My OperaДа утепаш мравояд ...
Wednesday, January 6, 2010 8:05:33 AM
След вчерашният ден – нищо и никакъв 5.01.2010г. – в главата ми се въртят разни странни идейки. Някои от тях – свързани с телевизия, други – с радио, а трети – с ... мравояди. Ей сега е логично да ме се попитате: „Че защо мравояди?”
Мравоядаhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Мравояди, уважаеми читателю, е странен вид животно. В естеството си той е абсолютно, ама абсолютно безопасно за човека същество. Е да, ама не за всеки човек ... Най-големите врагове на мравояда са мравките и ... горския. И ако за мравките се подразбира – то за горският трябва да се замислим добре.
Мравояда е приспособен, за да може да рови дълбоко в мравуняците и посредством дългият си лепкав език –да се храни с обитателите им. Разбира се – никога не успява да изяде целият мравуняк, а и всяко хлапе знае, че дълбочината на едно такова съоръжение е няколко пъти по-голяма от видимата над повърхността част. Както е казал по тоя повод жител на характерен за България етнографски регион: „Е те такова животно /демек – с толкова дълъг език/ нема!”.
Ако се загледа в детайлите, човек ще установи, че мравояда е даже полезен за мравуняците?!? Няма да влизам в детайли, но сме чували за нещото, наречено „Естествен подбор”. Е, те там е ключа !
Сега идва ред на Негово Величество Горския*. Интересното за този индивид е, че той трябва да е полезен и загрижен за гората. И понеже лекарите на гората са мравките (справка: човек и природа 1-4 клас), то големият враг е онзи, дето ги унищожава . Мравояда!
Сега нека се разберем. Нашите герои до тук са в пряка зависимост един от друг: мравояда се храни с мравките, които лекуват гората, за да я пази горския, защото ако я няма – и него няма да го има, а като пази мравките от мравояда, който се храни с мравки, които лекуват гората ... Ако използваме символиката от математиката ще се получи интересна функция, но слава богу – тук сме, за да пишем литературни пасквили, а не да прекрояваме разбиранията на масовият читател относно необятните дебри на математическите науки.
И сега идва ред на най-интересната част. Следвате ли ми мисълта? Добре, защото аз я прескочих на няколко пъти ...
Един ден Мравояда срещнал Горския. От далеко се виждало, че е в настроение. И имало защо! Наскоро бил спечели вота на мравките за управление на гората, при това – с добра преднина от другите кандидати. Освен това още се кефел на последното научно постижение за прочистване на мравуняците от шумки, листа и нагли мравки-търтеи. Повод за усмивката на лицето му давал и предстоящият нов закон за движението на мравешките общувания – така със сигурност нямало да се налага да внимава къде стъпва, за да не настъпи някоя тънка нишка с мравешки интереси ... Казано иначе – поводи за радост бол!
Тъй като рядко се случвало подобно нещо (Горският да е предразположен) – Мравояда решил да се възползва от ситуацията и да си гарантира по-добро бъдеще. Вместо за пореден път да се шмугне в храстите, нашият герой смело се запътил ачик-ачик срещу лесопазителя.
Като един възпитан автор-драскач, аз няма да ви предавам дословно разговора. Все пак не съм от горското стопанство, за да разполагам със СРС ... Но в рамките на добрият тон ще споделя накратко обменената информация, без да споменавам имена.
М. поздравил Г. за всичките му постижения от последните 2 часа, изброявайки ги едно по едно. След 37:45 минути, когато приключил, съвсем в стилът на дългият си език леееко подхвърлил, че има важно инфо за Г. Последният, заинтригуван какво ли може да е убягнало от „Онзи” долад, се съгласил да придобие инфото срещу скромните обещания: 5 лични мравуняка в близост до езерото и прикриване на тайните от останалите мравки /става дума за отговори по темата: Защо сме по-малко и какво стана с оня Мравояд? /. Разбрали се да започнат подготовката веднага, а всеки ден да се срещат за по час-два в пещерата, дето всички си мислели, че е убежище на сляпата Ламя /оная, с превръзката на очите/. Естествено, Горският знаел, че там Ламя отдавна няма, а само жалки остатъци от малки, дребни люспи от кожата и. И разбира се, гъмжи от свраки, влюбени в лъскави предметчета и дрънкулки и готови да грачат в полза на всеки, които им покаже такива нишани.
Както е било модно да се казва преди 2-3 века: Речено-стореноооо ...
