My OperaКратка история на невидимото изкуство
Tuesday, December 20, 2005 11:37:45 AM
Изложба с такова мото ще може да бъде видяна до 21 февруари.
Тя представя едни от най-интересните проекти на концептуалното изкуство. Още Марсел Дюшамп твърдял, че в изкуството важна е идеята, не продуктът. "Невидимото изкуство" стига до края - то се отказва от продукта и се опитва да представи едната "гола" идея. Бих казала, че се опитва да комуникира без информация. Странно, че не съм срещнала някой да го разглежда в този аспект. Най-вероятно, "невидимото изкуство" ще се превърне в родоначалник на постинформационното общество ))
Кураторите на изложбата са подбрали работи на Michael Asher, Robert Barry, James Lee Byars, Maurizio Cattelan, Jay Chung, Trisha Donnelly, Tom Friedman, Carsten Holler, Bethan Huws, Bruno Jakob, Yves Klein, Glenn Ligon, Jonathan Monk, Gianni Motti, and Andy Warhol.
Аз обаче реших да представя само един проект (не знам дали е включен в изложението) на Майкъл Ашър, осъществен през 1996 г. във Виена, защото ми изглежда доста знаков за това арт-направление.
...
Идеята на Ашър е да "онагледи" "разрушаването" на стаята, на пространството за изложби, предефинирането му и пресъздаването му по нов начин. Затова Ашър просто смъква на земята металните трегери.
Снимки от изложбата "A Brief History of Invisible Art" в Калифорнийския колеж по изкуствата:
Тя представя едни от най-интересните проекти на концептуалното изкуство. Още Марсел Дюшамп твърдял, че в изкуството важна е идеята, не продуктът. "Невидимото изкуство" стига до края - то се отказва от продукта и се опитва да представи едната "гола" идея. Бих казала, че се опитва да комуникира без информация. Странно, че не съм срещнала някой да го разглежда в този аспект. Най-вероятно, "невидимото изкуство" ще се превърне в родоначалник на постинформационното общество ))
Кураторите на изложбата са подбрали работи на Michael Asher, Robert Barry, James Lee Byars, Maurizio Cattelan, Jay Chung, Trisha Donnelly, Tom Friedman, Carsten Holler, Bethan Huws, Bruno Jakob, Yves Klein, Glenn Ligon, Jonathan Monk, Gianni Motti, and Andy Warhol.
Аз обаче реших да представя само един проект (не знам дали е включен в изложението) на Майкъл Ашър, осъществен през 1996 г. във Виена, защото ми изглежда доста знаков за това арт-направление....
Идеята на Ашър е да "онагледи" "разрушаването" на стаята, на пространството за изложби, предефинирането му и пресъздаването му по нов начин. Затова Ашър просто смъква на земята металните трегери.
Снимки от изложбата "A Brief History of Invisible Art" в Калифорнийския колеж по изкуствата:
You must be 
maestross # Tuesday, December 20, 2005 3:14:56 PM
2/ концептуално изкуство - дефиниция - проекти - артисти - ...... никой не го е грижа
3/ невидимото изкуство - страхотна идея да правиш такова изкуство - така е ....."комуникира без информация"
4/ "Най-вероятно, "невидимото изкуство" ще се превърне в родоначалник на постинформационното общество" - и да не се превърне - хубаво е че го има сега
5/ Художниците - не искам да се запознавам с тях - няма какво да си кажем
6/ Проектът на Майкъл Ашър е интересен - но не бих сложил металните трегери на земята, ако си разрушавам стаята/апартамента само защото трябва да ги прескачам
7/ A Brief History of Invisible Art" в Калифорнийския колеж по изкуствата - пожелавам на хората кото се занимават с изкуство да учат там - ако нищо не научат поне има какво да видят
maestross # Tuesday, December 20, 2005 5:11:08 PM
продължавай в този/друг дух ==
idel # Tuesday, December 20, 2005 8:24:50 PM
Защото на следващия месец, като продължеие на същия проект, но с друг куратор и друг художник (или художници) са излагали някакви творби и, струва ми се, са върнали трегерите на местата им. Демек, преподредили са пространството според себе си.
Но, от друга страна, това не освобождава. Това натоварва, напряга твърде много. И зрителят няма как да не остане само зрител. Ей това нещо при блоговете не е така