ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

ЗАСПАЛ Е НАЙ-ПОСЛЕ

Заспал е най-после поетът
завит с топлината на твоите ясни очи.
Заспал е завит той с надежда за щастие.
Той спи до жена си, но тебе сънува,
прегърнал с ръцете си топли света ти голям,
и измерва нощта си с усмивката твоя.
Заспал е най-после поетът –
когато е буден е с тебе
и с острия връх на перото си
говори за цветния сън на косата ти,
сред жасминови свежи ухания.
Той изстисква нощта
като думи в стиха си,
за едничката твоя усмивка.