Сред пороя информация за 52-то биенале във Венеция попаднах на видео в три части. В YouTube, разбира се. Авторката се е нарекла China Tracy. Имам подозрение, че е почитателка на Трейси Емин, та затова. От линк на линк, та установих, че художничката се казва Cao Fei, родена е през 1978 г. в Гуанджоу, там е завършила тяхната си художествена академия и китайската критика я смята за един от най-перспективните млади творци.
Кадър от първата част на видеото iMirror, представено в Китайския павилион на биеналето:
Линкове към клипчетата в YouTube: Първа част Втора част Трета част
Както се вижда от видеото, Cao Fei е под силното влияние на аниме, както и много хора от нейното поколение в Азия. Всъщност, първото, с което тя става известна извън родината си, е серията фотографии Cosplayers - това са фенове на аниме-сериали, които се идентифицират с някой от героите и се обличат в неговия костюм. Явлението е толкова разпространено в Япония, че бива разглеждано като своеобразна младежка субкултура. Има последователи по цял свят, организират си международни фестивали и пр. Естествено, в Китай движението е много силно.
Малък клип, който направих от снимките на Cao Fei:
Като част от проекта Cosplay, в Амстердам (De Appel) художничката представя експозицията Out of Sight с участието на живи косплейъри.
Не по-малко интересен е и друг неин проект: Hip Hop. На сайта й има снимки само от частта за Фукуока. Очевидно, там авторката се е забавлявала най-много. Останалите две части са снимани в родния й Гуанджоу и в Ню Йорк. Друг голям проект е What are you doing here, сниман в китайски завод на SIEMENS за производство на електрически крушки.
Говори се, че тазгодишният фаворит за наградата Търнър е Mark Wallinger. Аз не съм очарована, защото не виждам нищо ново в работата му "Държавата Британия". Затова пък е твърде претенциозна. Моите симпатии са на страната на Nathan Coley: или на Zarina Bhimji с нейната серия снимки на изоставени сгради и вещи, носеща неочакваното заглавие "Love (1998 - 2006)": Mike Nelson също представя интересни неща, но фотографиите не са в състояние да ми ги покажат по начин, че да ги разбера. Част от номинираните творби могат да бъдат видяни на сайта на в. Guardian.
През 1648 г. Диего Веласкес за втори път посещава Ватикана и рисува знаменития портрет на папа Инокентий Х:
Папа Инокентий Х се обявява против Вестфалския мир, който слага край на Тридесетгодишната война по най-лошия за Курията начин - ограничава участнието на папството в управлението на световните дела.
По това време бившият лорд-канцлер на Англия сър Френсис Бейкън вече е покойник, така и не успял да получи пълна реабилитация - през 1621 г. бива обвинен за подкуп и затворен в Тауър. По-късно Джеймс І помилва Бейкън, но не го връща на служба. И в този "безработен" период Френсис Бейкън написва едни от най-известните си творби: De augmentis scientiarum и Novum Organum, както и утопичния роман "Новата Атлантида".
