My OperaКРАТЪК РАЗГОВОР ЗА ИЗКУСТВОТО двадесет и първи разговор с Ведрина
Tuesday, November 13, 2012 7:35:50 AM
КРАТЪК РАЗГОВОР ЗА ИЗКУСТВОТО
двадесет и първи разговор с Ведрина
- Искаш ли да поговорим за изкуството? – попитах Ведрина, когато усетих присъствието й до себе си.
- Добре, да поговорим, макар да знам, че този разговор няма да е лесен, а аз имам малко свободно време – съгласява се тя. - За какво по-точно искаш да беседваме?
- Искам да ми кажеш от какво най-вече, според теб, трябва да се пази един творец при работата си върху художественото произведение?
- Първото нещо за което се сещам е, че трябва да има мярка в обема и да не разводнява излишно сюжета. Иначе има опасност да досади на публиката. Краткостта е белег на ясна мисъл.
- Как да се предпази от подобна грешка?
- Като не го претрупва с излишни детайли и подробности.
- Какви слабости напоследък най-често откриваш в художествените произведения?
- В стремежа си да харесат на широката публика - сладникавост и безвкусица.
- Какво друго те дразни?
- Една голяма част от творбите звучат архаично, в друга се използват прекалено много клишета. Забелязва се анахронизъм, няма стремеж към нов израз. Еднообразието в стила отблъсква.
- В този смисъл, кое е най-трудното?
- Да имаш свой стил и да си различен всеки път. Стилът трябва да бъде естествен, не самоцелен умозрителен, натрапчив и бъбрив.
Замълчавам за миг, замислен над думите й. После казвам:
- Високи изисквания имаш към творците. Трудно е да се постигне това за което говориш.
- Не аз ги имам, а изкуството. А че е трудно, трудно е. Иначе всеки щеше да умее да го създава с лекота и то нямаше да има толкова силно въздействие върху душите и сърцата на хората – отвръща Ведрина.
- Мисля, че ще има върху какво да помисля сериозно след нашата беседа, преди да посегна към перото или четката – добавям.
- Това е само една малка част от всичко за което бихме могли да разсъждаваме. Като за начало е достатъчно. Доволен ли си от разговора ни?
- Доволен съм и си мисля, че беше много полезен за мен и работата ми.
- Тогава, до нови срещи – казва събеседничката ми и тихо се оттегля в покоите си.
двадесет и първи разговор с Ведрина
- Искаш ли да поговорим за изкуството? – попитах Ведрина, когато усетих присъствието й до себе си.
- Добре, да поговорим, макар да знам, че този разговор няма да е лесен, а аз имам малко свободно време – съгласява се тя. - За какво по-точно искаш да беседваме?
- Искам да ми кажеш от какво най-вече, според теб, трябва да се пази един творец при работата си върху художественото произведение?
- Първото нещо за което се сещам е, че трябва да има мярка в обема и да не разводнява излишно сюжета. Иначе има опасност да досади на публиката. Краткостта е белег на ясна мисъл.
- Как да се предпази от подобна грешка?
- Като не го претрупва с излишни детайли и подробности.
- Какви слабости напоследък най-често откриваш в художествените произведения?
- В стремежа си да харесат на широката публика - сладникавост и безвкусица.
- Какво друго те дразни?
- Една голяма част от творбите звучат архаично, в друга се използват прекалено много клишета. Забелязва се анахронизъм, няма стремеж към нов израз. Еднообразието в стила отблъсква.
- В този смисъл, кое е най-трудното?
- Да имаш свой стил и да си различен всеки път. Стилът трябва да бъде естествен, не самоцелен умозрителен, натрапчив и бъбрив.
Замълчавам за миг, замислен над думите й. После казвам:
- Високи изисквания имаш към творците. Трудно е да се постигне това за което говориш.
- Не аз ги имам, а изкуството. А че е трудно, трудно е. Иначе всеки щеше да умее да го създава с лекота и то нямаше да има толкова силно въздействие върху душите и сърцата на хората – отвръща Ведрина.
- Мисля, че ще има върху какво да помисля сериозно след нашата беседа, преди да посегна към перото или четката – добавям.
- Това е само една малка част от всичко за което бихме могли да разсъждаваме. Като за начало е достатъчно. Доволен ли си от разговора ни?
- Доволен съм и си мисля, че беше много полезен за мен и работата ми.
- Тогава, до нови срещи – казва събеседничката ми и тихо се оттегля в покоите си.
