво стъпват
в пътеката си безпосочна,
в безцелно влачене насам-натам –
изритват злобно и без нужда
те камъка пред тях застанал.
В безцелни часове,
в безделието им
забравяш кой си, откъде си,
загубваш смисъл да живееш
и пускаш вятъра в душата ти да влезе,
да вие в нея, да лудува
и пакости безброй да прави.
В такива дни и думата „мечта“
е вече чужда, непонятна.
Превръща дните безработицата в тежко бреме,
сприятелява те с глада и отчаянието
докарва жаждата за алкохол и опиати,
донася в тежката си чанта злобата и завистта,
изгонва от сърцето добрината
и сляп за красотата тя те прави,
а нощите ти пълни с най-мъчително безсъние –
спят сладко само изморените
и сънищата им са кратки и добри.
Загубваш себе си в такива часове
и с безизходица кръщаваш нощите и дните си.