Триста години след смъртта му неговият потомък, също Френсис Бейкън, заминава за Берлин и Париж и започва кариерата си на художник. След още двадесет години рисува серия "подготвителни" портрети преди да сътвори "своя" папа Инокентий Х - истеричен терор, както го определят изкуствоведите:
Днес в Albright-Knox Art Gallery се открива изложба с картините на Френсис Бейкън от 50-те. Видеото:
Причисляван е към символистите. Въпреки близостта си до лявата руска интелигенция още преди Революцията от 1917 г., десет години по-късно (1927 г.) Сомов нелегално бяга с лодка от околностите Петербург до Финландия и оттам - в Германия. Установява се в Париж, където умира през 1939 г. Рисува забележителни портрети: Портрет на композитора Сергей Рахманинов
Прави кориците за книгите на приятелите си Блок, Балмонт и др. Природата е любим обект за изобразяване: "През прозореца"
"Руски пасторал" е продадена на търг в Christie’s за $5,251,808:
Разбира се, той е известен най-вече с картините си от Руско-турската война 1877-1878 г.: "Скобелев под Шипка", "плевенския" цикъл "Преди атака", "Атака", "След атаката" и т.н. Вероятно е обяснимо, защо платната, изобразяващи битката за Плевен са смятани връх в творчеството на художника - в тези боеве загива брат му. Самият Верешчагин намира смъртта си през 1904 г. по време на Руско-японската война. Считал е за свой дълг да участва в съвременните му войни, за да разказва с картините си истината за тях. Една от истините за Освободителната война: Шпионин
Великолепни са пейзажите, както и многобройните платна, уловили духа на градовете и страните, които е посетил: Шинтоистко светилище в Нико
Преди броени дни Университетът Бъркли в Калифорния решава да продаде невероятната "Соломонова стена" на търг в Christie`s. Неизвестен руснак я купува за $3,624,000:
Случайно попаднах на видео, в което Ерик Булатов разказваше за Василий Ситников. Не бях чувала за този художник. И, съдейки по разказа, не е много за чудене. Ситников има странна биография - не го приемат във ВХУТЕМАЗ (висшето рисувално училище по това време), което за него се превръща в трагедия. Започва работа в Художествения институт "Серов" - показва диапозитиви по време на лекциите. Оттам идва прякорът му - Вася Фенерджията. През 1941 г. е арестуван по донос, възможно да го е грозял разстрел, но са го пратили в лудница в Казан. В края на войната е освободен и се връща в Москва, разрешават му да преподава. През 1975 г. емигрира в САЩ, но работите му нямат успех. Умира в Ню Йорк през 1987 г. През ноември 2006 г. една от картините му е продадена на търг в Лондон за $96 хил. дол. Ето я: Другите му работи се продават далеч по-евтино. Но е възможно цената им да се вдигне - много малко от тях са останали. Наследството му е разпиляно.
Не съм любител на илюстративната наративност в изобразителното изкуство. Както и на фотографския реализъм. Но Хари Холанд привлече вниманието ми. В биографичните бележки за него се споменава, че е роден в Глазгоу през 1941 г. Брюкселската галерия Mineta Contemporary през есента изложи последните му платна.
Хавиер Перес е роден през 1968 г. в Билбао. Сега живее и работи в Барселона. Произведенията му са създадени с различни техники - акварел, инсталации, видео...
Инсталацията "Диалог" (1996 г.)
През 2002 г. в Амиен (Франция) Хавиер Перес показва две видео-творби:
Миналата седмица бе закрита изложбата "Хибриди", включваща акварели, инсталации, скулптори
В една от биографиите му пише само: "Този, който отпечатваше графиките на Анди Уорхол". Завършил Pratt-Institute в Ню Йорк като бакалавър на изкуствата през 1973 г., на следващата година той се запознава с Анди Уорхол. След още три години Уорхол се разделя с дотогавашния си "печатар" и се обръща към Rupert Jasen Smith. До смъртта на попарт-гуруто през 1987 г. двамата работят заедно. През 1988 г. Смит прави серията "В памет на Анди Уорхол", част от която са портретите на Грета Гарбо.
Изненадващият
В серията "В памет на Анди Уорхол" е включен "Японският проект", който съдържа и портрети на самия Анди Уорхол.
Това не са снимки. (И аз така помислих отначало). Живописни портрети са. Номинирани за наградата на Националната портретна галерия на Великобритания. А изографисаната е Кити Гарман aka Кити Епстейн aka Кити Фройд, първата жена на Лусиан Фройд (внук на Зигмунд). Ето я ("Портрет на Кити" на Лусиан Фройд от 1948-49 г.): "Момиче с рози", "Момиче с бяло куче", "Момиче с тъмна рокля"... - все е Кити. Дъщерите на Кити и Лусиан Фройд - Анни и Анабел (работа на дядото Джейкъб Епстейн от 1952 г.)
Линкове към клипчетата в YouTube:
Като част от проекта Cosplay, в Амстердам (De Appel) художничката представя експозицията Out of Sight с участието на живи косплейъри.
Не по-малко интересен е и друг неин проект: Hip Hop. На сайта й има снимки само от частта за Фукуока. Очевидно, там авторката се е забавлявала най-много. Останалите две части са снимани в родния й Гуанджоу и в Ню Йорк. Друг голям проект е What are you doing here, сниман в китайски завод на SIEMENS за производство на електрически крушки.
WIDGETIZE