My OperaЗА ВЪЗВИШЕНОТО И КРАСИВОТО двадесет и втори разговор с Ведрина
Wednesday, November 14, 2012 6:55:10 AM
ЗА ВЪЗВИШЕНОТО И КРАСИВОТО
двадесет и втори разговор с Ведрина
Недалеч от мен един клошар ровеше настървено в контейнера за боклук и вадеше от него неща, които ми беше трудно да си представя, че могат отново да послужат на някого за нещо. Дрехите му, миризмата която идваше от контейнера, както и цялата обстановка около мен, рязко контрастираха с възвишения свят на изкуството, в който бях потопен с мислите и сетивата си. В този момент почувствах докосване по рамото от приятелска ръка. Беше Ведрина.
- Усещам, че тази гледка смущава душевния ти комфорт, нали?
- Няма как да не е така.
- И какви мисли ти минават сега през главата, като гледаш всичко това? – пита тя.
- Питам се има ли място за възвишени неща и изкуство в едно упадащо общество, пък и в която и да било друга област?
- Отговорът е ясен, няма защо да си отговаряш.
- Затова в нашата държава в момента, обхваната от икономическа криза, от корупция, безработица и упадък на нравствеността все по-трудно е да се мисли и говори за възвишеност, наука и изкуство.
- Така е. Когато хората са обзети от мисълта да оцеляват, когато са отдадени на дребни страсти и жалки удоволствия, трудно е да ги приобщиш към каузата на изкуството – добавя Ведрина.
- В такива условия красивото може да бъде само случайност.
- И тази случайност не заема такова място, че да може да промени към добро общия вкус и да накара повечето хора да се обърнат с лице към красотата – продължава мисълта ми моята приятелка.
Докато събеседваме, бездомникът е преровил изцяло контейнера, извлякъл е от него всичките си възможни съкровища и метнал на гръб мръсния си чувал пълен с тях бавно се отдалечава в мръсната, сякаш извадена от контейнера улица.
В противоположната посока тръгвам и аз, като помахвам с ръка на Ведрина за довиждане.
А есенният вятър тъжно просвирва в ушите ми и насмел окапалите листа по тротоара, равнодушен към проблемите на възвишеното и красивото ги понася към близкия прашен, пълен с отпадъци ъгъл.
двадесет и втори разговор с Ведрина
Недалеч от мен един клошар ровеше настървено в контейнера за боклук и вадеше от него неща, които ми беше трудно да си представя, че могат отново да послужат на някого за нещо. Дрехите му, миризмата която идваше от контейнера, както и цялата обстановка около мен, рязко контрастираха с възвишения свят на изкуството, в който бях потопен с мислите и сетивата си. В този момент почувствах докосване по рамото от приятелска ръка. Беше Ведрина.
- Усещам, че тази гледка смущава душевния ти комфорт, нали?
- Няма как да не е така.
- И какви мисли ти минават сега през главата, като гледаш всичко това? – пита тя.
- Питам се има ли място за възвишени неща и изкуство в едно упадащо общество, пък и в която и да било друга област?
- Отговорът е ясен, няма защо да си отговаряш.
- Затова в нашата държава в момента, обхваната от икономическа криза, от корупция, безработица и упадък на нравствеността все по-трудно е да се мисли и говори за възвишеност, наука и изкуство.
- Така е. Когато хората са обзети от мисълта да оцеляват, когато са отдадени на дребни страсти и жалки удоволствия, трудно е да ги приобщиш към каузата на изкуството – добавя Ведрина.
- В такива условия красивото може да бъде само случайност.
- И тази случайност не заема такова място, че да може да промени към добро общия вкус и да накара повечето хора да се обърнат с лице към красотата – продължава мисълта ми моята приятелка.
Докато събеседваме, бездомникът е преровил изцяло контейнера, извлякъл е от него всичките си възможни съкровища и метнал на гръб мръсния си чувал пълен с тях бавно се отдалечава в мръсната, сякаш извадена от контейнера улица.
В противоположната посока тръгвам и аз, като помахвам с ръка на Ведрина за довиждане.
А есенният вятър тъжно просвирва в ушите ми и насмел окапалите листа по тротоара, равнодушен към проблемите на възвишеното и красивото ги понася към близкия прашен, пълен с отпадъци ъгъл.
