My OperaПО НЕУТЪПКАНАТА ПЪТЕКА тридесет и трети разговор с Ведрина
Saturday, December 15, 2012 7:54:31 AM
ПО НЕУТЪПКАНАТА ПЪТЕКА
тридесет и трети разговор с Ведрина
Облегнат на перилата на терасата наблюдавам как животът тече. Усещам как се влива и изтича от мен. Животът, наказание или награда? И както често се случва напоследък, запитам ли се за нещо важно, веднага усещам присъствието на Ведрина до себе си.
- Ти да не мислиш, че можеш да дадеш отговор на този въпрос? Мнозина и преди теб са се питали това – припомня ми тя.
- Да. И навярно мнозина и след мен ще си го задават.
- Тогава не го мисли.
- Все пак, щом е дошъл, трябва по някакъв начин да си отговоря – казвам й.
- Тогава ми кажи, какъв е смисълът на живота?
- Едва ли може да се формулира точно.
- Не бягай от отговор.
- Един от аспектите се заключава в това, че може би идваме на земята, за да открием живота за себе си. Един експеримент на същността му за постигане на щастие и успех, по един от многото възможни начини.
- Тоест, животът на всеки един човек е една възможност, една неутъпкана пътека, която да ни доведе до целта. Така ли да те разбирам?
- Много добре си ме разбрала.
- Но как да се освободим от влиянието на другите, когато вървим по избрания си или предначертания за нас път?
- Като не се опитваме да съдим за себе си, през погледа на другите за нас.
Под терасата вървят баща и момче. Чувам бащата да казва на сина си:
- Ти си голям глупак. Защо се оставяш да те водят другите за носа?
Тези му думи дават основание на Ведрина да ме попита:
- Все пак не може да не се интересуваме и не може да ни бъде безразлично какво мислят другите за нас, нали?
- Да, така е. Другите могат да ни отворят очите за много неща, могат да ни спестят много грешки. Точно това се опитва да направи този баща, като говори на така на сина си. Но те също така могат да ни хвърлят в заблуждения, да ни отклонят от пътя.
- Тогава!?
- Тогава е добре да помним, че не трябва да се притесняваме толкова много за това, какво мислят другите за нас. Преди всичко по-важното е какво мислим ние за самите себе си, как се чувстваме в света и в своя вътрешен свят.
Замълчаваме загледани в играещите деца на детската площадка. Под терасата се появява мой приятел на когото съм обещал да помогна в една важна за него работа.
- Иване, трябва да тръгваме, за да не закъснеем – виква ми той.
Мълчаливо му кимвам и казвам на Ведрина:
- Ето, виждаш ли? Той се опитва да ми каже какво трябва. А според мене, трябва да довършим диалога си.
- Върви, няма да те задържам. Този разговор може да бъде безкраен.
- Така е. Но не винаги е възможно да се върнем към него, защото той възниква само при определени обстоятелства и нагласи.
Кимвам и за довиждане, грабвам дрехата си и и хуквам навън, където приятелят ми ме чака.
тридесет и трети разговор с Ведрина
Облегнат на перилата на терасата наблюдавам как животът тече. Усещам как се влива и изтича от мен. Животът, наказание или награда? И както често се случва напоследък, запитам ли се за нещо важно, веднага усещам присъствието на Ведрина до себе си.
- Ти да не мислиш, че можеш да дадеш отговор на този въпрос? Мнозина и преди теб са се питали това – припомня ми тя.
- Да. И навярно мнозина и след мен ще си го задават.
- Тогава не го мисли.
- Все пак, щом е дошъл, трябва по някакъв начин да си отговоря – казвам й.
- Тогава ми кажи, какъв е смисълът на живота?
- Едва ли може да се формулира точно.
- Не бягай от отговор.
- Един от аспектите се заключава в това, че може би идваме на земята, за да открием живота за себе си. Един експеримент на същността му за постигане на щастие и успех, по един от многото възможни начини.
- Тоест, животът на всеки един човек е една възможност, една неутъпкана пътека, която да ни доведе до целта. Така ли да те разбирам?
- Много добре си ме разбрала.
- Но как да се освободим от влиянието на другите, когато вървим по избрания си или предначертания за нас път?
- Като не се опитваме да съдим за себе си, през погледа на другите за нас.
Под терасата вървят баща и момче. Чувам бащата да казва на сина си:
- Ти си голям глупак. Защо се оставяш да те водят другите за носа?
Тези му думи дават основание на Ведрина да ме попита:
- Все пак не може да не се интересуваме и не може да ни бъде безразлично какво мислят другите за нас, нали?
- Да, така е. Другите могат да ни отворят очите за много неща, могат да ни спестят много грешки. Точно това се опитва да направи този баща, като говори на така на сина си. Но те също така могат да ни хвърлят в заблуждения, да ни отклонят от пътя.
- Тогава!?
- Тогава е добре да помним, че не трябва да се притесняваме толкова много за това, какво мислят другите за нас. Преди всичко по-важното е какво мислим ние за самите себе си, как се чувстваме в света и в своя вътрешен свят.
Замълчаваме загледани в играещите деца на детската площадка. Под терасата се появява мой приятел на когото съм обещал да помогна в една важна за него работа.
- Иване, трябва да тръгваме, за да не закъснеем – виква ми той.
Мълчаливо му кимвам и казвам на Ведрина:
- Ето, виждаш ли? Той се опитва да ми каже какво трябва. А според мене, трябва да довършим диалога си.
- Върви, няма да те задържам. Този разговор може да бъде безкраен.
- Така е. Но не винаги е възможно да се върнем към него, защото той възниква само при определени обстоятелства и нагласи.
Кимвам и за довиждане, грабвам дрехата си и и хуквам навън, където приятелят ми ме чака.
