Monday, November 7, 2011 5:46:46 PM
Ужасно е, когато нещо се пречупи.
..., когато липсата е по-силна от теб..а знаеш - връщане назад - няма.
"Миналото не се преживява, то се забравя" - късмет от Lavazza.
Докато стоиш пред сърцето ми, няма да се оправя. И ще искам още и още...повече.
Минаваш покрай мен, като непознат. А дори не знаеш, че си такъв...
Всичко друго няма значение, само да си добре и щастлив.
Wednesday, November 2, 2011 7:04:38 PM
Време е да стане ясно, че сте сами.
ама много сами.
На никого не му пука - Как си!
Е, добре. Може би на 3 души: Майка ти, Баща ти и Брат ти или сестра ти...Ако са живи...
Само да споделя...Ако си мислиш, че до теб има някого...помисли пак...
Съжалявам, но болезнената истина е тази.
Ако не ти харесва - създай си деца, на които също няма да им пука, или поне през пубертета... Наслаждавай се на живота си...ток е точно това, което ти описах по-горе!
Wednesday, July 13, 2011 5:46:46 PM
Да се чувстваш самотен е прилично на това, да се чувстваш обсебен от всичко друго, но не и от себе си. Когато си сам, всъщност си най-зает, най-ангажиран и най-пълноценен. Така че: колкото по самотни сме, толкова по заети със себе си оставаме. Когато намериш време да се почувстваш на другия полюс, повярвай ми - никога нчма да си сам:) Ако това не е оптимизъм - Здраве му кажи! Спокойствие и мир:)
Thursday, June 23, 2011 6:47:43 PM
"По-добре сам, отколкото зле придружен!" Тема за размисъл.
Wednesday, April 27, 2011 5:55:47 PM
Възможността да избираш те прави безкрайно уязвим.
Когато се замислиш, обикновенно това, което вземаш, като свой избор е най-неправилно.
Успех!
Ако наистина искаш нещо.
Следващия път - не се замисляй.
Просто - действай!
А последствията...
Са неизбежни.
Колкото повече ровиш в истината, толкова по-голям е срамът от нея. И безсилието. И празнотата.
И Усмивките след осъзнаването.
Thursday, March 10, 2011 7:17:07 PM
Когато думите се изсипят бърху теб.
Имаш ли сили да станеш и да крещиш?
Имаш ли благородството да се обърнеш и да се изплюеш бърху себе си?
Да погледнеш към синевата и да пожелаеш?
Имаш ли сили да се вдъхновиш?
Желаеш ли себе си, повече от ..себе си?
Колко още от тези плюнки има наколо?
Заплюйте...себе си, а не мен!
И когато го правите - ползвайте чадър!
Забравих си чадъра, дано не завали!
Свине!
Thursday, November 18, 2010 5:03:59 PM
Същото е, като да си паднал на мократа земя.
И Винаги!
Винаги!
Някой те изритва по бъбреците.
С остър връх на обувка.
За да напомни - Това е реалността.
Останалото...е фантазия.
Sunday, November 7, 2010 5:48:52 PM
Обикалянето на МОЛ-овете създава у вас фалшиво чувство на вселенска задоволеност.
Задоволявате единствено собственото си Его.
Безмислието осмисля животите Ви.
А слънцето навън е само за Вас.
Вас, обаче Ви няма.
Съществувате само в онези огромни магазини, които Ви създават чувството за вселенска задоволеност.
Сбогом, мили ми вселенско задоволени хорица!
Wednesday, November 3, 2010 5:29:59 PM
Звукът от затръшната врата е като песен за погребение.
После - тишина.
И оставащото ехо...
Не харесвам врати.
Tuesday, October 26, 2010 6:49:30 PM
колко боли, когато изпитваш нужда...искаш, човек, близък до теб, да е спокоен?
колко искам да разбереш.
колко искам да можеш.
колко искам да си там.
колко искам да не те познавам.
колко искам да съм вечна.
колко искам да не съм тук.
колко искам да мога.
колко искам да искам.
колко мога да дам.
колко оше.
колко по-ве-че.
Знаеш ли, как мога да не бъда себе си.
Знаеш ли, колко много мисли имам.
Знаеш ли, за мухата,която е на-ла-зи-ла живота ми.
Знаеш ли за моя ден.
не знаеш.
и аз не искам.
да знаеш.
за моя ден.
и всичко за мен.
1 2 Next »
My Opera
