Красимир Райков

Понеделник е. Бързам за работа. От известно време семейството ни е "само" с една кола.
Приоритет - да се возят децата.
Аз мога и пеша ... или поне така си мислех до днес.
Живеем в свят, подвластен на комуникациите - всичко е мобилно: телефони, компютри, интернет, храна, подаръци ...
Метростанцията ми е на 5 минути.
Само една по-късно и вече съм в "динамиката" на будния град.
Добрата новина: към житейският ми опит ще прибавя и знанието "как се чувства ориза в сърмата".
Лошата: зле, тясно.
Добре, че е зима - не се усеща миризма на телесни течности.
На следващата станция "мелето" се заформя.
Млада жена до мен се опитва да се пребори за правото си на бременна ... Не, не да седне! А да не я бутат "толкова много".
Намесвам се дискретно - мога да издържа три спирки на един крак
Пристигам на първият чекпойнт - на време!
За пристигането ми до трамвая държавата се е погрижила: има пешеходна пътека. Приближавайки я - за малко да се почувствам като във филм: двама полицаи са до нея!
"Най-после нещо европейско!" - си мисля и ... тъкмо да го кажа - греда!
Мъжете в униформа не спират потока коли, за да можем ние - пешаците - да преминем, а обратно - спират нас, за да се избегне задръстването на близкият светофар ?!?
Ето го и заветният трамвай! Полупразен. Значи - ще седна.
Така и правя. Учудването ми е: как трамваите са празни, а метрото е фул?
Нямам отговор - не разбирам от общински въпроси.
На вторият чекпойнт съм съвсем в норма - ще закъснея с някакви си 10-15 минути, което си е нищо.
Времето е приятно. Решавам да се пораздвижа - и да си сдъвча закуската в движение.
И понеже вече знам, че ще пиша - почвам да броя колите, паркирали в нарушение, т.е. - тези, които ми пречат на свободното придвижване по тротоарите.
Не са много: за 1км - 6 броя.
Но челното място за "пречка в живота" заема едно такси - човекът си е спрял най-невъзмутимо на пешеходната пътека, под светофара !!!
Поне да беше оставил вратите отворени - да има как да преминаваме ние, пешаците ...
Спирам до тук. И за да съм откровен - ще поясня:
Аз съм водач от 21 години, при това - активен, със средно 45-60 000 км годишно.
Голяма част от тях - в София.
Правил съм нарушения.
Не съм давал рушвети - не ми се е налагало ...
Имал съм леки произшествия - къде заради мои, къде заради чужди грешки ...
Но едва днес се замислих как всеки може да стане примерен - дори насила:
Въведете в програмата на шоф.курс и една седмица пешеходство из улиците на града, в който живеете.
Разбира се - придружени от инструктор, които да обяснява подробно кое и защо НЕ трябва да се прави.
А за ефекта ? Мисля, че ще има ... или поне се надявам!