Няма да ви изнервям с развитието и подробности относно целия процес, но ще ви разкажа за последните събития по случая, а именно:
Настъпил дългоочакваният ден. Всичко си било тихо и спокоино, гората била чиста от пресно натрупаният сняг, с една дума: идилия. Понеже навън било хладно, голяма част от мравките си седели в мравуняците, потропвали от студ пред ледените радиатори и ... Пак се отнесох, това е от друга история, а за нея – не сега.
В дългоочакваният ден нищо не подсказвало какво са замислили Г. и М.
Защото мравките по цял ден работели здраво в условията на криза, а в малкото си свободно време гледали подходящи сериали от съседната гора, където живеели тъмносините им братовчеди.
Залисани в ежедневните си задължения, някъде към обяд, по-точно – баш в 12.30, мравките дочули от средствата за масова манипулация новината:
„Преди минути, в центъра на гората, след кратка престрелка с 9мм борови връхчета, неизвестна група от нагли кръвожадни мравки утепа Мравояда. Оня, същия, от когото ни пази смелият Горски и който в последно време си позволи открито да говори в интервюта с наши колеги в кои мравуняци какво е видял и чул, а също и какво е вкусил с гадният си, лепкав език.“
Мравешкото съсловие се стъписало! Чудело се: да се радва или да жали ? Защото открай време е известно, че когато един Мравояд се спомине, друг се появява на негово място ... Част от мравките заплакали (било им забавно да слушат какви ги вършат по тъмна доба угоените им събратя), други попсували, поплюли ... И животът си продължил тихо, с малки изключения. Защото сега Горския имал всичкото инфо, а и достатъчно предпоставки да озапти неизгодните нему тартори на мравуняци, дето се занимавали кой с орехови гори, кой с картофени насаждения, кой – с нелегален внос на смола от съседните лесове ...
А малките закърнели мозъчета на малките, манипулирани от СММ (средства за масова манипулация) мравки така и не разбрали, че всичко е подготвено, уговорено, режисирано и изиграно точно като сценарий от Мравиууд !
Само Мравояда доволно се облизвал, обикаляйки отстъпените му мравуняци ... Онези, до езерото. Защото бил защитен свидетел на Горския и понеже бил обявен за утепан. И нямало никаква опасност някой да го потърси .
Поне за сега ....
Това е, за което си мисля от вчера – един обикновен 5 януари. И колкото повече си мисля, толкова повече си измислям,а колкото повече си измислям, толкова повече почвам да си вярвам ...
А вие ?
*Моля да не се правят асоциации с европеиски пост-монарх, придобил собственост върху 30% от горският фонд на малка държава в задните части на наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планета Земя.[/I][/FONT]
Мравоядаhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Мравояди, уважаеми читателю, е странен вид животно. В естеството си той е абсолютно, ама абсолютно безопасно за човека същество. Е да, ама не за всеки човек ... Най-големите врагове на мравояда са мравките и ... горския. И ако за мравките се подразбира – то за горският трябва да се замислим добре.
Мравояда е приспособен, за да може да рови дълбоко в мравуняците и посредством дългият си лепкав език –да се храни с обитателите им. Разбира се – никога не успява да изяде целият мравуняк, а и всяко хлапе знае, че дълбочината на едно такова съоръжение е няколко пъти по-голяма от видимата над повърхността част. Както е казал по тоя повод жител на характерен за България етнографски регион: „Е те такова животно /демек – с толкова дълъг език/ нема!”.
Ако се загледа в детайлите, човек ще установи, че мравояда е даже полезен за мравуняците?!? Няма да влизам в детайли, но сме чували за нещото, наречено „Естествен подбор”. Е, те там е ключа !
Сега идва ред на Негово Величество Горския*. Интересното за този индивид е, че той трябва да е полезен и загрижен за гората. И понеже лекарите на гората са мравките (справка: човек и природа 1-4 клас), то големият враг е онзи, дето ги унищожава . Мравояда!
Сега нека се разберем. Нашите герои до тук са в пряка зависимост един от друг: мравояда се храни с мравките, които лекуват гората, за да я пази горския, защото ако я няма – и него няма да го има, а като пази мравките от мравояда, който се храни с мравки, които лекуват гората ... Ако използваме символиката от математиката ще се получи интересна функция, но слава богу – тук сме, за да пишем литературни пасквили, а не да прекрояваме разбиранията на масовият читател относно необятните дебри на математическите науки.
И сега идва ред на най-интересната част. Следвате ли ми мисълта? Добре, защото аз я прескочих на няколко пъти ...
