Красимир Райков

Избяга сънят от очите ми..
Вече е сутрин.
Кафето е истинско,
с вкус на гореща бразилска фиеста ...
Загледан в дърветата есенни
се сещам какво съм пропуснал ...
Липсват ми:
неделните дъъълги семейни закуски;
смехът на децата ни между десет и два на обяд;
гостите ... и самият неделен обяд ;
свободата да ... псувам;
да чета и да мисля над книгите;
да запаля свещ, да целуна икона ...
и на попа ръката ;
да отида в кварталната кръчма, когато си ща;
да се смеем на мръсните вицове...
Липсваш ми ти ...
Защо ли ?
А си до мен ... и те няма
точно когато ми трябваш.
Пропуснато...

Аз

No comments