ТАНЯ ИЛЧЕВА

Казвала ли съм ти, че искам да започна отначало живота си? Да загърбя всичко и да го захвърля назад. И никога повече да не се обърна. Но не мога. Не мога... Аз... мислите ми бягат окрилени и каквото и да направя, както и да се опитвам да ги спра, те ме отвеждат винаги при теб. Така е, както ти го предрече- от тази любов наистина боли. Боли със силата на всички неизказани думи, със силата на мълчанието, на огъня, който бавно ме гори, със силата на вятъра, който безмилостно ме брули всяка нощ, със силата на всичко... И не мога да го спра!

Очите ти, те са навсякъде- в отражението на сутрешното ми кафе, във витрините, в огледалата на колите, в лаченото на обувките ми, в прозореца, в локвите... И всеки път, когато се вторача в тях, виждам всичко, което никога повече няма да имам... И никога не съм имала. Мислеше си, че съм над това, че животът ми е достатъчно красив, за да плача за теб? И продължи... Без да се обърнеш. Но ако го беше направил, повярвай ми, ако се беше обърнал, щеше да видиш, че аз съм зад теб, нещастна и отчаяна. Гледах как си тръгваш по дългата права и тичах след теб, но никога не те достигнах. За къде бързаше? Толкова ли съм невъзможна?

Посветих всички свои стихове и всяка изписана дума на теб, с надеждата, че ще ме чуеш и ще се върнеш по същата тази дълга права, за да ме прегърнеш, за да не ме пуснеш никога вече. Но всичко, което получих от теб- мълчание. Каменно мълчание, в което трябва да гадая настроението ти- дали ме обичаш, или мразиш, или съм ти безразлична...

Днес нямам какво повече да напиша, нямам в какво да ти се закълна, с какво да направя пореден опит да приемеш любовта ми. Имам само насеченото си сърце и няколко цигари... И съжалението, че нещо безвъзвратно си е отишло. Така е както каза- от тази любов боли.

Казвала ли съм ти, че искам да започна отначало живота си? Да загърбя всичко и да го захвърля назад. И никога повече да не се обърна. Такъв беше залога нали? Честността ми срещу гордостта ти... Смешно е как аз си мислех, че си спечелил от тото с мен, а ти смачка фиша и дори не провери печалбата. Остави ми я- цялата ми любов... за самата мен, цялата ми истина, за самата мен, целят ми живот... за самата мен. Не взе дори стотинка нежност... Е, поне един от нас сега е богат, нали?

И след толкова години, все пак аз те обичам! Не защото си красив или мил, романтичен или добър, а защото си ти! Защото само за тебе в този живот мога да се разплача истински или да се усмихна истински. Само за тебе мога да се променя и да ставам все по- добра и по-добра. Само за тебе мога да дишам и да го искам истински... И знаеш ли, най - вероятно така би трябвало да бъде, за да мога и аз един ден, макар и тъжна, да заявя, че съм обичала.

Не мога да спра да търся очите ти! Не мога да спра да търся очите ти! И най-вероятно така би трябвало а бъде...