ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

И НЕ ВЕДНЪЖ

И не веднъж, нито пък дваж
препъва ме
с опънатото си въже
на равнодушието ти студено.
И не веднъж, нито пък дваж,
събаря ме и стъпква ме
с подметките на непристъпност.
И не веднъж, нито пък дваж
изправях се след всеки удар,
сърцето ми възкръсваше
и сили все намираше да те обича.
В условия такива неизменно
и най-горещата любов угасва.