My OperaЛИСТАТА - четиринадесети упок
Wednesday, February 13, 2013 6:43:51 AM
ЛИСТАТА - четиринадесети упок
Събудих се късно сутринта. Слънцето се бе вдигнало високо и подканяше към действие. До оставената ми закуска в кухнята намерих бележка: „На бахчата съм. Като закусиш, ела.“ Хапнах набързо и преди да тръгна потърсих Димчо, за да му предложа да дойде с мене – имах да му разказвам за копринената пеперуда. Но него го нямаше и затова поех сам на там.
Заварих чичо Богдан да работи в лехите с доматите. Той се зарадва като ме видя и каза:
– Друго си е, като ще си имам помощник.
– Аз пък съм един помощник – отвърнах.
– Добър си, а най-много ми харесва, че си още по-добър, като ученик.
– Какво правиш сега, чичо?
– Колтуча доматите.
– Какво, какво?
– Извършвам колтучене на растенията.
Повдигнах неразбиращо рамене.
– Не знаеш какво е, нали? Колтученето представлява отстраняване на страничните клонки.
– Защо е необходимо да се прави?
– Чрез колтученето и кършенето се отстраняват излишните връхчета. След него хранителните вещества се използват по-добре от оставените да се развиват плодове. Прилага се при ранните домати. При кършенето се отчупва върха на стъблото след образуването на 4-5 пъпки.
– Много ли грижи изисква доматът?
– Много. Той е топлолюбиво растение. За да могат плодовете му да узреят при нашите условия, отглеждаме го от разсад.
– А как се получава разсадът?
– От семената засети в парници, след това се разсажда на лехи, каквито тук съм направил аз. Грижите, които се полагат по-късно са: поливане – с тебе вече сме го правили многократно; разрохкване на почвата, подхранване, връзване, пръскане с препарати против вредителите, колтучене, кършене, бране и есента разчистване на мястото за следващата година.
– Трудна и трудоемка работа – поклатих глава с разбиране аз.
– Но си струва труда. Доматът е ценно зеленчуково растение. Плодовете му са богати на витамини, имат приятен, свеж вкус и действат благоприятно на храносмилането. Затова те са много търсени и на външния пазар. Използват се в консервната промишленост за какво?
– За производството на доматен сок! – веднага отговарям.
– Точно така. И още за доматено пюре, лютеница и други храни.
– Какво още е добре да знам за плодовете, чичо?
– Плодът е съестен, ярко оцветен, обикновено червен, месест, семков, с диаметър 1-2 cm при дивите растения и обикновено много по-голям при културните. Той е сочна двугнездна или многогнездна ягода с различна форма или големина. Теглото може да достигне от 1-2 грама до 500 и повече при едроплодните домати.
Правим малка пауза с която чичо ми дава възможност да осмисля казаното.
– От какво са ти оцветени така панталоните?
– От стъблата, защото стъблата и листата са покрити с власинки, които отделят вещество с характерна миризма и то полепва по дрехите при допир. А знаеш ли коя е родината на домата?
– Не знам.
– Родината му е тропичната част на Америка и е едно от най-старите културни растения. Доматът принадлежи към семейство Картофови. Той е многогодишен с кратък живот, отглеждан като едногодишно растение, обикновено достигащо 1-3 m височина със слабо дървесно стъбло, което обикновено лази по други растения.
В този момент по пътеката водеща към бахчата се зададе Димчо. Много се зарадвах на идването му.
– Как се досети да ни потърсиш тук? – попитах го.
– Знам аз къде може да сте по това време – махна с ръка приятелят ми, демонстрирайки досетливостта си. – За какво си говорехте?
– Тъкмо чичо ми разказва за доматите. Имам и от вчера да ти разказвам интересни неща, но това ще стане друг път, когато сме само двамата. Сега ще слушаме какво казва чичо Богдан.
– Ама вие ще ме уморите. Ненаситни сте. Ако сте такива и в училище, цена няма да имате.
– Там е друго – казах аз. – Като трябва всеки ден по необходимост да учиш, не ти се ще. А ти, чичо разказваш интересно, показваш ни на място нещата, което е от голямо значение. Тук не е като в клас.
– Седнахме в сянката на млад бряст. Чичо Богдан откъсна едно листо, завъртя го в ръка и по унесения му поглед предусетихме, че се кани да ни преподаде новия урок.
