ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

УТРИННИ ИЛЮЗИИ

Ненакърнен живот
с очите на дете
лежи в постелята на дните.
Към мен поглежда насърчително
и мами с прелестите на жена
събудена от топлата милувка
на първия проходил слънчев лъч,
от порива на първото любовно чувство.
Върху клепачите полуотворени
трепти росата
на отлетялата омайна нощ,
любовна нощ, мечтателна,
нощ буйна и неизмерима
от пулсовете на сърцата.
И обещаваща…
Искрици звездни
в косата й блестят неугасени
и лунни шепоти от нея падат
по млечнобелите й рамене.
Видение и сън
на утрото в усмивката
и в песента на влюбения славей,
портрет на всичките сезони
минаващи през мен,
и вливащи се в твоя ден.