ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ - ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - фрагменти

БЕЗДОМНО КУЧЕ

Едно бездомно куче,
повярвало на сляпата съдба,
след мене тръгна,
на неудачите изплезило език.
То в стъпките ми души –
навярно му миришат на късмет,
на къшей хляб и на безгрижие.
Едно бездомно куче –
потърсило човека щедър в мен,
повярвало в доброто,
върви подире ми.
Очите му се взират в моите,
привиждат му се те на хлябове –
в мен търсят обич, топлина,
не знае то,
че аз до грам съм ги раздал.
Така повярвал, като него,
и аз след тебе тръгнах боязливо –
под стъпките ти търся цъфналото цвете
на щастието си изгубено
през праговете на годините.