ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

В ДЪЖДА

Вали.
Дъждът измива всичко -
дори тъгата ми измива.
Градът в краката ми лежи,
намерил образа си огледален в локвите.
Плющи дъждът по плочките,
нашепва думи по чадъра,
а аз вървя изправен между два чадъра,
два града и между две небета.
Усмихнат крача в тази двойнственост красива
и сякаш не вървя самичък, а сме двама,
макар, че другото ми аз не е до рамото ми,
а си върви под мен надолу със главата.