Красимир Райков

Донесе вятъра една частица
от счупено вълшебно огледало ...
Попаднало в сърцето ми - порасна.
И мястото (защо ли) стана тясно ...

Не знаех, че така ще се получи,
че чувствата ми, мислите ... и всичко
ще е подвластно на една частица,
която пуснах, без да се замисля ...

И странно - покрай мене стана сиво.
Дърветата, тревата и пръста ...
Гугутките останаха такива,
но слънцето - то също посивя ...

Замислих се. Затворих се дълбоко.
Поглеждах плахо в моята душа.
И търсех изход. Но не знаех много.
А всичко е било в една сълза!

Поплаках си. Олекна ми. Какво пък?
Нима е срамно да заплаче мъж?
С една сълза сърцето ми е ново.
С една сълза - и шарен е светът.

***

Не очаквай да гледам в очите ти
и да търся във тях нежността.
Не очаквай да галя косите ти
и да губя умът си във тях.

Аз съм, който заплита звездите
и те гали със нежни слова.
Аз съм който съм. И те обичам.
Независимо ... че съм аз. [/B][/FONT][/SIZE][/B][/I]
http://prus.ru/best/golub.swf

No comments