– Ще говорим за външното устройство на листа – започна той.
Застанахме от двете му страни притаили дъх.
– Първите листа на растенията се развиват от зародишните листенца на семето, а останалите се образуват от нарастващия връх на стъблото. Отначало те са малки, нежни и напластени върху нарастващия връх. Младите листенца растат бързо в основата си и последователно се отделят от пъпката. Листата растат само до определени размери. На един напълно развит лист различаваме две части: дръжка и плоска част, наречена петура. Вижте, при основата на дръжките върху стъблото се намират една или повече странични, наречени още пазвени пъпки, а у някои растения от двете страни при основата на дръжката има по един малък прилистник. Листната дръжка свързва петурата със стъблото и я поддържа встрани от него. У едни растения тя е по-дълга, а у други по-къса. Тя е гъвкава и придава по-голяма устойчивост срещу силата на ветровете. Но листата пък на кокичето и перуниката нямат дръжка – петурата им е заловена направо за стъблото. Такива листа се наричат седящи. У царевицата и пшеницата дръжката на листата е много широка и обхваща част от стъблото над възела. Тя образува влагалище, което придава по-голяма здравина на стъблото.
Чичо прави малка пауза, прогонва кацналата на ръката му муха и продължава:
– Петурата е най-важната част на листа. У повечето растения тя е разположена почти хоризонтално. Горната й повърхнина най-често е гладка и по-тъмно зелена, а долната у повечето растения е осеяна с нежни космици, наречени трихоми и е по-слабо зелена. По нея изпъква една или няколко дебели жилки – проводяща тъкан, като продължение на тази в стъблото и листната дръжка. Големите жилки се разклоняват на по-тънки и пронизват цялата петура. Това разклоняване или както се нарича, жилкуване на листа, е най-разнообразно.
– Какво бива то, чичо?
– Бива мрежовидно при дъба, върбата и крушата; успоредно – при царевицата и пшеницата или дъговидно – при момината сълза. У някои растения, като бряста и бегонията, петурите се разполагат така една до друга, че помежду тях не остават големи пространства – те образуват листна мозайка. При захващането си към стъблата, листата образуват възли. Тези възли могат да са разположени спирално – при крушата и мушкатото; срещуположно и прешленесто. При срещуположното, листата на всеки следващ възел са разположени на кръст спрямо листата на съседните възли, чрез спиралното и кръстосаното разположение, листата най-малко се засенчват едни с други. Листата на мушкатото и черешата имат само по една петура и се наричат прости листа, а тези на фасула, детелината и акацията имат по няколко петури – те са сложни листа. Според формата на петурата листата биват; кръгли – на мушкатото; продълговати – на върбата; яйцевидни – на крушата; мечовидни – на перуниката; линейни – на пшеницата; сърцевидни – на люляка и други. Простите листа на отделните видове растения се различават и по ръба на петурата – той бива цял, наръбен или насечен. На сложните листа биват следните видове; дланестоперест – на конския кестен; чифтоперест – при секирчето; нечифтоперест – на бялата акация; троен – на фасула; сложноперест – при гледичията.
– А как стои въпросът с листата на доматите? – запитва Димчо.
– Листата са сложни, текоперести, дълги 10-25 cm, с 5-9 листенца, всяко от които достига до 8 cm, с назъбен ръб. Различават се два типа: обикновен и картофен тип. Стъблото и листата са мъхести. Цветовете му пък са с диаметър 1-2 cm, жълти на цвят, с 5 заострени венчелистчета. Събрани са в класовидно съцветие по 3-12.
– Толкова много неща знаеш, чичо!
– Това е, което исках да ви разкажа за листата. А вие какво се умълчахте? Този път забравихте да задавате въпроси.
– Беше ни интересно и внимателно слушахме – отвърна Димчо. – Но не ще запомним толкова много неща, от това което чухме.
– Колкото запомните, от полза ще ви е. Исках да ви кажа, че дори за едни, на пръв поглед, нищо и никакви листа, има много какво да учите. И това което ви казах, съвсем не е всичко. Може да се разгледа и вътрешното устройство на листа, което е по-сложно и за него е необходим микроскоп. Него ще изучите в часовете в училище.
– Еха, с микроскопа сигурно ще е още по-интересно – предположих аз.