Един ден Мравояда срещнал Горския. От далеко се виждало, че е в настроение. И имало защо! Наскоро бил спечели вота на мравките за управление на гората, при това – с добра преднина от другите кандидати. Освен това още се кефел на последното научно постижение за прочистване на мравуняците от шумки, листа и нагли мравки-търтеи. Повод за усмивката на лицето му давал и предстоящият нов закон за движението на мравешките общувания – така със сигурност нямало да се налага да внимава къде стъпва, за да не настъпи някоя тънка нишка с мравешки интереси ... Казано иначе – поводи за радост бол!
Тъй като рядко се случвало подобно нещо (Горският да е предразположен) – Мравояда решил да се възползва от ситуацията и да си гарантира по-добро бъдеще. Вместо за пореден път да се шмугне в храстите, нашият герой смело се запътил ачик-ачик срещу лесопазителя.
Като един възпитан автор-драскач, аз няма да ви предавам дословно разговора. Все пак не съм от горското стопанство, за да разполагам със СРС ... Но в рамките на добрият тон ще споделя накратко обменената информация, без да споменавам имена.
М. поздравил Г. за всичките му постижения от последните 2 часа, изброявайки ги едно по едно. След 37:45 минути, когато приключил, съвсем в стилът на дългият си език леееко подхвърлил, че има важно инфо за Г. Последният, заинтригуван какво ли може да е убягнало от „Онзи” долад, се съгласил да придобие инфото срещу скромните обещания: 5 лични мравуняка в близост до езерото и прикриване на тайните от останалите мравки /става дума за отговори по темата: Защо сме по-малко и какво стана с оня Мравояд? /. Разбрали се да започнат подготовката веднага, а всеки ден да се срещат за по час-два в пещерата, дето всички си мислели, че е убежище на сляпата Ламя /оная, с превръзката на очите/. Естествено, Горският знаел, че там Ламя отдавна няма, а само жалки остатъци от малки, дребни люспи от кожата и. И разбира се, гъмжи от свраки, влюбени в лъскави предметчета и дрънкулки и готови да грачат в полза на всеки, които им покаже такива нишани.
Както е било модно да се казва преди 2-3 века: Речено-стореноооо ...
Няма да ви изнервям с развитието и подробности относно целия процес, но ще ви разкажа за последните събития по случая, а именно:
Настъпил дългоочакваният ден. Всичко си било тихо и спокоино, гората била чиста от пресно натрупаният сняг, с една дума: идилия. Понеже навън било хладно, голяма част от мравките си седели в мравуняците, потропвали от студ пред ледените радиатори и ... Пак се отнесох, това е от друга история, а за нея – не сега.
В дългоочакваният ден нищо не подсказвало какво са замислили Г. и М.
Защото мравките по цял ден работели здраво в условията на криза, а в малкото си свободно време гледали подходящи сериали от съседната гора, където живеели тъмносините им братовчеди.
Залисани в ежедневните си задължения, някъде към обяд, по-точно – баш в 12.30, мравките дочули от средствата за масова манипулация новината:
„Преди минути, в центъра на гората, след кратка престрелка с 9мм борови връхчета, неизвестна група от нагли кръвожадни мравки утепа Мравояда. Оня, същия, от когото ни пази смелият Горски и който в последно време си позволи открито да говори в интервюта с наши колеги в кои мравуняци какво е видял и чул, а също и какво е вкусил с гадният си, лепкав език.“
Мравешкото съсловие се стъписало! Чудело се: да се радва или да жали ? Защото открай време е известно, че когато един Мравояд се спомине, друг се появява на негово място ... Част от мравките заплакали (било им забавно да слушат какви ги вършат по тъмна доба угоените им събратя), други попсували, поплюли ... И животът си продължил тихо, с малки изключения. Защото сега Горския имал всичкото инфо, а и достатъчно предпоставки да озапти неизгодните нему тартори на мравуняци, дето се занимавали кой с орехови гори, кой с картофени насаждения, кой – с нелегален внос на смола от съседните лесове ...
А малките закърнели мозъчета на малките, манипулирани от СММ (средства за масова манипулация) мравки така и не разбрали, че всичко е подготвено, уговорено, режисирано и изиграно точно като сценарий от Мравиууд !
Само Мравояда доволно се облизвал, обикаляйки отстъпените му мравуняци ... Онези, до езерото. Защото бил защитен свидетел на Горския и понеже бил обявен за утепан. И нямало никаква опасност някой да го потърси .
Поне за сега ....
Това е, за което си мисля от вчера – един обикновен 5 януари. И колкото повече си мисля, толкова повече си измислям,а колкото повече си измислям, толкова повече почвам да си вярвам ...
А вие ?
*Моля да не се правят асоциации с европеиски пост-монарх, придобил собственост върху 30% от горският фонд на малка държава в задните части на наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планета Земя.[/I][/FONT]
