ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

ЩЕ ТРЯБВА
ДА СЕ БЯГА

Безхлебни,
хлебарките на ежедневието,
сноват насам-натам
в опоскания дом на зрелосгга ми.
Но няма да намерят нищо –
каквото имах ми го взеха,
изядоха, изпиха всичко ненаситните,
удавени в голямата си лакомия.
В приватизирания храм на моите мечти
сега с автомобили влизат,
огньове палят и танцуват голи,
пред подменените икони.
И друга литургия друг отслужва,
пред други божества кади с тамян,
с миро помазва други богомолци.
Изгонен вън,
сега в пустинята на своя свят
стоя изправен
под палещото слънце на живота.
И от изгарящите му лъчи родени,
край мен, през мен,
минават призрачни видения
които плашат.
Макар от силата на слънцето ударен
аз виждам трезво как
до мен денят ми блудства с братовата си жена,
усещам как мирисът на похот
се смесва с мириса на плесен
и на неизхвърлен гнил боклук.
А до стената на абсидата на храма
от кучетата бездомни припикана
пак виждам да повръща от преяждане
надеждата с подут корем.
Да се спася,
от тук ще трябва явно да избягам,
но накъде, на моите години,
като краката вече не държат
и мисълта
от удари безбройни замъглена
съвсем посоките обърква?