– Може би – каза неопределено чичо и ни поведе към село.
Събудих се късно сутринта. Слънцето се бе вдигнало високо и подканяше към действие. До оставената ми закуска в кухнята намерих бележка: „На бахчата съм. Като закусиш, ела.“ Хапнах набързо и преди да тръгна потърсих Димчо, за да му предложа да дойде с мене – имах да му разказвам за копринената пеперуда. Но него го нямаше и затова поех сам на там.
Заварих чичо Богдан да работи в лехите с доматите. Той се зарадва като ме видя и каза:
– Друго си е, като ще си имам помощник.
– Аз пък съм един помощник – отвърнах.
– Добър си, а най-много ми харесва, че си още по-добър, като ученик.
– Какво правиш сега, чичо?
– Колтуча доматите.
– Какво, какво?
– Извършвам колтучене на растенията.
Повдигнах неразбиращо рамене.
– Не знаеш какво е, нали? Колтученето представлява отстраняване на страничните клонки.
– Защо е необходимо да се прави?
– Чрез колтученето и кършенето се отстраняват излишните връхчета. След него хранителните вещества се използват по-добре от оставените да се развиват плодове. Прилага се при ранните домати. При кършенето се отчупва върха на стъблото след образуването на 4-5 пъпки.
– Много ли грижи изисква доматът?
– Много. Той е топлолюбиво растение. За да могат плодовете му да узреят при нашите условия, отглеждаме го от разсад.
– А как се получава разсадът?
– От семената засети в парници, след това се разсажда на лехи, каквито тук съм направил аз. Грижите, които се полагат по-късно са: поливане – с тебе вече сме го правили многократно; разрохкване на почвата, подхранване, връзване, пръскане с препарати против вредителите, колтучене, кършене, бране и есента разчистване на мястото за следващата година.
– Трудна и трудоемка работа – поклатих глава с разбиране аз.
– Но си струва труда. Доматът е ценно зеленчуково растение. Плодовете му са богати на витамини, имат приятен, свеж вкус и действат благоприятно на храносмилането. Затова те са много търсени и на външния пазар. Използват се в консервната промишленост за какво?
– За производството на доматен сок! – веднага отговарям.
– Точно така. И още за доматено пюре, лютеница и други храни.
– Какво още е добре да знам за плодовете, чичо?
– Плодът е съестен, ярко оцветен, обикновено червен, месест, семков, с диаметър 1-2 cm при дивите растения и обикновено много по-голям при културните. Той е сочна двугнездна или многогнездна ягода с различна форма или големина. Теглото може да достигне от 1-2 грама до 500 и повече при едроплодните домати.
Правим малка пауза с която чичо ми дава възможност да осмисля казаното.
– От какво са ти оцветени така панталоните?
– От стъблата, защото стъблата и листата са покрити с власинки, които отделят вещество с характерна миризма и то полепва по дрехите при допир. А знаеш ли коя е родината на домата?
– Не знам.
– Родината му е тропичната част на Америка и е едно от най-старите културни растения. Доматът принадлежи към семейство Картофови. Той е многогодишен с кратък живот, отглеждан като едногодишно растение, обикновено достигащо 1-3 m височина със слабо дървесно стъбло, което обикновено лази по други растения.
В този момент по пътеката водеща към бахчата се зададе Димчо. Много се зарадвах на идването му.
– Как се досети да ни потърсиш тук? – попитах го.
– Знам аз къде може да сте по това време – махна с ръка приятелят ми, демонстрирайки досетливостта си. – За какво си говорехте?
– Тъкмо чичо ми разказва за доматите. Имам и от вчера да ти разказвам интересни неща, но това ще стане друг път, когато сме само двамата. Сега ще слушаме какво казва чичо Богдан.
– Ама вие ще ме уморите. Ненаситни сте. Ако сте такива и в училище, цена няма да имате.
– Там е друго – казах аз. – Като трябва всеки ден по необходимост да учиш, не ти се ще. А ти, чичо разказваш интересно, показваш ни на място нещата, което е от голямо значение. Тук не е като в клас.
– Седнахме в сянката на млад бряст. Чичо Богдан откъсна едно листо, завъртя го в ръка и по унесения му поглед предусетихме, че се кани да ни преподаде новия урок.
