Не отказвай приятелство дори и на враг, защото утре ти може да го чувстваш като приятел, а той теб да те възприема като враг.
Не мога да определям възрастта. Но възрастта е онова към което всички се стремим. Децата се правят на големи, големите се вдетиняват. От 17 до 22 години ни делят 5 години. Толкова много и толкова малко. В моето време, в моята секунда и присъствие, аз съм на 60, 20 или на 5 години- от това време настояще и сегашно.
В приказните земи живеят Яд и Гняв. И създават поезия, пишат есета, разказват си истории. Опасно е когато негативните енергии са креативни. Карат те да създаваш.
И да ми се смееш пак ще пиша, защото не можеш да счупиш пръстите на моето съзнание. Не можеш да скършиш гръбнака на душата ми.
Слабите са силни в слабостта си. Това е утешение. Слабите не са неамбициозни. Просто все нещо им пречи, все за нещо някой им е виновен. Слабите сами трябва да изминат пътя до приказната страна на Оз. И отново някой там да им даде сърце на лъв или медал за смелост. Жалко, че като се събудят няма да си спомнят, че те самите са се наградили с тези признания.
Малките човечета се смеят на големите. Подиграват им се от някой ъгъл. Трополят с крачета. Показват зъби. Кикотят се злобно. Малките човечета имат великански години, великански тела, но нямат сърца като големите. Големите са хора...мънички...джудженца в общество на гноми. Ако имате комплекси, че сте ниски пак няма да порастнете като разпъвате джуджетата.
Не усещаме, не чувстваме, упойката действа. И от тук нататък следва безкръвна операция на нашите сетива.
Колко по-хубаво е да живееш в свят населен от самодиви, елфи и троли. Така поне усещаш, че си реално същество. Легендарното време се стича като плазма, то е замряло като черен обсидиан, а ти си вечното дете замръзнало в капките на времето.
И да умрем отново ще сме живи за нашите деца. Ще греем в техните усмивки. Ще се изопваме в техните болки. И да умрем отново ще сме живи в нашите деца. Техните нерви ще са и наши.
Аз си мисля, че всички имаме избор, всички имаме живот, на който трябва не просто да се радваме, но и да се наслаждаваме. Пълноценно секунда, след секунда при вдишването на всяка глътка въздух.
My Opera