– Ще говорим за външното устройство на листа – започна той.
Застанахме от двете му страни притаили дъх.
– Първите листа на растенията се развиват от зародишните листенца на семето, а останалите се образуват от нарастващия връх на стъблото. Отначало те са малки, нежни и напластени върху нарастващия връх. Младите листенца растат бързо в основата си и последователно се отделят от пъпката. Листата растат само до определени размери. На един напълно развит лист различаваме две части: дръжка и плоска част, наречена петура. Вижте, при основата на дръжките върху стъблото се намират една или повече странични, наречени още пазвени пъпки, а у някои растения от двете страни при основата на дръжката има по един малък прилистник. Листната дръжка свързва петурата със стъблото и я поддържа встрани от него. У едни растения тя е по-дълга, а у други по-къса. Тя е гъвкава и придава по-голяма устойчивост срещу силата на ветровете. Но листата пък на кокичето и перуниката нямат дръжка – петурата им е заловена направо за стъблото. Такива листа се наричат седящи. У царевицата и пшеницата дръжката на листата е много широка и обхваща част от стъблото над възела. Тя образува влагалище, което придава по-голяма здравина на стъблото.
Чичо прави малка пауза, прогонва кацналата на ръката му муха и продължава:
– Петурата е най-важната част на листа. У повечето растения тя е разположена почти хоризонтално. Горната й повърхнина най-често е гладка и по-тъмно зелена, а долната у повечето растения е осеяна с нежни космици, наречени трихоми и е по-слабо зелена. По нея изпъква една или няколко дебели жилки – проводяща тъкан, като продължение на тази в стъблото и листната дръжка. Големите жилки се разклоняват на по-тънки и пронизват цялата петура. Това разклоняване или както се нарича, жилкуване на листа, е най-разнообразно.
– Какво бива то, чичо?
– Бива мрежовидно при дъба, върбата и крушата; успоредно – при царевицата и пшеницата или дъговидно – при момината сълза. У някои растения, като бряста и бегонията, петурите се разполагат така една до друга, че помежду тях не остават големи пространства – те образуват листна мозайка. При захващането си към стъблата, листата образуват възли. Тези възли могат да са разположени спирално – при крушата и мушкатото; срещуположно и прешленесто. При срещуположното, листата на всеки следващ възел са разположени на кръст спрямо листата на съседните възли, чрез спиралното и кръстосаното разположение, листата най-малко се засенчват едни с други. Листата на мушкатото и черешата имат само по една петура и се наричат прости листа, а тези на фасула, детелината и акацията имат по няколко петури – те са сложни листа. Според формата на петурата листата биват; кръгли – на мушкатото; продълговати – на върбата; яйцевидни – на крушата; мечовидни – на перуниката; линейни – на пшеницата; сърцевидни – на люляка и други. Простите листа на отделните видове растения се различават и по ръба на петурата – той бива цял, наръбен или насечен. На сложните листа биват следните видове; дланестоперест – на конския кестен; чифтоперест – при секирчето; нечифтоперест – на бялата акация; троен – на фасула; сложноперест – при гледичията.
– А как стои въпросът с листата на доматите? – запитва Димчо.
– Листата са сложни, текоперести, дълги 10-25 cm, с 5-9 листенца, всяко от които достига до 8 cm, с назъбен ръб. Различават се два типа: обикновен и картофен тип. Стъблото и листата са мъхести. Цветовете му пък са с диаметър 1-2 cm, жълти на цвят, с 5 заострени венчелистчета. Събрани са в класовидно съцветие по 3-12.
– Толкова много неща знаеш, чичо!
– Това е, което исках да ви разкажа за листата. А вие какво се умълчахте? Този път забравихте да задавате въпроси.
– Беше ни интересно и внимателно слушахме – отвърна Димчо. – Но не ще запомним толкова много неща, от това което чухме.
– Колкото запомните, от полза ще ви е. Исках да ви кажа, че дори за едни, на пръв поглед, нищо и никакви листа, има много какво да учите. И това което ви казах, съвсем не е всичко. Може да се разгледа и вътрешното устройство на листа, което е по-сложно и за него е необходим микроскоп. Него ще изучите в часовете в училище.
– Еха, с микроскопа сигурно ще е още по-интересно – предположих аз.
– Може би – каза неопределено чичо и ни поведе към село.
